Jun 25
Виена и София си разменят изложби на уникални златни съкровища PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Събота, 11 Февруари 2017г. 12:16ч.

От 6 април до 30 юни 2017 г. Археологическият музей в София ще покаже оригиналното златно съкровище от Надсентмиклош, което днес е в колекцията на Музея за история на изкуството във Виена. Снимка: © artnovini.comВиенският Музей за история на изкуството ще покаже Вълчитрънското златно съкровище, а Археологическият музей - златното съкровище от Надсентмиклош.

ВИЕНА/СОФИЯ. Прочутото златно съкровище от Надсентмиклош (на румънски: Sânnicolau Mare; на унгарски: Nagyszentmiklós) - едно от най-големите и представителни ранносредновековни съкровища в Югоизточна Европа, което днес е част от колекцията на Музей за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum; KHM) във Виена, ще бъде представено в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ; ул. „Съборна” 2) в столицата. Пълният комплект от оригинални съдове ще бъдат изложени в зала Трезор от 6 април до 30 юни 2017 г., съобщава сайтът на НАИМ.

От 7 март до 25 юни т.г., но във залите на Музея за история на изкуството (Maria-Theresien-Platz, 1010 Wien) в австрийската столица, ще заблести с магнетичното си очарование едно от най-големите и най-древни златни съкровища в света - Вълчитрънското (XІV в. - начало на XІІІ в. пр. Хр.), което е съставено от тринадесет изключително ценни съда с общо тегло 12.420 кг.

Изложбата „Първото злато. Ада тепе: Най-старата златна мина в Европа” (Das erste Gold. Ada Tepe: Das älteste Goldbergwerk Europas), както и експозицията в София с шедьоврите от Надсентмиклош, са организирани от двата музея и са част от партньорската програма между Българската академия на науките (Bulgarische Akademie der Wissenschaften) и Института за ориенталска и европейска археология (Institut für Orientalische und Europäische Archäologie; OREA) при Австрийската академия на науките (Österreichischen Akademie der Wissenschaften).

Златното съкровище от Надсентмиклош е съставено от 23 съда (осем от тях са изработени от 22-каратово злато) с общо тегло около 10 кг. Снимка: © artnovini.comЗлатното съкровище от Надсентмиклош

е открито през 1799 г. край град Надсенмиклош (в превод: Голям Свети Никола) в Банат (днес на територията на Румъния), пише изтъкнатият български изкуствовед и археолог проф. Никола Мавродинов (Prof. Nikola Mavrodinov; 1904-1958) в том I на своето изследване „Старобългарско изкуство” (изд. „Наука и изкуство”, София, 1959 г.).

Изключителната находка е отрита случайно от работник на двамата братя - преселници от България - Христо и Кирил Накови, които по-късно подаряват съкровището на императора на Свещената римска империя Йосиф II (Joseph II.; 1741-1790), за което получават благородническа титла.

Днес съкровището е изложено в Музея за история на изкуството във Виена и в указателните табели е анотирано като прабългарско (7 Jh. Kuvratbulgaren…; 9 Jh. Balkanbulgaren…) и отнесено към VII-IX в., но други изследователи изказват хипотезата, че артефактите имат аварски или тюркски произход, или са наследство от печенегите. Извън споровете, обаче, остава неговият еклектичен характер.

Златното съкровище се свързва с имената на боилите Глад - български средновековен управител (таркан или комит) на Банат през IX и X в., и внукът му Охтум - живял в началото на XI в. и управлявал Банат и части от Трансилвания; противник на първия унгарски крал Стефан I (I. István; c. 970/975-1038). Двамата български владетели управлявали и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е открита ценната находка, съставена от 23 съда с общо тегло около 10 кг (осем от тях са изработени от 22-каратово злато).

Фрагмент от украсата на кана №2 - най-вероятно пресъздаващ мита за превърналия се в орел Зевс, който отвлича Ганимед. Снимка: © artnovini.comОсобен интерес за специалистите
и обект на много спорове

относно атрибутирането на съкровището представлява формата на отделните негови части. Шест от съдовете са кани с яйцевидно тяло и сравнително дълга шия, разширяваща се при гърлото, пише в своя труд проф. Мавродинов. Имали са дръжки, които са запазени изцяло при №1 и №6 и навярно са били предназначени за вино. Кани с подобна форма са срещани в изкуството на Римската империя, Китай, Сибир и Южна Русия, но не са характерни за персийското (иранското) изкуство. Някои керамични кани от некропола край българския град Нови пазар са с форма много близка до тези от находката при Надсентмиклош. По-особена е кана №7, която е с леко сплескана форма, срещана във византийското изкуство. Съд №8 е фиала с елипсовидна форма и широка къса дръжка. Характерна е за Античното изкуство. Съдове №9, 10, 20 и 21 са тасове. Канчета №11 и №12 са с форма, срещана в българските и аварски находки. Купите с животинска форма (№ 13, 14 и 18) водят произхода си от персийското изкуство. Византийски по произход са патерите обозначени с номера 15 и 16. Пречупената форма на ритона се среща само във варварските находки. Типът на канче №19 е характерен за сасанидското изкуство, а формите на купите с номера 22 и 23 е срещана в различни култури в Европа и Азия.

Както формата на експонатите, така и произходът на тяхната украса също препраща към различни култури, като в някои случаи, в един и същ съд, се съчетават орнаментални и растителни мотиви, митологични същества и човешки изображения с разнороден характер.

Прочутият „първобългарски конник”, гравиран върху кана №2. Снимка: © artnovini.comСпоред много български учени, един от съдовете, за които може да се каже с голяма вероятност, че е изобразен първобългарски конник е кана №2. В четири кръга, образувани от преплитащ се орнамент, са гравирани четири сцени, като първата представлява тежко въоръжен конник, влачещ за косите пленник. С дясната си ръка той е преметнал през рамо копие с двурого знаме и е облечен в ризница, а върху главата му има конусовиден шлем с две пера. Именно поради стилистичните характеристики на това изображение редица специалисти са склонни да допуснат, че върху съда е изобразен прабългарски конник. Втората сцена показва ездач, възседнал същество с животинско тяло и човешка глава, който извърнат назад, стреля с лък по пантера. Според проф. Мавродинов, в тази сцена има голямо сходство с митологичните мотиви по Сандъка от Терачина, Италия, който ученият определя като произведение на старобългарското изкуство. Третата сцена изобразява грифон, който напада сърна, а четвъртата - орел, сграбчил гола женска фигура. Най-вероятният първообраз на изображението е мита за превърналия се в орел Зевс, отвличащ Ганимед. Същият сюжет е разработен на два пъти и върху широките страни на кана №7, но там фигурата е мъжка. Изображения на митологични същества има и в шестте медальона, образувани от преплитащи се орнаменти в канче №19. Те са с глави на пантера, лъв, орел, бик и две на козел. Подобни същества, както и грифони, са изобразени и по други съдове. За украсата на някой от експонатите е приложена техниката на клетъчния емайл, както и стъклена паста е с червеникавокафяв цвят...

В украсата на съдовете, намерени край Надсентмиклош, са използвани орнаменти от различни художествени култури: християнски кръстове (дъната на някой от тасовете), рунически знаци (руни, от герм. Runne: „тайна”), определяни като тюркски или първобългарски (пак там), копиевидни мотиви присъщи на сасанидското изкуство (шията на кана №2), антични (акантизувани) палмети и розети, познати и от византийското изкуство.

Според проф. Никола Мавродинов, един от надписите (върху съд №21), който е гравиран на гръцки, гласи: „Боил Зоапан направи този тас. Бутаул Зоапан го закачи (подари) за пиене”...

Златното съкровище от Надсентмиклош е изключителен образец на ранносредновековните съкровища от Югоизточна Европа, който впечатлява с виртуозната техника и широките познания на неизвестните майстори-златари не само при обработката на златото, но и в използването на акценти, характерни за различни художествени школи от този период.  

Основен акцент в изложбата „Първото злато. Ада тепе: Най-старата златна мина в Европа”, която от 7 март до 25 юни ще представи Музея за история на изкуството във Виена и изключителното Вълчитрънско златно съкровище. Снимка: National Institute of Archaeology with Museum Sofia © Felix Ostmann, OREA* * *

Вълчитрънското златно съкровище

е съставено от 13 съда, изработени от сплав в следния състав: злато - 88,15 %, сребро - 9,7 %, мед - 1,74 % и желязо - 0,4 %, а общото тегло на съкровището е 12.425 кг, казват от Националния археологически институт с музей при БАН.

Съкровището е открито през един декемврийски ден на 1924 г., при риголването на лозето на двамата братя Цветанови от с. Вълчитрън, Плевенско. Лопатите им издрънчават от допира с друг метал и на повърхността са извадени няколко потъмнели и полепнали с пръст съдове и капаци. Подведени от тяхната многобройност и най-вече от големината на предметите, земеделците сметнали, че те са „пиринчени”, т.е. от месингова сплав, и ги изтълкували като знак, че на това място е имало заровени пари. Предметите били захвърлени, а големият и дълбок съд, поради удобството от двете масивни дръжки, бил пренесен в селото и послужил като „сервиз за храна”... на прасето на единия от братята. Едва когато в лакомията си животното успяло да лъсне метала до блясък, блеснала и сензационната истина - предметите били изработени от чисто злато с природна чистота от близо 23 карата, разказват от музея. Останалите части от съкровището набързо били събрани и започнала оспорвана борба, в която някои от предметите били орязвани, поради което днес трудно може да се каже как е изглеждало в първоначалния си вид.

След намесата на полицията и на сътрудници от Народния музей в София, приемник на който е днешният Археологически музей, в неговите сбирки попадат само тринадесетте съда с общо тегло от 12.425 кг.

Датировката на съкровището се простира по протежението на огромен период от време: между средната бронзова епоха (II хил. пр. Хр.) до Великото преселение на народите (V-VI в.), а тълкуванието му преминало през различни становища: от най-обикновен сервиз за пиене, комплект от култови вещи, та чак до хипотезата, че капаците с лукувични дръжки са дискове на ударни музикални инструменти-цимбали. Днес, за това забележително съкровище, което се състои от една голяма овална купа с масивни дръжки, една голяма и три по-малки чаши с по една дръжка, два големи и пет по-малки капаци с лукувични дръжки отгоре и един скачен троен съд от яйцевидно издължени и заострени в единия си край полусфери, с голяма доза категоричност може да се твърди, че е изработено по време на разцвета на къснобронзовото общество в Карпатско-дунавския регион през втората половина на XIV - началото на XIII в. пр. Хр.

Цялото Вълчитрънско съкровище демонстрира техническа култура, която няма корени нито в предходната епоха, нито намира продължение в местното златарство за доста столетия напред. Предназначението на Вълчитрънското златно съкровище, което е единно по своето съдържание и изработка, без съмнение е ритуално.

Вълчитрънското златно съкровище, съставено от 13 съда, по всяка вероятност има тракийски произход и е принадлежало на някое голямо светилище, посветено на бог Дионис. Снимка: Wikipedia / Daznaempoveche Най-вероятно съкровището е принадлежало
на някое голямо светилище в чест на бог Дионис.

При изработката на съкровището са използвани различни материали. Само от злато са изработени петте вази, от злато и електрон - тройният съд, а седемте капаци под луковицата на дръжката в централната си част имат подплата от солидна бронзова подложка. Цялата украса на съкровището - и врязаните орнаменти, и изчуканите канелюри и перли, и прилепналите сребърни орнаменти, са изпълнени по един съвършен начин. Особено място в съкровището заема триделният съд с необичайната си форма и канелирана повърхност, допълват експертите от НАИМ.

Вълчитрънското златно съкровище още дълго време ще остане една голяма загадка за науката, смятат археолозите, но все повече се налага извода, че поради „достъпността за местното занаятчийство” на всички отделни елементи в неговата форма и украса, това е една от причините да се смята, че уникалното съкровище е изработено от траките.

Златното съкровище от Вълчитрън се радва на изключителен интерес на много места по света. Като част от международната експозиция „Златната легенда”, включваща експонати от колекциите на някои от най-големите музеи в света (Националния археологически музей на Гърция, Музеите на Ватикана, Националния музей Прадо в Мадрид и др.), през миналата година уникалното творение на древното златарско изкуство беше представено с огромен успех в Националния музей за западно изкуство в Токио, в Музея на изкуството, префектура Мияги, град Сендай, и в Музея на изкуството, префектура Аичи, град Нагоя.

Изложбата в Музея за история на изкуството във Виена ще разкаже на посетителите и за най-старата златна мина в Европа - Ада тепе, близо до Крумовград (според последните геоложки проучвания, днес залежите от злато там са между 20 и 27 тона). В сътрудничество между БАН и Австрийската академия на науките и с помощта на най-съвременните технологии, учени от двете страни се опитват да разберат дали Ада тепе е мястото, откъдето е добивано златото за легендарните съкровища на троянския цар Приам и на тези, открити в гробниците на Микена - легендарният древногръцки център, където се намира и прочутата Съкровищница на Атрей...

В основата на изложбата в Музея за история на изкуството във Виена са най-новите научни открития в тази посока, както и изследването на транснационалните търговски пътища от времето на Бронзовата епоха и ролята на златото като символ на богатство и принадлежност към елита. Специално създадената за експозицията, според свидетелства от различни находки, виртуална реконструкция ще разкаже на посетителите как са живеели хората, изкарвали прехраната си в златните мини на Ада тепе.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 12 Февруари 2017г. 01:52ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ