Jun 18
Kunstmuseum Bern обяви подробности за 250 творби от колекцията „Гурлит” PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Неделя, 30 Ноември 2014г. 18:14ч.

Депата на Музея за изящни изкуства в Берн приеха наследството на скандалния германски колекционер Корнелиус Гурлит. Снимка: © kunstmuseumbern.chБЕРН. Музеят за изящни изкуства в швейцарския град (Kunstmuseum Bern) публикува първите два списъка с 250 произведения на изобразителното изкуство от колекцията на Корнелиус Гурлит (Cornelius Gurlitt; 1932-2014), син на германския арт дилър Хилдебранд Гурлит (Hildebrand Gurlitt; 1895-1956), съобщи сайтът на арт институцията. За „находката”, открита през февруари 2012 г., германските власти уведомиха световната общественост едва през ноември 2013 г. След смъртта на Гурлит през май т.г., от неговото завещание стана ясно, че той оставя сбирката си от над 1400 творби на музея в Берн, който от своя страна прие наследството.

Съгласно споразумението с правителството на Федерална република Германия и Свободната държава Бавария (Freistaat Bayern), швейцарската страна пое ангажимента да категоризира колекцията, открита в мюнхенския апартамент (известен като „мюнхенския склад”) на Гурлит в района „Швабинг” (Schwabing) и в къщата му в австрийския град Залцбург, и на няколко етапа да обяви публично тяхното съдържание.

От списъците, които бяха публикувани (съответно от 195 страници от München и 95 страници от Salzburg), става ясно, че в Мюнхен Корнелиус Гурлит е притежавал забележителна сбирка от рисунки, графики и акварели на художиници като: Тиеполо (Giovanni Battista Tiepolo; 1696-1770), Йожен Дьолакроа (Eugène Delacroix; 1798-1863), Оноре Домие (Honoré Daumie; 1808-1879), Жан-Франсоа Миле (Jean-Francois Millet; 1814-1875), Реноар (Auguste Renoir; 1841-1919), Макс Либерман (Max Liebermann; 1847-1935), Ловис Коринт (Lovis Corinth; 1858-1925), Анри дьо Толуз-Лотрек (Henri de Toulouse-Lautrec; 1864-1901), Емил Нолде (Emil Nolde; 1867-1956), Кете Колвиц (Käthe Kollwitz; 1867-1945), Карл Хофер (Karl Hofer; 1878-1955), Ернст Лудвиг Кирхнер (Ernst Ludwig Kirchner; 1880-1938), Карл Ротлиф-Шмид (Karl Rottluff-Schmidt; 1884-1976), Марк Шагал (Marc Chagall; 1887-1985), Ерих Хекел (Erich Heckel; 1883-1970), Оскар Кокошка (Oscar Kokoschka; 1886-1980), Рудолф Гросман (Rudolf Großmann; 1882-1941); Хайнрих Кампендонк (Heinrich Campendonk; 1889-1957), Ото Дикс (Otto Dix; 1891-1969) и др.

В колекцията има и много голям брой произведения от Хайнрих Гурлит (Heinrich Louis Theodor Gurlitt; 1812-1897) - превъзходен живописец и прадядо на Корнелиус Гурлит, както и от германската експресионистка Корнелия Гурлит (Cornelia Gurlitt; 1890-1919), която е леля на колекционера.

Сред творбите от къщата в Залцбург особен интерес за изследователите (и следователите) представляват пейзаж от Ян Брьогел Стария (Jan Brueghel the Elder; 1568-1625) и сюрреалистично платно от Макс Ернст (Max Ernst; 1891-1976). Експертите от музея в Берн „оповестиха” още и творби на Жан-Батист Камий Коро (Camille Corot; 1796-1875), Гюстав Курбе (Gustave Courbet; 1819-1877), Едуар Мане (Edouard Manet; 1832-1883), Клод Моне (Claude Monet; 1840-1926), Камий Писаро (Camille Pissarro; 1830-1903), Аристид Майол (Aristide Maillol; 1861-1944), Хюбер Робер (Hubert Robert; 1733-1808), малки пластики на Огюст Роден (Auguste Rodin; 1840-1917), образци на древноегипетското изкуство и т.н.

Преди седмица, на 24 ноември, Кристоф Шеублин (Christoph Schäublin), президент на Музея за изящни изкуства в Берн, обяви, че приемат дарението на Гурлит. Тази новина беше посрещната с неодобрение от мнозина, а председателят на Световния еврейски конгрес, милиардерът Роналд Лаудер (Ronald S. Lauder; 1944) заяви, че ако музеят приеме сбирката, то това ще предизвика „лавина от съдебни искове”, припомня lenta.ru. Индустриалецът допълни още, че „ако хората в Берн приемат тези картини преди да бъде установен произхода им, е ще нанесат вреда на себе си и на своята страна. Те ще станат музей на крадени произведения на изкуството.”

Освен като собственик на голяма козметична компания, Лаудер е известен като дългогодишен председател на борда на директорите на нюйоркския музей MoMA, както и с огромната си колекция от произведения на изобразителното изкуство, в която е и прочутата картина „Портрет на Аделе Блох-Бауер” I (Adele Bloch-Bauer I; 1907) от Густав Климт (Gustav Klimt; 1862-1918). Бизнесменът купи картината през юни 2006 г. за 135 млн. USD от американската гражданка Мария Алтман (Maria Altmann; 1916-2011), въпреки че, според различни източници, австрийската държава е била готова да й плати 150 млн. USD...

Освен грандиозния отзвук, казусът „Гурлит” ще предизвика промени в Баварското законодателство в посока, която ще улесни реституцията на предмети на изкуството, които са били откраднати от нацистите по време на Втората световна война, конфискувани като „дегенеративно изкуство” (Entartete Kunst; degenerate art) или пък са били отнети незаконно от емигрирали по време на Третия райх зад граница еврейски семейства.

Проверката за установяване на собствеността на колекцията продължава. В началото на тази година за над 400 творби не бяха открити доказателства, че са били обект на неправомерни действия и тогава прокуратурата в германския град Аугсбург постанови те да бъдат върнати на Гурлит „веднага”.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 30 Ноември 2014г. 18:38ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ