Sep 21
Инженери на Google създадоха изкуствени неврони, които рисуват картини PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Събота, 27 Юни 2015г. 15:18ч.

Един психеделичен сън с пагода, нарисуван от мрежата Places205-GoogLeNet. Снимка: Mike Tyka, Software EngineerМАУНТИН ВЮ. Софтуерните инженери Александър Мордвинцев (Alexander Mordvintsev), Кристофър Олах (Christopher Olah) и Майк Тика (Mike Tyka) от компанията Google, които работят в изследователската група, занимаваща се с проблемите на изкуствения интелект, успяха да създадат изкуствена невронна мрежа (Artificial Neural Network; ANN), способна да създава цифрови картини, съобщи artguide.com, като се позова на тяхна публикация в Google Research Blog.

Създаването на творбите е предшествано от процес, който изследователите наричат Inceptionism или „захранване” на невронната мрежа с милиони изображения, докато тя не започне, както човешкият мозък, да разпознава шаблони и конкретни обекти в изображенията.

„Викът” (The Scream; 1895) от норвежкия експресионист Едвард Мунк (Edvard Munch; 1863-1944) през погледа на изкуствена невронна мрежа. Страховитото лице метаморфозира в... добродушно куче... Снимка: Mike Tyka, Software EngineerОбикновено мрежата (ANN) e съставена от 10 до 30 последователно подредени слоя от изкуствени неврони (прости процесори). Всяко изображение се подава към „входящия” слой, който след това предава информацията на следващия и така докато се достигне до финалния „изходен” слой, предаващ „отговора” на мрежата.

Едно от предизвикателствата на невронните мрежи е „разбирането” какво точно се случва на всеки слой. Изследователите са констатирали, че след съответно „обучение”, всеки слой прогресивно започва да извлича все по-високи и по-високи нива от характеристиките на изображението (не само технически, но и абстрактни), като финалния слой „взима решение” за това какво да бъде показано. Например, първият слой може търси ръбове и ъгли, междинните слоеве интерпретират основните характеристики, търсейки общи форми или компоненти, като врата или листо... В малкото последни слоеве пък се интерпретира цялата постъпила информация, от която вследствие на редица много сложни взаимодействия невроните активират образа на цели сгради или дървета...  

На този етап мрежите са „обучени” да „дискриминират” различните изображения, но имат достатъчно информация, за да генерират нови. Засега те ги анализират и разработват само обекти, които разпознават. Например, ако на една мрежа бъде зададена оригинална снимка с облак, който прилича на птица, то тя ще започне да разработва изображение, наподобяващо птица... Това, разбира се, зависи и от направлението на интерпретиране, в което е „тренирана” конкретната мрежа и съответно - от нейните „пристрастия”. Някои мрежи предпочитат да трансформират хоризонталните линии в кули и пагоди, превръщат скали и дървета в сгради, а птици и насекоми пък се появяват в изображения на листа... Бъдещите усилия на изследователите са насочени към това мрежите да бъдат „обучени” да взимат самостоятелни решения.

Интерпретация на знаменитото платно „Неделен ден на остров Гранд Жат” (1884-1886) от френския постимпресионист Жорж Сьора (1859-1891). Снимка: Matthew McNaughton, Software EngineerТова не е първият опит за създаване на изображения с помощта на компютър, но за първи път се прави опит да бъде обяснено какво се случва в мозъка на художника и да бъде хвърлена светлина върху основата на творческия процес.

Изкуствената невронна мрежа (ИНМ) представлява математически модел, както и негово софтуерно или машинно превъплъщение, изградено върху принципите на организация и функциониране на биологичните невронни системи при живите организми.

Понятието е възникнало при изучаването на процесите протичащи в мозъка и при опита да бъдат моделирани тези процеси. Пионери в тази област са американският неврофизиолог и кибернетик Уорън Макълъх (Warren Sturgis McCulloch; 1898-1969) и сънародникът му Уолтър Питс (Walter Harry Pitts, Jr.; 1923-1969), който работи в областта на логиката и изчислителната невробиология (computational neuroscience; theoretical neuroscience). След като разработват съответните алгоритми, двамата учени започват да ги прилагат в практиката: при прогнозирането, при разпознаването на образи, в управлението и т.н.

ИНМ представляват система от съединени и взаимодействащи си прости процесори (изкуствени неврони), чиито възможности са далеч по-слаби от тези, използвани при персоналните компютри. В изкуствените невронни мрежи, всеки процесор работи само със сигнали, които периодично изпраща към други процесори. Обединени в достатъчно голяма управлявана мрежа, тези локални компоненти могат да изпълняват много сложни задачи.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Събота, 27 Юни 2015г. 15:27ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ