Jun 21
Изкуството като съпротива, или съпротивата като изкуство… PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Неделя, 13 Март 2016г. 13:16ч.

Една „брьогеловска” индустриална композиция, нарисувана от Златю Бояджиев през 1945 г. Снимка: © СГХГИзложбата в СГХГ изследва периода 1944-1985 г. в България и е основана върху богат архивен материал.

СОФИЯ. Изкуството като съпротива, или съпротивата като изкуство... Темата за художника и неговото място в обществено-политическата конюнктура е вечна като самото изкуство - от героично-идеалистичната Античност до сякаш необратимо компрометираната ни свръхконсуматорска (неолиберална) съвременност. За съжаление, историята (онази, която познаваме и онази, за която имаме оскъдни сведения) на човешката цивилизация показва, че политиката неизбежно е оказвала (оказва и ще оказва) влияние върху изкуството, чрез своите основни инструменти за въздействие - власт и икономика. Степента на това влияние, обаче, винаги е била субективна и е зависела от склонността на творците да правят компромиси - със себе си и с изкуството си. Но също и от силата на принудата, която име е била налагана...

Великолепен „Арлекин” от големия Галин Малакчиев. Снимка: © СГХГОпит да надникне развитието на процесите в една недалечна конкретна епоха от историята на България прави изложбата „Форми на съпротива. 1944-1985”, която от началото на март е експонирана в Софийска градска художествена галерия (СГХГ) на ул. „Гурко” 1.

Тази изложба е опит да се разкаже за неизвестни, премълчавани, или недостатъчно популярни факти от историята на българското изобразително изкуство по темата за съпротивата на някои от художниците срещу опита да бъдат идеологически направлявани и по този начин деформирани като творци. Експозицията е преди всичко документална, а изследването се базира на документи, съхранявани в Централния държавен архив, останките от досиетата на Държавна сигурност и, разбира се, на натрупаните през времето публикации, казва кураторът на изложбата Красимир Илиев.

Още в първите дни след 9 септември 1944 г. част от най-известните художници са арестувани, а повечето от останалите ентусиазирано или от меркантилни съображения се втурват да участват в пропагандните кампании на новата власт.

„Непознатият” Иван Георгиев-Рембранда - един от най-ярките представители на българското абстрактно изкуство. Снимка: © СГХГМежду 1947 г. и 1956 г. (бел. ред.: годината на т.нар. „Априлски пленум”) идеологическата преса, налагаща метода на социалистическия реализъм, става толкова безмилостна, че постепенно принуждава част от истински талантливите художници да изоставят творчеството, припомнят от СГХГ. Следва време на мъчително, за повечето от тях невъзможно възстановяване. Фактите свидетелстват - има личности, които остават верни на себе си (и изкуството си) и отказват да се приобщят към удобната политическа реалност. Както са различни житейските им съдби, така различни са и формите на съпротива: от неучастието в художествения живот на Борис Денев (1883-1969) и по-късно на Иван Георгиев-Рембранда (1938-1994) до емиграцията на Христо Явашев (1935), а след него и на скулптора Любомир Далчев (1902-2002) на Запад...

Очарователна (първична) лиричност от Лика Янко. Снимка: © СГХГНай-често срещана форма на съпротива е самоизолацията. Кирил Петров (1897-1979), Лика Янко (1928-2001), Галин Малакчиев (1931-1987) са художници, които в различни периоди капсулират творчеството си. Най-рядко, обаче, е публичното говорене против властта, чийто ярък представител е живописецът Генко Генков (1923-2006). Бунтуването срещу пластичните норми е също форма на вътрешна съпротива. Има щастливци, които успяват да легализират бунта си като Златю Бояджиев (1903-1976), Атанас Пацев (1926-1999), Димитър Казаков-Нерон (1933-1992), последвани от Ангел Станев (1947), Зиятин Нуриев (1955). Други, като Иван Георгиев-Рембранда и Евгения Воденичарова, задълго остават в групата на непознатите художници. Вероятно има и други бунтари, чието творчество предстои да бъде открито и изследвано, допълват организаторите на изложбата, която заедно с каталога към нея, очертават контурите на репресиите и проблясванията на съпротивата, до времето, когато „перестройката” в Съветския съюз постави началото на окончателното разпадане на Системата. Но, [и] тогава, някои от българските художници плахо тръгват към нова посока на подражание...

Изложбата „Форми на съпротива. 1944-1985” в СГХГ, която ще продължи до 26 май (четвъртък) т.г., ще бъде съпроводена от дискусии и прожекции на филми, свързани с изследвания период.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 13 Март 2016г. 13:42ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ