Sep 19
Преди да нарисуваш мустаци и брада на Джокондата... PDF Печат Е-поща
Автор: Олга Гурова   
Неделя, 14 Февруари 2016г. 21:44ч.

Една от най-известните буквални интерпретации на прочутите „Цветя” (Flowers; 1970) на Анди Уорхол (на снимката) направи американската художничка Илейн Стюртевант (Elaine Sturtevant; 1924-2014). Снимка: © artnovini.com От няколко месеца в САЩ е в действие Кодекс, описващ добрите практики при използване на материали, защитени с авторски права, във визуалните изкуства.

ВСЪЩНОСТ френският авангардист Марсел Дюшан (Marcel Duchamp; 1887-1968) е имал голям късмет. Когато през 1917 г. подписал с „Р. Глупавия” (R. Mutt) най-известната си ready-made пародия - писоарът „Фонтан” (Fontan), а през 1919 г. в L.H.O.O.Q. засука елегантен мустак и мускетарска брадичка на легендарната „Мона Лиза” (Mona Lisa, La Gioconda; 1503-1519) от Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci; 1452-1519), темата за защитата на авторското право все още не е била така всеобхватно обсебена от Темида. Макар че Бернската конвенция (Berne Convention for the Protection of Literary and Artistic Works) е била подписана още през 1886 г., а първият й предвестник - британският „Статут на кралица Анна” (Copyright Act 1709) е влиза в сила още на 10 април 1710 г., в началото на ХХ в. изобразителното изкуство все още не е тази гигантската индустрия, от която днес се генерират огромни печалби.

Всъщност, теоретично, Дюшан не би имал проблем с давността на „авторските права” на маестро Да Винчи, нито с тези на правоносителя - „краля-слънце” Луи XIV (Louis XIV Le Roi Soleil; 1638-1715), по чиято заповед ренесансовият шедьовър е преместен във Версай (Château de Versailles). По-скоро това би се случило с „правата” на фотографа, автор на репродукцията на творбата от парижкия „Лувър” (Musée du Louvre), където тя попада през 1793 г. А що се отнася до „Фонтан” - интересното е, че в историята на изкуството са останали Dada-истките спорове около съавторството при концептуалното завъртане на обекта на 90 градуса, а не името на незнайния продуктов дизайнер (според днешните класификации) от компанията J. L. Mott Iron Works, създал този модел писоари. Как ли би се почувствал клетият, ако знаеше, че няколко порцеланови копия от неговия образец години по-късно ще донесат милиони долари на различни аукционни къщи и музеи?..

Авторско право и изкуство - една тема, която с все по-определящата роля на парите в съвременния свят, става все по-сложна и по-сложна. Но и все по-абсурдна. Примери - много...

С надеждата да бъде сложен някакъв ред в тази [противоречива] област от правото, през 2015 г. Професионалната асоциация на американските изкуствоведи и арт критици (College Art Association; CAA) публикува Кодекс за прилагане на принципите на добросъвестно използване във визуалните изкуства (Code of Best Practices in Fair Use in the Visual Arts), който несъмнено ще бъде от полза на хората, посветили живота си на изобразителното изкуство. Със сигурност познаването на Кодекса би им спестило много и неприятни главоболия... По този повод предлагаме на вашето внимание аналитичният текст на Олга ГУРОВА, който преди известно време публикува платформата artguide.com.

* * *

ВАЖНО!!! Предложеният по-долу текст
е информативен и няма
юридическа стойност.
Оригиналният текст на CAA
можете да прочетете ТУК.

* * *

Съвременно изкуство и авторско право:
кодекс на професионалната етика

ПРОФЕСИОНАЛНАТА асоциация на американските изкуствоведи и арт критици (College Art Association; CAA) публикува Кодекс за прилагане на принципите на добросъвестно използване във визуалните изкуства. Това е сбор от положения (примери), отнасящи се до съвременната практика на добросъвестно използване на материали в изобразителното изкуство, защитени с авторско право. Кодексът се основава на консенсус, изработен след задълбочена дискусия между професионалисти, сред които са били изкуствоведи, художници, дизайнери, куратори, музейни работници, редактори на издания за изкуство, специалисти в областта на защитата на авторското право.

По данни на авторите на Кодекса, произведения, намиращи се под закрилата на авторското право, използват 94.6% от издателите, 81.4% от научните работници, 75.6% от музейните сътрудници и 37.3% от художниците. При това 56.8% от издателите, 38.8% от научните работници, 35.1% от музейните сътрудници и 20.6% от художниците са склонни да избягват използването на подобни произведения във връзка с възможни санкции, заради нарушения на авторското право.

Под добросъвестно използване (fair use) се разбира правна доктрина, описваща изключения от законодателството, отнасящо се до авторското право, допускащи при определени условия ограничено използване на защитени от авторското право творби без разрешение от носителя на правопритежателя. В американското законодателство такова използване са допуска в случай, че то съответства на Конституцията на САЩ и подпомага „прогреса на науката и полезните занаяти”.

Принципите, чиято разработка започна през 2012 г., се отнасят до пет области: аналитични и научни работи, обучения в областта на изкуствата, създаване на произведения на изкуството, музейна практика и онлайн-достъп до архивите и специалните колекции. Изследванията, извършени от проф. Патриция Ауфдерхайде (Prof. Patricia Aufderheide) и проф. Питър Джези (Prof. Peter Jaszi), под ръководството на целева група CAA по добросъвестно използване, беше финансирана от фондациите „Ендрю Мелон” (Andrew W. Mellon Foundation) и „Самюел Крес” (Samuel H. Kress Foundation). Изданието е особено актуално в светлината на неотдавнашните събития, светът на изкуството следеше внимателно: съдът в Антвeрпен призна вината на художника Люк Тюйманс (Luc Tuymans) за плагиатство; делото по същото обвинение срещу Джеф Кунс (Jeff Koons), което започна във Франция; завършилият през пролетта на миналата година процес срещу художника Ричард Принс (Richard Prince), в който той беше оправдан; и прочее.

Кодексът описва способите на реализиране на принципа fair use при използването на защитени от авторско право материали в науката, образованието (преподаването), музейното и архивното дело, както и при създаването на произведения на изкуството. В него са описани често срещащи се ситуации, свързани с прилагането на принципите на добросъвестното използване, и предлага полезни и надеждни способи за неговото прилагане. Авторите на Кодекса подчертават, че макар и да не може да служи за директивен документ за съда, въпреки това той дава възможност на съдиите, преди да вземат решение, да се запознаят с (с передовым опытом) водещия опит в професионалните среди. Прилагането на принципа на добросъвестното използване е един от ключовите инструменти на арт обществото, макар че неговите членове могат да не прибягват до него, а да се стараят всеки път да получават правата за използване от носителите на авторските права.

Доколкото принципът fair use се явява част от законодателството на САЩ, то Кодексът е приложим към дейността на арт обществото на територията на САЩ независимо от това къде по света са създадени произведенията, използвани за професионални цели. Кодексът не се прилага към произведения, които са обществено достояние (public domain), дотолкова доколкото те не попадат под закрилата на Закона за защита на авторското право. На практика, в голямата си част, принципът fair use се прилага към репродукциите на аналогови или цифрови изображения, в случай, че тяхното използване не е забранено от притежателите на авторските права. Продължава на стр. 2



Последна промяна от Неделя, 14 Февруари 2016г. 22:53ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ