Apr 30
СГХГ показва за първи път у нас изложба, посветена на голото мъжко тяло PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Вторник, 21 Февруари 2017г. 22:44ч.

Картината „Семейството на художника на нудистки плаж” (1921) от Станю Стаматов (1886-1963) е една от централните творби в изложбата. Снимка: sghg.bgТематичната експозиция представя 96 творби - живопис, рисунка и скулптура на 54 автори.

СОФИЯ. Темата за голото мъжко тяло в големия свят на изкуството не е нова. В България, обаче, опити за представянето й както в пространството на музей или галерия, така и в теоретичен план отсъстват. Изследвана, проучвана, проблематизирана, споделяна като визуален разказ, тази история у нас остава маргинализирана, казват от Софийска градска художествена галерия (СГХГ, ул. „Гурко” 1), където от 21 февруари, вторник, може да бъде разгледана изложбата „Голото мъжко тяло. 1856-1944”.

„Всяко голо тяло, колкото и абстрактно да е, трябва да събуди у зрителя някаква капчица еротично чувство, пък била тя и най-бледа сянка - и ако не стори това, то е лошо изкуство и лъжлив морал” - отбелязва в знаменитото си изследване „Голото тяло” (The Nude: a study in ideal form; 1956) един от най-изтъкнатите историци на изкуството в света Кенет Кларк (Kenneth Clark; 1903-1983). Дори да не се съгласим с тази идеологема в нейната цялост, то като че ли не бихме могли да намерим разумни аргументи да опровергаем твърдението, че „голото”, поне на територията на изкуството, се свързва с понятия като сексуално и еротично, допълват от СГХГ. Понятия, които във всяка епоха, като че ли подлежат на предефиниране с добавяне на все повече разклоняващи се договорки и уточнения. Понятия, които се отразяват в традиционната култура на българина и намират свои своеобразни употреби в редица обреди, фолклорни песни, мито-поетични представи.

Фрагмент от „Сатир” (1896) на Жеко Спиридонов (1867-1945) - една от най-ярките личности в българската скулптура. Снимка: sghg.bgВъпреки това в изложбата „Голото мъжко тяло. 1856-1944”, побираща в себе си не изчерпателна, но все пак представителна извадка от образи, проекции на тази „употреба” трудно могат да бъдат видени в чист вид.

Какви са причините за това? Какво дистанцира българския художник от тялото на мъжа? Защо с пренасянето на оголения мъж върху платното от твореца той се превръща просто в нееротичен обект, лишен от емоционалност? Откъде произтича този отказ от заниманието на художника с голото мъжко тяло? Как тези „употреби” на голото мъжко тяло в изкуството на творците у нас се мислят от самите автори? А от наблюдателя? - това са само част от въпросите, които експозицията прави опит да постави в пространството на българското изобразително изкуство. Отговорите на тези въпроси едва ли могат да са еднозначни. Но това са отговори, без които голото мъжко тяло ще продължава да ни кара да отместваме престорено неловко поглед от него.

Изложбата предлага първия по рода си визуален разказ за тази особена национална прикритост през фигурата на оставения без дрехи мъж. Голият мъж, който по една или друга причина, щом напусне частното пространство, като че ли се превръща в смущаващ социума обект. Експозицията представя развитието на учебния мъжки акт през периода и „употребата” на голото мъжко тяло в творчеството на художниците у нас. Посетителите ще могат да видят 96 творби - живопис, рисунка и скулптура на 54 автори, някои от които са водещи имена в историята на българското изкуство, а други - позабравени и напълно неизвестни за широката зрителска публика.

Експозицията е придружена от каталог и се осъществява в партньорство с Националната галерия в София, Национална художествена академия, Национален музей „Земята и хората” - София, Съюз на българските художници, художествените галерии в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Шумен, Плевен, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора, Лом и на частни колекции.

Куратори на изложбата „Голото мъжко тяло. 1856-1944” в СГХГ, която продължава до 26 март, са Аделина Филева, Рамона Димова и Пламен В. Петров.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Вторник, 21 Февруари 2017г. 23:05ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ