Jun 21
Националната галерия показва образци на европейската графика от ХVІІ в. до ХХ в. PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Петък, 27 Ноември 2015г. 22:03ч.

Графиката „Затворник 9” № 45 от цикъла „Ужасите на войната” на гениалния испански художник Франсиско де Гоя (1746-1828). Снимка: © Национална галерия, СофияДо 31 януари 2016 г. изложбата представя творби на Рембранд, Франциско Гоя, Салвадор Дали, Кете Колвиц, Пикасо и др.

СОФИЯ. В една от последните за 2015 г. изложби Националната галерия (ул. „19-ти февруари 1) представя в Зала 19 на „Квадрат 500, част от забележителната си сбирка с европейска графика. В експозицията Европейска графика. Истроията на една колекция са подбрани почти 80 отпечатъка, които предлагат преглед на постиженията, пътищата и възможностите на графиката в широк времеви обхват от ХVІІ в. до края на ХХ в., съобщава сайтът на музея.

През този дълъг период художниците все по-високо оценяват възможностите на тиражирането, на демократичността на графичния отпечатък, на способността му да стига, за разлика от картината - уникална и скъпа, до най-разнообразна публика, казват от направление „Чуждестранно изкуство” на Националната галерия. При печатната графика зрителят не разглежда „оригинала - дъската, металната плоча, литографския камък, върху които е работил авторът, а „тиража, размножението - огледалният отпечатък върху хартия на следата, оставена върху материала. Само това, че графичният лист е огледален спрямо изображението, направено от авторската ръка, вече говори колко е сложно създаването на всяка творба.

Експозицията представя и разнообразието на графичните техники: офорт, акватинта, литография, ксилография, сериграфия - всяка със свои собствени инструменти, особености и похвати, чрез които се извежда неповторимостта на уменията в завършеното произведение. Подборът дава възможност да се сравнява майсторството на различни автори в рамките на една и съща техника, да се види как тя се подчинява на поставената от художника задача, или как той „формулира интересите си като следствие от спецификата на медията, допълват от галерията.

Достъпността на печтната графика за множеството разнообразни събирачи понякога определя и характера на самия образ, и смисъла на съществуването му. Малките отпечатъци на Рембранд (Rembrandt Harmenszoon van Rijn; 1606-1669) някога са се продавали за „дребни пари и са запушвали дупките в бюджета на големия майстор, но именно в тях той понякога е създавал метафори за съдбата си на художник - изобразявайки просяци, например.

Темите за силата и властта, за насилието, за жертвите, които невинните винаги дават, запечатани в сериите „Ужасите на войната (Los Desastres de la Guerra; 1810-1820) и „Тавромахия (La tauromaquia; 1816) на Франциско де Гоя (Francisco de Goya y Lucientes; 1746-1828) или в листовете на Кете Колвиц (Käthe Kollwitz; 1867-1945), не губят никога от силата си на въздействие. Жлъчта и сарказмът при Оноре Домие (Honoré Daumier; 1808-1879) стигат до изразителността на карикатурата. А в графичните листове на Салвадор Дали (Salvador Dali; 1904-1989) се чете респектът му към историята на изкуството, но и постоянното желание да премерва сили с нейните герои. Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973) създава повече от 100 000 графики през живота си - разнообразието им впечатлява дори малката извадка от огромното му творчество, примери за което притежава Националната галерия.

Много от художниците ползват графиката и като експериментално поле за формулиране на своите търсения и прецизиране на визуалния си език - Едуар Мане (Édouard Manet; 1832-1883), Александър Стайнлен (Thèophile-Alexandre Steinlen; 1859-1923), Аристид Майол (Aristide Maillol; 1861-1944), Василий Кандински (Wassily Kandinsky; 1866-1944), Марк Шагал (Marc Chagall; 1887-1985), Жорж Руо (Georges Rouault; 1871-1958), Джорджо де Кирико (Giorgio de Chirico; 1888-1978), Виктор Вазарели (Vásárhelyi Győző; 1906-1997 г.) и други живописци и скулптори с удоволствие се обръщат към предимствата на печата.

В изложбата могат да се видят и работи на „стриктни графици от втората половина на ХХ в. като унгарецът Чаба Рейкаши (Chaba Reykashi; 1937), чехите Албин Бруновски (Albín Brunovský; 1935-1997) и Владимир Гажович (Vladimir Gazovic; 1939) и др., които демонстрират самостоятелността на езика си, станал популярен чрез множеството международни прояви, привличащи автори и публика от целия свят.

Графичната колекция на Националната галерия има тясна връзка с процеса на „еманципацията на графиката като самостоятелно изкуство, очевиден към края на ХХ в. Част от сбирката е формирана главно през 40-те години на миналия век в чуждестранния отдел на Националната художествена галерия, а активното й разрастване става след създаването на Националната галерия за чуждестранно изкуство през 1985 г., което време съвпада и с разпростирането на графичните биеналета в различни точки на света. Едно от тези събития е Международното графично биенале във Варна, от което в колекцията постъпват голяма част от наградените творби.

През годините, когато дигиталните технологии като че ли все по-често заменят традиционното „правене на изкуство, е много интересно да се види още веднъж уникалността на всяка от графичните техники, изяществото и чистотата, натрупани през вековете.

Изложбата Европейска графика. Истроията на една колекция ще продължи до 31 януари 2016 г.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Петък, 27 Ноември 2015г. 22:24ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ