Feb 22
Анета Дръгушану с Годишната награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора” PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Събота, 03 Февруари 2018г. 10:49ч.

Художничката Анета Дръгушану е сред най-ярките имена в днешната българска живопис. Снимка: © artnovini.comПрестижното отличие беше присъдено на именитата художничка за нейната юбилейна ретроспективна изложба, която се състоя през октомври 2017 г.

КЮСТЕНДИЛ. Известната българска художничка Анета Дръгушану е носителят на Годишната национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора” за 2017 г. Името ѝ беше обявено от Любен Генов, председател на Съюза на българските художници (СБХ), по време на официалната церемония, която се състоя на 1 февруари в градската Художествена галерия, носеща името на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960).

Отличието, за което бяха номинирани художниците Николай Караджов, Валентин Дончевски, Анета Дръгушану, Динко Стоев и Любомир Савинов, се връчва от СБХ, Община Кюстендил и Министерство на културата.

Носителят на наградата, който се определя от жури, получава статуетка, изработена от скулптора Кирил Матеев след спечелен конкурс за пластика за Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора, 5000 лв. от община Кюстендил и 2000 лв. - от Министерството на културата. Авторитетното отличие е годишно и се присъжда на един български художник за неговите постижения в областта на изобразителното изкуство през изтеклата година.

В своите творби Анета Дръгушану „наблюдава привидно незначителното всекидневие и го интерпретира, долавяйки непреходното, вечното” в характерния си стил. Снимка: © artnovini.comАнета Дръгушану е родена през 1937 г. в Румъния, но повече от 50 години живее и твори във Видин. Завършила е Художествената академия „Николае Григореску” в Букурещ през 1963 г. Неин професор е известният румънски художник Корнелиу Баба (Corneliu Baba; 1906-1997).

За изкуството на именитата художничката е характерно, че тя „наблюдава привидно незначителното всекидневие и го интерпретира, долавяйки непреходното, вечното. Неин обект на размисъл и вдъхновение е най-вече селската жена, нейният постоянен труд и миговете на почивка”.

Творческите си търсения Анета Дръгушану обединява в две основни теми: „Градината на човека” и „Посрещането на човека”. „Човекът, който все гради, трупа своята градина, там са мечтите му, а мъжът и жена си слага там, в своята градина. А жената е тази, която чака, която посреща, слага масата - това е вечно, винаги е било така”, казва художничката.

Майстора е любимият ми творец. И аз като него също съм живяла на село, ходила съм и съм рисувала по полето. Имам голяма слабост, респект и уважение към този творец. И при изложбата си догодина ще наблегна именно на мои творби, в които има сходство с него”, сподели пред БТА Анета Дръгушану, която получи наградата за ретроспективната изложба, посветена на нейната 80-годишнина и представена от 2 до 28 октомври 2017 г. в галерията на СБХ на „Шипка” 6.

Анета Дръгушану се появява на художествената сцена в България още в началото на 60-те години. Новаторският характер на нейната необитова живопис я нарежда сред най-големите български живописци, написа за изложбата на своята колежка през октомври миналата година проф. Чавдар Попов. „При първия допир с картините на Анета Дръгушану зрителят има усещането, че те представляват едва ли не самостойни фрагменти от човешки или предметни изображения, проектирани в едно свое напълно автономно живописно пространство.

„Завръщането на човека”, 2008. Човекът като измерение, като вселена, е една от най-важните теми за художничката... Снимка: sbhart.com © Анета ДръгушануВъпреки своето действително солидно професионално образование - ученичка на знаменития румънски живописец Корнелиу Баба, Анета Дръгушану никога не е била академичен художник. В своето творчество тя осъществява много своеобразен синтез между класическа и модерна живопис. От класическата живопис тя развива грижата и вниманието към композицията, култивирането на богатите, съзнателно и едновременно интуитивно редуцираните монохромни живописни тоналности, занаятчийската, в най-високия смисъл на думата, направа на картината. От модерното изкуство авторката извлича необходимите за себе си уроци относно възможните художествени и пластически хиперболи, взаимопроникването и взаимопресичането на планове и пространствени зони, елиминирането на сюжетния разказ, ако изобщо можем да говорим за разказ.

От всички тези компоненти, съчетани в органичното единство на картинния свят, се ражда ярката индивидуална и категорично стилово разпознаваема физиономия на Анета Дръгушану, която от години определя нейното неповторимо присъствие в съвременния ни художествен живот.”

След официалната церемония, в зала „Стоян Венев” на Художествената галерия в Кюстендил беше открита изложбата „100 икони по 100 сонета” на проф. Николай Майсторов, който получи Годишната награда за живопис през миналата година.

* * *

СЛЕД прекъсване от над 20 години, по инициатива на Община Кюстендил, с участието на СБХ и МК, престижната награда беше възстановена през 2013 г. За периода от 1973 г., когато е учредена от художническия съюз, до 1989 г., когато е връчена за последен път, наградата има 39 лауреати. Сред тях са легенди на българското изобразително изкуство като Златю Бояджиев (1903-1976), Ненко Балкански (1907-1977), Илия Петров (1903-1975), Генко Генков (1923-2006), Стоян Сотиров (1903-1984), творци от следващото поколение като Калина Тасева, Димитър Киров (1935-2008), Светлин Русев. Двукратно са награждавани Атанас Яранов (1940-1988), Вера Недкова (1908-1996), Веса Василева, Емил Стойчев, Милко Божков и Николай Майсторов.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Събота, 03 Февруари 2018г. 11:44ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ