Nov 14
Наградите „Гауденц Б. Руф” - изберете българското или... PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Вторник, 04 Октомври 2011г. 22:12ч.

Гауденц Б. Руф приветства гостите на изложбата. В дъното -  една от инсталациите на Самуил Стоянов с негово изображение. Снимка: © artnovini.comСОФИЯ. Галерия „Райко Алексиев” (ул. Г. С. Раковски 125) показва произведенията на номинираните в т.нар. Shortlist 2011 от петото издание на конкурса „Гауденц Б. Руф” за ново българско изкуство. На откриването, което се състоя вчера, 3 октомври, присъстваха учредителят на наградата г-н Гауденц Б. Руф и членовете на журито, които обявиха и победителите в тазгодишното издание.

Наградата в категорията „Млади творци” (на възраст до 32 години) - в размер на 2500 EUR, получи художничката Миряна Тодорова, която работи и живее в Ню Йорк, а в раздела „Утвърдени творци” (навършили 32 години), призът от 4000 EUR отиде при Самуил Стоянов, който работи в Германия. Отличията връчиха съответно Ханспетер Портман, изкуствовед от Цюрих, Швейцария, и Бранислав Димитриевич, изкуствовед от Белград, Сърбия.

В изложбата Миряна Тодорова е представена с инсталацията „Няма доставки днес” (2008-2011) и видеото „Движещи се обекти” (2011). Самуил Стоянов показва 60-минутното видео (монолог) „Аз няма да произвеждам повече СО2” (Джон Балдесари), инсталацията The Table - плот за маса, разглобени метални крака, болтове, и още едно видео - „5-минутно яздене на бик”.

Наградата „Гауденц Б. Руф” е учредена през 2007 г., а целта й е да подкрепя и популяризира визуалните изкуства в България, особено творчеството на по-младото поколение. Финансира се от фонд в Швейцария, като всяка година, след провеждането на конкурс, двама художници, по един в споменатите категории, получават парична награда. Съставът на журито периодично се обновява на ротационен принцип.

Инсталацията „Няма доставки днес” на Миряна Тодорова. Снимка: © artnovini.comПрез 2011 г., за участие в конкурса представиха свое портфолио около 90 кандидати, като след първата си сесия през май, при младите автори журито номинира за втория кръг Станимир Генов (София), Зоран Георгиев (Гевгели/София), Викенти Комитски (София), Димитър Шопов (Пловдив), Миряна Тодорова (София/Ню Йорк), Коста Тонев (Пловдив/Виена), Ив Тошайн (София/Виена) и Десислава Унгер (София/Виена), а при „утвърдените” - Иво Бистрички (София/Бургас), Самуил Стоянов (Добрич), Петер Цанев (София) и Вероника Цекова (София).

Изложбата Shortlist 2011 ще бъде на разположение на почитателите на съвременното изкуство до 22 октомври, а след това ще отпътува за Варна, където от 27 октомври ще бъде експонирана и в галерия „Графит”.

Коментар: Изберете българското или...

Съвременното изкуство в България има нужда от подкрепа, както и всяко друго. Това е повече от ясно. При това не става дума само за морални стимули, защото от морална подкрепа в духа „дайте да дадете” се докарахме дотук - до скромния ни музей за съвременно изкуство, който ни представят така сякаш е софийски филиал на MoMA или на Centre Pompidou; до непреходно-преходните ни страсти, когато става въпрос за участие в някой световен арт форум или пък когато се долови и най-тихото шумолене на банкноти; до съвсем откритото налагане на естетики и автори, за които се грижат съответно оторизирани изкуствоведи и т.н.

Инициативата на г-н Гауденц Б.Руф е прекрасна. Това също е повече от ясно. Не случайно на 26 май т.г. бившият швейцарски посланик у нас беше награден с орден „Св.Св. Кирил и Методий” I-ва степен, за заслугите му към културата. Хубаво е, че конкурсът на г-н Руф вече има и последователи - и други вече дават награди. Очевидно конкурсите за съвременно изкуство вече са модерни...

Но става въпрос за друго. В понеделник, докато връчваше наградата за „Утвърден автор”, Бранислав Димитриевич на два пъти обърна внимание, че наградените автори не са в България. На пръв поглед нищо особено - какво от това, че не живеят тук. Най-баналното клише е, че светът е глобално село. Но конкурсът не е ли за българско изкуство? Разбира се, не става дума, че в надпреварата трябва да участват само художници, които не пътуват никъде или не са живели в чужбина. Това би било абсурдно. Но не прилича ли тази ситуация на онази, на която ставаме свидетели, когато се зададат избори - едни хора, които живеят някъде по света и само в изблик на неясна атавистична носталгия се сещат за родината си, в определен момент решават кой ще управлява живота на бившите им сънародници. Звучи абсурдно, но е факт...

Творби на Иво Бистрички. Снимка: © artnovini.comТази година в конкурса участваха четирима-петима автори, които живеят и работят в чужбина. Пак нищо лошо. Напротив. Но дали точно те са истинските представители на българското изкуство? Изглежда странно. Да живееш и работиш в държава, където за изкуство се дават огромни пари, където имаш много по-големи възможности за реализация, отколкото колегите ти в България, а изкуството, което правиш, носи характеристиките на друга школа и накрая да бъдеш номиниран/отличен в конкурс, който подкрепя... българското изкуство. Нелогично, нали? Или?

Наистина този казус е много сложен. Най-голямото достойнство на съвременното изкуство е, че все още успява да поддържа илюзията, че то е най-свободната територия, която днес обитава човечеството (теза, която напоследък, е все по-съмнителна). Ето защо, да се дават съвети в тази посока е рисковано. А и едва ли е необходимо... В подобни случаи обикновено ни идва наум поговорката за парите и музиката или за даването на зелника...

Иначе, от представените в изложбата произведения силно впечатление правят творбите на Иво Бистрички - „Желязна епоха, Атина” I, II и „Посейдон” I, II, на Димитър Шопов – „Първи братовчеди”, на Вероника Цекова „4/ТТ Не се сърди човече” от серията „Градски олимпийски игри”, на Зоран Георгиев - „Разходи” и „Шибащи машини” и др.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Вторник, 04 Октомври 2011г. 22:39ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ