Sep 20
„Червената къща” отбелязва 140 години от рождението на скулптора Андрей Николов PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Петък, 11 Май 2018г. 20:02ч.

Скулпторът Андрей Николов с портрета на Владимир Димитров-Майстора. Снимка: © redhouse-sofia.orgРетроспективната изложба показва фото- и видеоматериали за именития артист и спомени на съвременници.

СОФИЯ. В събота - 12 май (нов стил), се навършват 140 години от рождението на големия български скулптор Андрей Николов (1878-1959), припомнят от Центъра за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов (ул. „Любен Каравелов” 15), който се намира в неговия дом-ателие. По този повод, между 12 и 31 май, арт центърът организира ретроспективна изложба с фото- и видеоматериали за именития скулптор и спомени на съвременници, която ще бъде експонирана в зала „Андрей Николов” и ще е отворена за посетители всеки ден от 10.00 до 19.00 ч.

Лъвът пред Паметника на Незнайния воин в София. Снимка: © artnovini.comС живота и творчеството си Андрей Николов създава мост между европейската скулптурна традиция в духа на Огюст Роден (Auguste Rodin; 1840-1917) и българската модерна скулптура на XX в., която получава европейско признание до голяма степен благодарение на него. Сред най-известните му творби са лъвът пред Паметника на Незнайния войн в София, уникалния „Войнишки паметник” (1911) във Видин, великолепните „Женски торс” (1918), „Дух и материя” (1922), „Майчина целувка” (1926), „Майчина гръд” (1995), портретните бюстове на Иван Мърквичка (Jan Mrkvička; 1856-1938), Александър Балабанов (1879-1955), Стоян Михайловски (1856-1927), Кирил Христов (1875-1944), и др. Като професор в Художествената академия в София от 1931 г. до 1940 г. той въвежда обработката на мрамор и създава своя школа, в която възпитава последователи на изящния си стил на ваене, казват организаторите на изложбата.

* * *

„Изкуството на Андрей Николов иде направо от природата ... Топло от кръв, като младо тяло, съдържа в пролетната пищност на формите жива и трептяща духовност. Андрей Николов е син на народа си; и неговото деликатно музикално изкуство сякаш е предназначено да покаже, ... че България е майка на духове, способни на най-чистите прояви на цивилизацията.”

Франческо Сапори, сп. „Емпориум”, 1925

* * *

Мраморен портрет на „Люба” от Андрей Николов, част от колекцията на Художествена галерия „Иван Фунев” във Враца. Снимка: © artnovini.comАндрей Николов е роден във Враца на 12 май по нов стил (на 29 април - стар стил) 1878 г. в дома на беден обущар. През 1896 г. постъпва в Държавното рисувално училище в София в класа на Борис Шатц (Boris Schatz; 1866-1932), по чиято препоръка по-късно заминава да учи в Париж с държавна стипендия. През 1914 г., след приключването на обучението си в Париж се установява в Рим, където бързо се интегрира в творческия кръг около Свободната художествена академия.

Първоначално Андрей Николов е командирован в Рим, за да наблюдава приготовлението на клишетата за гербови марки, поръчани от българската държава. Избухването на Първата световна война (1914-1918), обаче, става причина командировката му в Рим да бъде продължена чак до 1919 г., а след това той остава във Вечния град (на собствени разноски) до 1927 г.

От 1915 до 1926 г. скулпторът Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба. През 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в Управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим. Сред приятелите и хората, с които общува в този период, са известният италиански скулптор Антони Сарторио (Antoine Sartorio; 1885-1988), писателят Франческо Сапори (Francesco Sapori; 1890-1964), Жорж Нурижан (Giorgio Nurigiani; 1892-1981) и скулпторът Арнолдо Дзоки (Arnoldo Zocchi; 1862-1940). Чести негови гости са Александър Балабанов, Райко Алексиев (1893-1944) и др.

Композицията „Майчина целувка” (1926) е олицетворение на изключителното майсторство на скулптора Андрей Николов. Снимка: © redhouse-sofia.orgПрез 1919 г., на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски (1879-1923) - тогава министър-председател на България - посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, тогавашният премиер го приканва да се завърне в България. „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време” - увещава го Стамболийски.„

През 1921-1922 г. Андрей Николов извайва бюст на Стамболийски, а по-късно, през 1927 г., се завръща в България. Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 г. Андрей Николов успява да създаде своя школа, в която възпитава последователи на изящния си стил на ваене.

„Социално-политическите катаклизми от септември 1944 г., които се отразяват силно и върху сферата на изкуството, не засягат пряко Андрей Николов. В последвалите години, вече в напреднала възраст, скулпторът работи с по-бавни темпове, създава сравнително малко кавалетни творби, ръководи колективи от млади свои колеги в конкурсите за различни паметници. Андрей Николов изминава дълъг творчески път и на изкуството, което създава, е съдено да изиграе сериозна роля за израстването и формирането на скулптурата в България. След натурализма или академичния подход в работите на първите български скулптори, творчеството на Андрей Николов представлява нов етап в развитието на пластиката. Неговият облик придобива завършен вид под влиянието на преките контакти с водещите тенденции в съвременната европейска скулптура...

Изкуството на Андрей Николов изиграва ролята на своеобразен катализатор в развитието на пластиката в България, в решителното утвърждаване на авторитета и присъствието на кавалетната и монументалната скулптура в художествения живот на страната, в разширяването на нейния тематичен обхват и стиловото й обогатяване.”, написа през 2000 г. във в. „Култура” изтъкнатия български изкуствовед д-р Николай Бошев (1964-2010).

Днес в дома-ателие на скулптора се намира

Един от емблематичните шедьоври на скулптора - „Дух и материя” (1922). Снимка: © redhouse-sofia.orgЦентърът за култура и дебат
„Червената къща „Андрей Николов”
,

който в последните 18 години се утвърди като място на независимите артисти в България, в което свободно се дискутират най-важните и актуални социални, политически и културни теми за България и света. Домът-ателие - днес национален паметник на културата - е построен по скици на скулптора от талантливия български архитект Иван Васильов (1893-1979) и е вдъхновен от духа на Италия, където Андрей Николов живее и твори между 1914 г. и 1927 г.

След кончина на скулптора през 1959 г. неговите наследници даряват къщата на Министерство на културата (МК) за стопанисване и извършване на обществени и културни дейности. През 2000 г. фондация „Гъливер клиринг хауз”, която управлява Центъра за култура и дебат, сключва договор с МК и Национална художествена галерия за ползването на дома срещу извършването на реставрация и трансформирането й в модерен културен център. Обновената сграда официално беше открита на 21 октомври 2004 г. с две изложби: „Прополис” и „Духът намира тялото”, които представиха живота и творчеството на Андрей Николов и историческото време, в което е живял големият скулптор.

Ретроспективната изложба, посветена на 140-годишнината от рождението на Андрей Николов, е със свободен вход.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Петък, 11 Май 2018г. 20:21ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ