Apr 26
Скулпторът Георги Донов vs. атаката на изображенията в галерия „Аросита” PDF Печат Е-поща
Автор: Красимир Делчев; artnovini.com   
Понеделник, 16 Април 2018г. 11:52ч.

С най-новите си творби скулпторът Георги Донов иска да „възкреси светостта в изображенията”. Снимка: галерия „Аросита” / © Георги ДоновСамостоятелната изложба с най-новите творби на известния български артист ще продължи до 4 май.

СОФИЯ. Скулпторът Георги Донов - едно от най-ярките, неконвенционални и провокативни имена в съвременното българско изобразително изкуство, ще представи новите си творби в самостоятелната изложба „Атаката на изображенията”, която ще бъде открита на 21 април, събота, от 18.00 ч. в столичната галерия „Аросита” (ул. „Врабча” 12 Б).

В новата изложба на Георги Донов една от скулптурните мини инсталации включва изработени от червена глина дигитални фотоапарати и женски торсове с глави, заменени от фотоапарати, пише за експозицията известният български фотограф Красимир Делчев.

Те са отговор на съвременното нашествие на образите, улеснено от техническото им възпроизвеждане и мултиплициране от новите медии, реклама и световен пазар, довели до тяхната вездесъщност едновременно в публичното и в частното пространство. По улици, площади, билбордове, магазини, заведения, транспорт, преса, компютри, джобни телефони, телевизори, сувенирни стоки, в домовете - навсякъде изображения и знаци, образи, образи, образи…

Скулпторът Георги Донов в галерия „Аросита”. Снимка: © artnovini.comТова задръстване и заглушаване на социалния и личния екстериор и интериор от визуалния шум на боричкащи се помежду си изображения води до взаимоизтощаване и обезсилване на тяхната значимост.

Част от тях, дори повечето, стават незабележими и незначителни. Натрапва се усещането за монотонност и скука, а то събужда желание за освежаване и разсейване с нови необичайни възприятия и преживявания... Душевният суховей и пресушаването на изворите на значими събития подклаждат търсенето на забележителности сред незабележителността на обикновеното и баналното, а то подхранва културните и туристическите атракции и бизнес.

Появява се нужда от нови видове представления и забавления. Изтощението на забележителностите и новостите се компенсира от новите атракциони, изникващи, за да посрещнат нашествието на снимачната техника в търсене и дебнене (лов) на забележителности и събиране на сувенири-спомени. Процесът води до нови опошлявания - обикновени домашни животни и всекидневни случки се представят като нещо уж, като че ли, крайно забележително, забавно, красиво, весело…

Неугасващото човешко любопитство настоява за удовлетворение. Ала след секуларизацията и нарастващата загуба на вяра в чудото, чудесата намаляват. Изчезва чудесното. Залинява святото, споделя Красимир Делчев.

: „Платон”, Георги Донов. Снимка: галерия „Аросита” / © Георги Донов„Седемте чудеса на света” се заменят със 77 000 туристически атракции по цял свят. Човек не смогва да ги посети. Резултатът е трескаво озъртане и колебания: кое преди кое? А и „защо”? Културният туризъм предполага доходи. За хората с по-ниски доходи остават алкохолният и секстуризмът, а за лишените от доход - зрелищата и телевизията.

Разхождането на десетки хиляди, дори стотици хиляди сноби, в огромен парк под красиви оранжеви арки или върху плаващи кейове от монтирани оранжеви туби, все още не ги прави истински участници в изкуството. Те са по-скоро тълпообразна публика, примамена в едно колективно, псевдосакрално шествие. Със същия успех те биха могли да участват и в други художествени туристически атракции, в цирково-площадни забавления и игри, в масови концерти на открито.

За разлика от Магелан (Fernão de Magalhães; c.1480 - 1521), пътувал с месеци, за да обиколи Земята, съвременният бърз транспорт и светкавични дигитални медии позволяват организирането и провеждането на масов пласмент на художествена самодейност и колективни снобски полукултурни или откровено лумпенски развлечения, на които щедро се предлага изобразителна „храна” за насищане на огладнялата публика-тълпа. В нея, било с комерсиална цел, било с благородни намерения, могат да се врежат и способни творци. Така избликват и тържествените, неполитически масови демонстрации от празнично естество на самовлюбените тълпи, които трескаво дефилират в знаменити музеи, по прочути площади, паркове, мостове, в съоръжени спектакълни сцени, стига да се намери кой да примами и оформи тяхната художествена самодейност.

След залеза на тоталитарните общества от стар тип, заменени от същите такива, незабележими, от нов тип (медийноприкрит), се събужда и нов интерес, нов афинитет към примитивните форми на колективност, продукт на деградиралата демокрация в развитите общества.

Срещу всичко това се възправя „новият рицар на духа”, противопоставяйки на атаката на изображенията творчество, което иска не виртуално-медийна и манипулативно-празнична святост, а възкресяване на светостта в изображенията. За нейни символи Георги Донов ни предлага керамичните портретни глави на Платон (Plato; 428/427 or 424/423-348/347 BC), Аристотел (Aristotle; 384-322 BC), Данте (Dante Alighieri; c. 1265-1321) и Магелан.

Изложбата „Атаката на изображенията” на скулптора Георги Донов в галерия „Аросита” ще продължи до 4 май, петък.

Творбите на скулптора носят в себе си елегантен лиризъм, искрено преклонение към изящното и фина ирония. Снимка: © artnovini.com* * *

Биография

Георги Донов e роден през 1961 г. в София. През 1992 г. завършва специалност „Скулптура” в Националната художествена академия, София, в класа на проф. Любомир Прахов (1936-1994).

„Той е един от нестандартните български скулптори - дори в малките форми постига ефекта на инсталацията”, казва за артиста доц. д-р Елисавета Мусакова в сайта на Съюза на българските художници (СБХ). „Нещо, което със сигурност не го интересува, е наподобяването, творбите му са концептуални, като в тях се смесват поетичното чувство, иронията, социалния патос. Неговите скулптури имат ярко запомнящи се силуети и в същото време въздействат така, сякаш на зрителя е поднесена нематериалната идея за обекта.”, допълва тя.

Свои самостоятелни изложби Георги Донов показва в галерия „Сапио”, София (1992); галерия „Аве”, София (1997); галерия ХХL, София (2000); галерия „Леседра”, София (2000); Софийска градска художествена галерия (2001); галерия „Арт алея”, София (2004) - съвместна изложба „Случаен диалог” с Георги Трифонов (1947-2011); инсталация „Да докоснеш хоризонта”, галерия „Шипка” 6, София (2005); инсталация „С уважение към движещите се сили”, Национална художествена галерия, София (2005). През 2000 г. скулпторът представя инсталацията „Почит към Джон Атанасов” на събора в Рожен.

Георги Донов участва в редица групови изложби в България и в чужбина: годишни експозиции на секция „Скулптура” към СБХ от 1992 до 2001 г.; „Данте в България”, Равена (2001); проект „10 мегафона от глина или един от образите на демокрацията”; НДК, София (2002); симпозиум по скулптура в дърво в с. Ясна поляна, България (2003); Фестивал на изкуствата „Аполония”, Созопол (2003); симпозиум „Рисунка”, Созопол (2005).

Артистът показва свои творби още в галерия „Викинг” - София (2008), участва в Симпозиума по скулптура - Бургас (2010), в юбилейната изложба в галерия „Сезони”, София (2011), в „Диалог на поколенията” в галерия-музей „Дечко Узунов”, София (2012). През 2012 г. се представя в галерия „Шипка” 6, а година по-късно в пловдивската галерия „Резонанс” и в галерия „Аросита” със самостоятелната изложба на скулптури и рисунки „Един следобед на мъдреца”.

Произведения на Георги Донов са собственост на държавни и общински галерии в България, частни колекции в САЩ, Европа и Азия. Негови творби са в колекциите на съвременно изкуство на Ватикана, на Музея за съвременно изкуство - mumok, и Kunsthalle във Виена, и др.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Понеделник, 16 Април 2018г. 12:16ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ