Jun 25
Спартак Дерменджиев възкреси „изгубената” история на двама скулптори - баща и син PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Четвъртък, 09 Февруари 2017г. 18:55ч.

С изложбата си в Център за култура и дебат „Червената къща” скулпторът Спартак Дерменджиев възкресявана портретите - свои и на своя баща Крум Дерменджиев (вдясно) - изгубени по силата на редица необясними житейски „обстоятелства”. Снимка: © Спартак ДерменджиевЕкспозицията „Изгубени” може да бъде разгледана в Център за култура и дебат „Червената къща” до 28 февруари.

СОФИЯ. „Изложбите на Спартак Дерменджиев-Парис винаги са били провокация.” - започвам този текст с думите, с които започнах и текста си през ноември 2014 г., когато artnovini.com представи неговата изложба „От албума на майка” в галерия „Дебют”. Този път те, обаче, са предназначени за експозицията „Изгубени”, която беше открита на 7 февруари в Център за култура и дебат „Червената къща” (ул. „Любен Каравелов” 15).

Изложбата „Изгубени” само на пръв поглед е лична и носталгична - всъщност, тя е един своеобразен поглед „отгоре” върху нашето общество. Метафора на недалечното минало, на настоящето и на неясното бъдеще, но в... сегашно време. Сега, когато боли за несправедливостта, загубата, невъзвратимостта; сега - в мига на (продължаващото) страдание; сега, когато само и единствено Изкуството, чрез своята духовно-материална сила може да излекува болката от миналото, да смири гнева на настоящето, да го преживее отново, за да го пречисти за бъдещето...

„Визуализация” на ателието на скулптора Крум Дерменджиев (1916-2005) от 60-те години с възстановения по памет първи скулптурен портрет, който Спартак Дерменджиев прави на баща си едва десетгодишен през 1964 г. Снимка: © личен архив на Спартак ДерменджиевИзложбата „Изгубени” е различна. Експозицията е неконвенционална провокация не само за сетивата, чрез изразните средства, върху които художникът е изградил своята концепция, но провокация и за началото на едно пътуване към онези трудно достижими дълбини в човека-творец, обитавани от различните образи на неговия Аз. Творецът, когото Карл Густав Юнг (Carl Gustav Jung; 1875-1961) нарича „човек в по-висок смисъл, личност в повече, колективен човек, носител и ваятел на неосъзнато дейната душа на човечеството”.

Изложбата „Изгубени” e „структурирана” чрез три основни компонента: скулптура - измерението (пластика, техника, послания, възприемане), в което твори Спартак Дерменджиев, и „олицетворяването” на архетипите (необходимата връзка между индивидуалното и универсалното) в творчеството му са ясни, видими и на много високо ниво; фотографии - безпристрастно и необходимо (документално) свидетелство на вече случилото се - като история, като непосилна болка, като необяснимост; и текст - думите на художника, които разказват за живота на двама скулптори: баща и син; една история, в която преди време те са „Изгубени” един за друг, а сега са възкресени „в портрети правени един на друг”.

Фотография на Спартак с портрет, изработен от баща му през 1976 година... Снимка: © личен архив на Спартак ДерменджиевДумите...

„Портрети грижливо и старателно пазени през годините, но нарочно и ревниво унищожени, за да се промени със задна дата живота им”, написа преди откриването на изложбата си Спартак Дерменджиев. „Случайност или „социалното инженерство”… Трудно е за вярване, че в години на демокрация ще възкръснат най-ретроградни практики от миналото. Че ще решават и определят човешките съдби. Трудно е да се опише и да се разбере от този, който не го е преживял. Но който се е блъскал в стена от безочие и наглост, който не е имал и ден покой, който е бил оклеветен, ограбен, който е видял подменената истината съдебно узаконена, който е бил принуждаван да се примири с всичко това, той ще разбере.

Тук няма да описвам как и защо аз, Спартак Дерменджиев, по волята на „едни хора” не съм наследник на баща си. Но вследствие на това решение, аз не съм наследник и на себе си. Много мои първи, детски, ученически и студентски скулптури и рисунки, които бяха грижливо пазени в ателието и жилището на баща ми се „изгубиха”. Така се изгуби, така се промени със задна дата дълъг период от личния ми живот. Някой иска този период от живота ми да изчезне. Сякаш никога не е бил. Но беше…”

...и портрет на Крум Дерменджиев, който синът му Спартак прави също през 1976 г. Снимка: © личен архив на Спартак ДерменджиевА в речта си, произнесена при откриването на експозицията, той продължи:

„Художници са рисували децата си и обратно, това не е нито ново, нито уникално. Дори, макар и по-рядко, художници - бащи и деца, взаимно са се рисували.

И ако аз реших да ангажирам общественото внимание, не е поради факта, че ние с моя баща през дълъг период от време сме правили портрети един на друг. А защото тези портрети са изчезнали. Изчезнали са въпреки, че баща ми грижливо ги съхраняваше през годините. Изчезнаха след неговата смърт.

Случайно ли?!

Вероятно, дори и без охота, бих се съгласил, че тези портрети, оцелели повече от 40 години, по някаква причина, небрежност или случайност просто така са изчезнали.

Вероятно щях да се съглася, ако не се бяха случили, а и продължават да се случват, много други неща, които тук няма да описвам подробно. Неща, които аз поставям под общ знаменател и ги назовавам с името „социално инженерство”.

„Социалното инженерство”, както започнах да осъзнавам, е присъствало винаги, но в размирни, революционни, преходни години се е разраствало. И е оказало необратимо, пагубно влияние върху художествения живот. Много похабени човешки съдби, много таланти, загубени за българското изкуство. Родното ни изкуствознание им е длъжник.

Доколкото знам, дори и дума не е ставало за него, сякаш никога не е съществувало, сякаш не съществува и днес.

Затова дори и да не сте впечатлени от тази изложба, можете да сте горди, че присъствате на първата по рода си изложба, посветена на „социалното инженерство”, която „разказва” в първо лице за механизма и последствията от него.

По време на вернисажа на изложбата „Изгубени”. Снимка: © Спартак Дерменджиев„Социалното инженерство” с неговите проявления и последствия е голяма тема и аз не мога да я обхвана в цялост. Тук, с тази малка изложба, аз се опитвам да разкрия едно от неговите проявления, как със задна дата се променя личния живот на хората, понякога и след смъртта им.

Може би се питате защо не потърся правата си в съда. Опитах. Правя го от 10 години, но напразно. Нещо повече: съдът е един от инструментите, с които си служи „социалното инженерство”.

Изкуството, изложбите са единствения начин, чрез който мога да получа, ако не справедливост, то поне някаква утеха или заблудата, че съм направил нещо, че съм се противопоставил. Така във всеобхватната атмосферата на отчаяние, безпътица и безизходица последва поредица от изложби: „България - курва тоталитарна” (1997), „Няма щастливи българи”, 2001), „Стената” (2011), „Краят на света” (Fin du Monde, 2014) и др., както и една с по-конкретна насоченост - „Клевети”, която беше отменена през миналата година.

Вероятно вече се питате Кой и защо го прави?! Трудно ми е да го обясня. Само да знаех, кой точно…

До мен достигат само последствията… и няколко откъслечни коментари от рода на: „Той Спартак не разбира”. Сиреч, аз не съм разбирал. Ами, обяснете ми! Някой от вас може ли да ми обясни…”

„Портрет на баща ми” от 1999 г. - така според Спартак би изглеждал портретът, който би направил, ако „последната среща” между баща и син се бе състояла. Творбата е изработена през 2015 г. Снимка: © Спартак ДерменджиевВ най-новата си изложба - „Изгубени”, изтъкнатият български скулптор, представя портрети, които неговият баща Крум Дерменджиев (1916-2005) му е правил, както и портрети, които той е правил на баща си. Тези творби обхващат период от повече от 20 години, но днес, по силата на редица „обстоятелства”, те са „изчезнали”, поне за него.

Портретите, които Спартак е правил на своя баща, включени в експозицията, скулпторът възстановява по памет. Един от тях той представя само с оригинална снимка от времето, когато е завършен - 1976 г.

И двата портрета от несъстоялата се тяхна „последна среща”, са изработени от Спартак Дерменджиев, като своя портрет той изработва в стила на баща си - посока, в която Крум Дерменджиев е искал и синът му да работи...

Изложбата „Изгубени” на Спартак Дерменджиев в Център за култура и дебат „Червената къща” можете да разгледате до 28 февруари (вторник). И ако разберете каква е причината хората да правят така, че да „изгубят” себе си и човешкия си облик - споделете я с автора на тази експозиция.

Историческа снимка (репродукция от вестник) от началото на 90-те години, дело на американския журналист Рик Стийвс от неговия филм за промените в България, излъчен по американската телевизия. Снимка: © личен архив на Спартак Дерменджиев* * *

Биография

СПАРТАК ДЕРМЕНДЖИЕВ е роден на 26 февруари 1954 г. През 1973 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1981 г. и Националната художествена академия.

Самостоятелни изложби:

2014 - „От албума на майка” - скулптура и семейни снимки; галерия           „Дебют”
2014
- „Колоните, които крепят небето” или „Храмът на Венера”,
          скулптурна инсталация; галерия „Възраждане”, Пловдив;
2013 - Fin du Monde („Краят на света”) -
           пърформанс и живопис; Център за култура и дебат „Червената  къща”;
2012 - „Курвенски сертификати” - скулптура и рисунки; галерия „Аросита”;
2011
- „Мишена Скитник” - портрети на Георги Марков; галерия „Арт 36”
2011
- „Стената” - скулптура, живопис, рисунка; галерия „Астри”
2007 - „Песента на кентавъра”; галерия „Астри”;
2004 - „Отвъд портрета” (портретуване пред публика); галерия „Астри“;
2003 - „Дон Кихот умря” - скулптура; галерия „Икар“;
2001/2002 - „Еротика и грях” - скулптура и рисунки; Сеул, Южна Корея;
2001 - галерия „Възраждане”, Пловдив;
2001 - „Няма щастливи българи” - скулптура/портрети; СГХГ;
2000 - „Вечен грях” - скулптура и рисунки; Сiteе des arts, Париж;
1999 - галерия „11” - скулптура и рисунки; София;
1998 - „Красота и устойчивост на греха” - скулптура и рисунки; СГХГ;
1998 - участие в изложението Art Impressia, Пловдив;
1997 - изложба по време на Международния кинофестивал „Любовта е лудост” - Варна;
1997 - „България - курва тоталитарна” - скулптура и рисунки; галерия „Стълбата”, София.

Награди:

2014 - Железен орден за съвременно изкуство;
2011
- „Салон 2011” - СБХ, Награда на Фондация „Братя Василеви”;
2003 - Награда „Икар” на галерия „Икар” за най-успешна изложба;
2000 - Награда на СБХ за работа в ателиетата Site des Arts в Париж;
1998 - Награда на СБХ от Националната изложба „Рисунка и малка пластика”;
1987 - Награда за цикъла „Венера”,
           VII международно биенале на малката пластика, Будапеща;
1985 - Награда за скулптура на VII национална младежка изложба
           (за творбата „Разбиване на идолите”).

Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия в София, на Софийска градска художествена галерия, на галерии във Варна, Пловдив, Плевен, Добрич, Благоевград, както и на частни колекционери в САЩ, Русия, Франция, Испания, Германия, Австрия, Италия, Холандия, Гърция, Южна Корея и др.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 09 Февруари 2017г. 20:21ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ