Oct 16
Задава ли се нова криза на световния пазар на изобразително изкуство PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Неделя, 28 Август 2016г. 17:04ч.

Едно многозначително произведение на съвременното изкуство, което показва метафорично, че световният арт пазар е локален и строго дефиниран и на него няма място за случайни играчи, а думата „талант” е последната, която може да трогне арт дилърите. Снимка: artnovini.comОт януари до юни 2016 г. обемът на продажбите е намалял драстично - с 25%.

НЮ ЙОРК. Светът на изобразителното изкуство не е забравил нито за миг кошмарната 2008-а, когато пред смаяните погледи на художници, галеристи, търговци и колекционери, се спука „големият арт балон”. Ехото от оглушителния му гръм, обаче, достигна и днешния пазара на изкуство, констатира тревожната статистика.

През първите шест месеца на 2016 г. на световния арт пазар продадените произведения на изобразителното изкуство са с 25% по-малко в сравнение със същия период на миналата година, съобщават от маркетинговата компания Artprice.com, която е световен информационен лидер на пазара на изкуство. По време на 3500 търга - проведени от януари до юни т.г., чиито резултати са анализирали експертите, Китай отбеляза ръст на сделките от 18% и се завърна на лидерската позиция откъдето измести Съединените щати.

През този период, на публични аукциони са продадени около 252 хиляди лота за обща сума от 6.53 млрд. USD. Броят на сделките е нараснал с 2.3%, но въпреки това обемът на продажбите е намалял драстично - с 25%, което според Тиери Ерман (Thierry Ehrmann) - основател и CEO на Artprice, се дължи на намаленото предлагане на лотове с „високо качество”, т.е. творби на стойност над 10 млн. USD.

Голямата изненада през първите шест месеца на годината беше завръщането на Китай начело на арт пазара с оборот от 570 млн. USD (с включени такси). Експертите прогнозираха, че азиатският икономически гигант и тази година ще отстъпи на САЩ, но намаленото предлагане на шедьоври се отрази особено силно на търговете в световните арт столици: в сравнение със същия период на 2015 г. в Лондон продажбите намаляха с 30%, а в Ню Йорк ситуацията беше още по-драматична - спадът достигна 49%, което несъмнено повлия на вторичния пазар на изкуство в целия свят. Забавянето на търговията беше осезаемо още в края на миналата година, когато за първи път след 2008 г. беше отчетен спад в продажбите, но въпреки това никой не очакваше обемите да достигнат подобни ниски обеми.

Китай влезе във второто полугодие с 35.5% дял от световния арт пазар, САЩ - с 26.8%, а Великобритания - с 21.4%. Независимо от това на Запад търговията запази своята жизненост, като делът на непродадените лотове продължава да бъде два процента под ключовия индикатор от 30%. Експертите отбелязват, че освен Китай, ръст на обемите са отбелязали Белгия (+12%), Швеция (+44%) и Турция (+7%), но след юлските събития, по всичко личи, че върху арт пазара в югоизточната ни съседка са надвиснали тъмни облаци.

В криза ли е световния пазар на изобразително изкуство?

Безпристрастната статистиката е категорична - да, но експертите са склонни да изчакат и големите есенните търгове на най-големите аукционни къщи в света. На 10 и 11 ноември Sotheby’s London ще проведе три търга, на които ще предложи образци от колекцията на рок звездата Дейвид Боуи (David Bowie; 1947-2016) - Bowie/Collector: Modern and Contemporary Art, а Sotheby’s New York организира традиционно силните аукциони Impressionist & Modern Art на 14 и 15 ноември и Contemporary Art на 17 и 18 ноември.

Големите очаквания на Christie’s пък са насочени към търговете Post-War & Contemporary Art Evening Sale на 15 ноември, и Impressionist & Modern Art Evening Sale на 16 ноември, които ще се състоят в Rockefeller Center, Ню Йорк. Несъмнен интерес за колекционерите от цял свят представляват и няколкото вечерни търга на национално изкуство, които ще предложи филиалът в Лондон: модерно британско и ирландско на 23 ноември, руско на 28 ноември и онлайн от 29 ноември до 9 декември на австралийско.

Въпреки очевидните усилия, които полагат арт дилърите, за да подобрят пазарните си позиции, дори и най-оптимистичните прогнози не допускат, че до края на 2016 г. ще бъдат постигнати обеми от 10 млрд. USD и сумирани с тези от първото полугодие ще достигнат приходите от 16.095 млрд. USD, с които арт пазарът приключи миналата година.

Основен фактор за скептицизма са резултатите за първото полугодие, когато продажбите от частни и открити търгове на Christie’s и Sotheby’s паднаха съответно с 29% и 23% в сравнение със същия период на 2015 г. Приходите на Christie’s намаляха от 2.9 млрд. GBP на 2.1 млрд. GBP ($3 млрд.). От тях 333 млн. GBP е делът от частните търгове, а онлайн са продадени творби за 19.4 млн. GBP. Особено показателни са данните за търговията на произведения и ценности с цени над 5 милиона паунда - 29 лота срещу 47 за първите шест месеца на 2015 г. Досега сред топ предложенията за тази година са синият диамант „Опенхаймер”, който беше продаден за рекордните 58 млн. USD в Женева, „Без заглавие” (Untitled; 1982) на Жан-Мишел Баския (Jean-Michel Basquiat; 1960-1988), която 40-годишният японски бизнесмен Юсаку Маедзава (Yusaku Maezawa) купи за 57.3 млн. USD - рекорд за творба на художника, големият и изключително рядък китайски съд „Дракон” от XV в., купен в Хонконг за 20.4 млн. USD, и бронзовата „Полулегнала женска фигура: фестивал” (Reclining Figure: Festival; 1951) от Хенри Мур (Henry Moore; 1898-1986), наддаването за която достигна 33.1 млн. USD и постави рекорд за произведение на знаменития британски скулптор.

В доклада на Christie’s с резултатите за първата половина на годината се отбелязва, че по-слабите резултати са закономерни и те се дължат на рязкото падане на цените на петрола и на неустойчивата ситуация на финансовите пазари. Сега, основните опасения за развитието на арт пазара до края на 2016 г. са свързани и с последствията от референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз - Brexit. Но от друга страна експертите отбелязват, че падането на курса на британския паунд спрямо американския долар и другите основни валути се оказа благоприятна възможност за клиентите извън Острова - в момента, например, азиатските купувачи осигуряват 1/3 от продажбите на аукционната къща.

При Sotheby’s ситуацията е малко по-добра, ако може да се приеме, че спад от 23% е хубава новина. За шест месеца оборотът на къщата достигна 2.4 млрд. USD, а най-успешните сделки бяха рядък розов диамант, продаден за 31.6 млн. USD, картината „Седнала жена” (Femme Assise; 1909) от Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973), купена 63.6 млн. USD - рекордна цена за кубистична творба, и великолепното платно „Жана Ебютерн” (Jeanne Hébuterne (au foulard); 1919) на Амадео Модиляни (Amedeo Modigliani; 1884-1920) - най-висока цена, платена за портрет, нарисуван от легендарния художник...

Какво е бъдещето на търговията с изобразително изкуство?

Едва ли може да бъде даден еднозначен отговор на този въпрос. В края на 2015 г. подразделението на Citigroup - Citi GPS: Global Perspectives & Solutions, публикува доклад за състоянието (до 2014 г.) и перспективите пред световния пазар на изобразително изкуство - The Global Art Market. Perspectives on Current Drivers and Future Trends, за който artnovini.com вече писа. В изследването беше посочено, че при анализ на ръста на различните активи, става ясно, че колекционирането превъзхожда по доходност вложенията в облигации и в ценни книжа във вид „запис на заповед”, въпреки че отстъпва на инвестирането в акции. От проучването става ясно, че възвращаемостта при покупката на произведения на изкуството е по-висока от тази при златото - съответно 2.4 към 1.8 (през последните 40 години) и 3.7 към 1.6 (през последните 88 години), и затова мнозина купувачи, разглеждат арт бизнеса, като инвестиция с добра възможност за печалба.

Според експертите на Artprice.com, една от причините за намаляването на лотовете с „високо качество” е изчакването на по-добри времена. В доклада The Global Art Market in 2030 на Citi GPS се посочват два варианта за развитие на глобалния арт пазар: при ръст на световната икономика съответно от 10.7% и 8.7%, на Китай е отредено „второ място” с 28-30% пазарен дял, а на САЩ „първото” с 32-37%. Очакванията за ръст на британския пазар са до 24%, но днес - почти година след публикуването на проучването и няколко месеца след „победата” на Brexit, много по-вероятно е в скоро време да станем свидетели на драстичен спад в арт търговията във Великобритания - до 13%, каквато е втората прогноза на компанията.

Всъщност, при по-задълбочен анализ се вижда, че

пазарът на изобразително изкуство е нелогичен странен „феномен”

който трудно може да бъде дефиниран и систематизиран категорично.

В края на 2011 г. британският колекционер, галерист и рекламист Чарлз Саачи (Charles Saatchi) каза многозначително: „Днешният купувач на съвременно изкуство е абсолютно и безусловно вулгарен...” Той отправи остра критика към „вулгарните” бизнесмени, търгуващи със съвременно изкуство. Според него, най-досадни са онези, които той определи като „стремящи се да не изостават от модата на олигарсите” и „егоисти”. Тези хора са свръхбогати и купуват произведения на изкуството с единствената цел да направят впечатление на своите приятели, допълни тогава галеристът, но без да конкретизира.

Всъщност, освен вездесъщите пазарни механизми, константен и определящ фактор в търговията с произведения на изкуството е персоналната потребност от изкуство, смятат по-консервативно настроени арт дилъри. Необходимост, която обаче е твърде деликатна и зависима от редица външни фактори. И днес, когато светът се люлее от политическа/геополитическа, идеологическа/концептуална и демографска/социална несигурност, първото нещо, от което се отказват хората, са именно изкуството и културата (разбира се, извън лесно достъпните им примитивно-комерсиални проекции). За съжаление, по всичко личи, че този негативен процес вече е започнал. А рекордните обеми - над 16 млрд. USD, които бяха генерирани на световния пазар на изкуство и през 2014 г., и през 2015 г., най-вероятно ще се окажат поредния спукан „арт балон”. Не, че това има значение за обикновените художници, които добре знаят, че световният арт пазар е локален и строго дефиниран и на него няма място за случайни играчи, а думата „талант” няма никаква стойност.

Впрочем, точно преди година подобни опасения изразиха двама авторитетни учени: специалистът по икономика и социология на културата проф. Олав Велтхюйс (Olav Velthuis) от Амстердамския университет (University of Amsterdam) и проф. Стефано Байа Курони (Prof. Stefano Baia Curioni) от Департамента по политически анализи и публичен мениджмънт в университета „Бочони” (Università Bocconi), Милано. В книгата си „Митът на световния арт пазар” (The Myth of a Global Art Market; 2015) те изказаха на глас „онова, което мнозина виждат, но малцина коментират публично”, а именно, че „представите ни за световния пазар на изкуство са измамни”...

Дали затрудненото движение на „големите колела” ще повлияе на въртенето на „по-малките” - навярно ще разберем скоро.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 28 Август 2016г. 17:23ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ