Jun 21
Петте най-скъпи картини в света струват почти 1.1 млрд. USD. Но защо? PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Неделя, 29 Ноември 2015г. 23:29ч.

Творчеството на норвежкия експресионист Едвард Мунк (Edvard Munch; 1863-1944) привлича публиката като с магнит в музеите, но не успя да вдъхне доверие у колекционерите. Снимка: © artnovini.comПазарът на изкуство днес - предпазливост, прагматизъм или...

МОСКВА / ЛОНДОН. Цена и ценност. Техните взаимоотношения продължават да провокират към размисъл, тъй като е трудно да бъдат дефинирани каквито и да било закономерности. На арт пазара този факт е особено осезателен. Как да разберем реалната цена на този или онзи лот - това е загадка не само за любителите, но и за професионалистите, констатира руският ТВ канал „Култура”.

Ето, цените на творби на Едвард Мунк (Edvard Munch; 1863-1944), започнаха да падат. Арт дилърите вече отбелязаха, че по време на основните търгове произведения на норвежкия експресионист или въобще не се купуват, или купувачите предпочитат да изчакват, като са склонни да дадат суми далеч по-ниски от предварителната оценка. И всичко това се случва само три години след като на 2 май 2012 г. версия на „Викът” (The Scream; 1895) беше продадена за 119.2 млн. USD!

Но показателен е и друг случай - с произведенията на британския артист Деймиън Хърст (Damien Hirst; 1965), смятан за най-богатия съвременен художник. В края на 2012 г. изданието Bloomberg Businessweek съобщи, че творби, купени в най-доходоносните за Хърст години - от 2005 до 2008 (годината на спукания голям арт балон), след това са били продавани на около 30% по-ниски цени. Според експертите, падането на цените на Деймиън Хърст се дължи на пренасищането на пазара и на тяхната лесна достъпност. Освен това, британецът е известен с високите тиражи на работите си, зад които често стоят стотици негови сътрудници...

Различен е случаят, обаче, с творчеството на Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973), който също е известен със своята „висока продуктивност”. Въпреки огромното предлагане на пазара (особено на негови графики), повече от десетилетие испанският художник продължава да бъде в Топ 3 на най-продаваните артисти в света и изкуството му изглежда неподвластно на никакви катаклизми. Разбира се, не трябва да се пренебрегва и „имиджово-снобския” фактор „Пикасо”, дефиниран с

„Аз имам Пикасо!”...

Тези факти още веднъж доказват, че арт пазарът невинаги е най-логичният сегмент от световния бизнес, и - за добро или за лошо - често може да се повлияе дори от „лек полъх” - като от „крила на пеперуда”, например...      

„Казусът Мунк”, експертите сдържано определят като „завишено очакване на продавачите и категоричност на колекционерите”, отбелязва руската медиа и допълва: „на тях [колекционерите] им е необходимо само най-доброто, но най-доброто вече е продадено. Това означава, че рано или късно нещо трябва да бъде обявено за най-добро. Засега, фокусът е сред работите на майсторите от края на XIX и началото на XX век...”

Сегментът „Следвоенно изкуство” е сред най-предпочитаните от колекционерите. Снимка: © artnovini.comТазгодишните ноемврийски търгове в нюйоркските Sothebys и Christys на творби на импресионисти, модерно и съвременно изкуство, трябваше не само да очертаят параметрите на конюнктурата, но и да зададат тенденциите в световния арт пазар. Накратко, основният извод може да бъде формулиран с две думи: предпазливост и прагматизъм.

Въпреки че бившият таксиметров шофьор, а днес - милиардер, Лю Ицян (Liu Yiqian) купи преди няколко дни - на 10 ноември, великолепното платно „Легнала гола жена” (Nu Couché; 1917-1918) на Амадео Модилияни (Amedeo Modigliani; 1884-1920) за 170.4 млн. USD, прогнозата на The Art Newspaper, че пазарът на изкуство ще усети осезаемо „забавянето” на темпото на китайската икономика, се сбъдна. След „черния понеделник” - 24 август, когато индексът на шанхайската борса Shanghai Composite падна на 8.5%, а американския Dow Jones изгуби 1000 пункта за седмица (най-резкия спад от 2011 г.), сякаш фондовите борси осъзнаха мрачната истина, че ръстът на световната икономика видимо се забавя, написа изданието.

„Черният понеделник” даде няколко тревожни сигнала и на пазара на изкуство. След началото на финансовата криза от края на 2007 г. (и оглушителното спукване на големия арт балон през 2008 г.), своеобразен остров на спасението арт пазарът откри в страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай, а от 2010 г. - БРИКС, с ЮАР). Идилията продължи сравнително дълго и дори през 2010 г. Китай измести САЩ от лидерската позиция (миналата година също). Далекоизточният гигант стигна много далеч и разбира се, независимо от августовската криза, не бива да бъде отписван „от сметките”, съветват експерти. Въпросът, обаче, е в постоянството на китайските колекционери, чиято дейност никога не е била изследвана задълбочено. За никого не е тайна, че част от тях наистина се намират в „най-високия сегмент” на купувачите - през май т.г., на търг в Ню Йорк, трима китайски ценители купиха за 116 млн. USD произведения на Пикасо, Клод Моне (Claude Monet; 1840-1926) и Винсент ван Гог (Vincent van Gogh; 1853-1890), а в същото време авторитетни галерии като White Cube, Gagosian, Lehmann Maupin и Perrotin откриха филиали в Хонконг, надявайки се да привлекат купувачи от континенталната част на страната, припомня The Art Newspaper. Практически, всички водещи (и не само) представители на световния арт елит се насочиха към Китай и вложиха много пари и време. И надежди, че падането на акциите ще предизвика появата на повече „живи” пари, които ще могат бъда бъдат харчени и за изкуство, а вътрешното отслабване на китайския пазар, няма да се отрази съществено на международните му измерения...

Но, все пак, има някои детайли, които не бива да се пренебрегват. Според Sunday Times, през тази година във Великобритания значително е намалял броят на визите, издавани на богати китайски инвеститори, които имат желание да живеят на Острова. Само преди година техният брой беше нараснал два пъти, но сега отливът е главоломен. Тази ситуация, предизвикана и от занижената активност на руските клиенти, незабавно се отрази и на търсенето на скъпи недвижими имоти в Лондон и брокерите инкасираха спад с около 40%...  

Предпазливост. „Хората, безусловно, обръщат внимание на икономическите рискове. Въпросът е в това къде се намира преломната точка и в какво се състои, както и в това, колко близо сме се приближили до нея”, многозначително казва анализаторът Андерс Петеръсн (Anders Petterson), основател на маркетинговата компания ArtTactic.



Последна промяна от Понеделник, 30 Ноември 2015г. 00:03ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ