Apr 24
„Целувката” на Густав Климт пристига за изложба в София PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Понеделник, 05 Ноември 2012г. 16:20ч.

Густав Климт в художническа роба, с котка (фрагмент). Снимка: Архив на Австрийската национална билбиотекаСОФИЯ. През 2012 г., с редица инициативи, обединени от мотото „Густав Климт и раждането на модернизма”, Виена и светът отбелязват 150 години от рождението на гениалния художник (KLIMT 2012). Съвсем скоро българските почитатели на знаменития артист също ще могат да се срещнат с неговото творчество, съобщиха от ComPRess/Бюро за връзки с община Виена в София.

От 21 ноември до 8 декември т.г., в столичната галерия „Средец” (в сградата на Министерство на културата) ще бъде представена изложба от 15 висококачествени репродукции (фотопринт върху ленено платно, специална поръчка на Община Виена) на най-известните живописни картини на Густав Климт (Gustav Klimt; 1862-1918), които австрийската столица показва в единадесетте партньорски градове от мрежата на ComPRess: Белград, Братислава, Будапеща, Букурещ, Краков, Любляна, Москва, Прага, Сараево, София, Загреб.

„Целувката” (1907-1908) на Климт е една от най-репродуцираните картини в света. Снимка: © belvedere.comСред платната, които ще може да види българската публика са великолепните два портрета Аделе Блох-Бауер I (Adele Bloch-Bauer I; 1907), чийто оригинал се намира в Neue Galerie, Ню Йорк и Аделе Блох-Бауер II(Adele Bloch-Bauer II; 1912); вълнуващият пейзаж Атерзее (Attersee; 1901), собственост на Leopold Museum, Виена; Селска градина със слънчогледи(Bauerngarten mit Sonnenblumen; 1907) от Belvedere, Виена; легендарното живописно платно Целувката(Der Kuss; 1907-1908) - също от колекцията на Belvedere; картината Приятелки II (Freundinnen II; 1916-1917), чийто оригинален вариант е изгорял при пожар в двореца Имендорф(Schloss Immendorf) през 1945 г.; шедьовърът от колекцията на Wien Museum „Портрет на Емили Фльоге” (Porträt Emilie Flöge; 1902), изобразяващ известната виенска моделиерка, спътница на Климт до края на дните му; Къщи в Унтерах на Атерзее(Häuser in Unterach am Attersee; 1916); етюдът „Хигия” (Hygeia; 1907) към паното „Медицина” (Medizin), също изгорял в двореца Имендорф; зашеметяващият фриз „Изпълнение“ от двореца Стокле(Stoclet Fries „Erfüllung“; 1904) в Брюксел, чийто работен проект (в реални размери) днес се намира в Музея за приложни изкуства (MAK) във Виена; и др.

Експозицията ще може да бъде разгледана безплатно всеки ден, от понеделник до събота, от 10.00 ч. до 19.00 ч.

Густав Климт е един от безспорните символи на модернизма - епоха, която продължава да въздейства и да буди възхищение и днес, пишат организаторите на събитието в специално създадената за изложбата страница във Facebook. Художникът, заедно със съмишлениците си - Йозеф Олбрих (Joseph Olbrich; 1867-1908), Ото Вагнер (Otto Wagner; 1841-1918), Егон Шиле (Egon Schiele; 1890-1918), Оскар Кокошка (Oskar Kokoschka; 1886-1980), Йозеф Хофман (Josef Hoffmann; 1870-1956), Коло Мозер (Koloman Moser; 1868-1918), Рихард Герстл (Richard Gerstl; 1883-1908) и др., оставят особено ярка следа във Виена, в периода около 1900-та година.

В края на XIX в. и началото на XX в. в столицата на Австро-унгарската империя, високата култура се концентрира във всички сфери на изкуството. В литературата, изобразителното изкуство, архитектурата и музиката, новата естетика навлиза в поразителни мащаби и с невероятно темпо. През 1910 г., със своите два милиона жители, Виена е петият по големина град в света и се ползва с безспорния авторитет на водещо културно средище в Централна Европа, което, заедно с Париж, Мюнхен и Лондон, е смятано за изключително благодатно място за развитие на модернизма. В този контекст творчеството на Густав Климт по уникален начин отразява изминаването на пътя от епохата на историцизма „Рингщрасе” (Ringstrassenstil) до първите прояви на абстракционизма...

Изложбената зала на Виенския сецесион. Снимка: © artnovini.comСъздаването на Виенския сецесион (Wiener Secession) е най-важният знак за художественото обновление на града на прага на новия век. Недоволни от тогавашната политика за организиране на изложби, от консервативния академизъм и окуражени от създаването на нови художествени направления в Париж и Мюнхен, 23 художници, архитекти и скулптори, начело с Климт, Хофман, Олбрих, Мозер и Карл Мол (Carl Moll; 1861-1945) през май 1897 г. напускат водещото дотогава и идейно доминирано от популярния художник и моден дизайнер Ханс Макарт (Hans Makart; 1840-1884) „Общество на виенските художници” в Кюнстлерхаус (Künstlerhaus) и създават нова формация - „Сдружение на австрийските художници - сецесион” (Vereinigung Bildender Künstler Österreichs - Secession). Думата secessio означава „отделяне” и има предвид освобождаването от историческите академични традиции. Съществени характеристики на новия стил са символистичните и строго формални стремления, тенденцията към плоски декоративни форми и източноазиатското влияние, допълват организаторите на изложбата.

Според изкуствоведите, творчеството на авангардния художник може да бъде систематизирано в пет условни категории: алегории; произведения с митични и библейски сюжети; портрети; търсения в областта на еротичния символизъм; пейзажи.

Музеят за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена представя стенописи, рисувани между 1886 г. и 1897 г. от Густав Климт, неговия брат Ернст и Франц Мач. Снимка: © artnovini.comИзвестен основно с алегориите и женските портрети, Густав Климт започва да рисува пейзажи сравнително късно. Първите му творби в този жанр са от 1898 г. (по това време той вече е председател на сдружението „Виенски сецесион”), а вероятната причина за обръщането му към по-спокойните теми, каквато е пейзажа, е общата обърканост в културно-политическия живот в страната и общественото недоволство от произведенията, които създава за Голямата аула на Виенския университет - „Медицина” (Medizin), „Философия” (Philosophie) и „Правосъдие” (Jurisprudenz). Сред известните днес около 250 негови живописни платна приблизително 50 са пейзажи, повечето от които са рисувани по време на неговите ваканции край Атерзее, където от 1900 г. до 1916 г. прекарва почти всяко лято.

Освен в изобразителното изкуство, Климт оказва голямо влияние и върху създадената през 1903 г. от архитектите Йозеф Хофман и Коло Мозер прочута „Виенска работилница” (Wiener Werkstätte), която до началото на 30-те години на миналия век определя тенденциите в промишления дизайн не само в Австрия, но и в чужбина.

Драматичните промени на границата между столетията се отразяват и върху структурата на обществото. Това личи особено ясно в изключителните женски портрети, които рисува Климт. Неговите модели излъчват непозната досега увереност и самочувствие, които стават характерна черта на буржоазията в началото на миналия век и не случайно някои изкуствоведи, го определят като „художникът на едрата виенска буржоазия”, но известната журналистка Берта Цукеркандл (Bert(h)a Zuckerkandl-Szeps; 1864-1945) го нарича „творец на модерната жена”...

Густав Климт напуска този свят сравнително млад, на 55-годишна възраст (на 6 февруари 1918 г.), след прекаран инсулт, но неговото изключително творчество му отрежда място сред най-значимите представители на човешката цивилизация, творили в областта на изобразителното изкуство и дизайна.

В момента, във Виена, могат да бъдат видени две мащабни експозиции с негови творби: в Belvedere е представена Jubiläumsausstellung: 150 Jahre Gustav Klimt, а в Kunsthistorisches Museum - „Лице в лице с Густав Климт” (Aug in Aug mit Gustav Klimt). Изложбите продължават до 6 януари 2013 г.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Понеделник, 05 Ноември 2012г. 17:18ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ