Nov 22
Руският музей представя грандиозна ретроспектива на Василий Верешчагин PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Неделя, 23 Април 2017г. 18:19ч.

Фрагмент от фотография на руския художник Василий Верешчагин в Куба от 1902 г. Снимка: Google Books - (1902). „The March of Events”. The World’s Work: p. 2473. New York: Doubleday, Page, and Company- Експозицията включва над 150 творби, сред които са и малко познати на широката публика произведения.
- „Балканската серия” с картини от Шипченската и Плевенската епопея е сред акцентите на изложбата.

САНКТ ПЕТЕРБУРГ. Картината Шипка - Шейново (Скобелев под Шипка), завършена от Василий Верешчагин (Vasily Vereshchagin; 1842-1904) около 1890 г., е една от централните творби в грандиозната ретроспектива на големия руски художник, която беше открита през седмицата (на 20 април) в Корпус Бенуа на Руския музей (Государственный Русский музей) в града на Нева. Изложбата е посветена на 175-годишнина от рождението на знаменития художник-баталист и представя повече от 150 негови творби, както и документални материали от архива на музея и от колекцията на Руския Етнографски музей, разказващи за живота и творчеството на майстора, съобщава rusmuseum.ru.

Василий Верешчагин, който е известен със страстта си към пътешествията, пътува на много места по света, като през 70-те дори живее две години в Индия и посещава Тибет. През 1882-1883 г. художникът отново се връща в Индия, а година по-късно пътува из Сирия и Палестина и след това рисува поредица от картини по библейски сюжети. През лятото на 1894 г., заедно със своето семейство, живописецът пътешества из Архангелска област - по река Северна Двина, по притока й Пинега, и стига до северното Бяло море. В началото на новия век - през 1901 г., Верешчагин посещава Филипините, през 1902 г. - САЩ и Куба, а през 1903 г. и Япония, където рисува знаменитите си платна „Шинтоиски храм в Нико” и „Разходка с лодка”, представени днес в изложбата в Руския музей.

Василий Верешчагин (1842-1904), „Шипка - Шейново (Скобелев под Шипка)”, ок. 1890 г. Снимка: Screenshot of rusmuseum.ruПрез 1867 г., след като предишната година се дипломира в Парижката художествена академия (Académie des beaux-arts), където е студент на известния Жан-Леон Жером (Jean-Léon Gérôme; 1824-1904), Василий Верешчагин приема поканата на генерал-губернатора на Туркестан ген. Константин фон Кауфман (1818-1882) да посети размирния район като военен художник. Младият живописец получава бойно кръщение при обсадата на град Самарканд в началото на май 1868 г., а по-късно е отличен с орден Свети Георги IV степен, който носи с гордост, въпреки че напълно отрича раздаването и получаването на награди. От т.нар. Туркестанска серия” в експозицията са включени произведения като „Киргизки чергари”, „Проходът Барскаун, „Развалини в Чугучак, „Пред вратите на джамията” и др.

С картината си „Разходка с лодка” руският художник доказва, че освен майстор на баталните сцени, е художник, комуто не чужда изящната поетична чувственост. Снимка: Screenshot of rusmuseum.ruВерешчагин рисува тази поредица в периода 1871-1873 г. в Мюнхен. В нея художникът събира впечатленията си от двете пътувания в Средна Азия, които прави през 1867-1868 и 1869-1870 г., а в серията влизат общо 13 картини, 81 етюда и 133 рисунки. В този обем той я показва в първата си самостоятелна изложба в Кристъл палас в Лондон през 1873 г, а година по-късно и в Петербург и Москва. Пълната колекция на Туркестанската серия” е купена през 1874 г. за 92 хиляди сребърни рубли от легендарния руски меценат Павел Третяков (1832-1898), който я открива за руската общественост и показва в своята галерия.

Когато през пролетта на 1877 г. Василий Верешчагин научава за началото на Руско-турската война, той напуска парижкото си ателие и постъпва в армията като един от адютантите на Великият княз Николай Николаевич (1831-1891) - главнокомандващ на Дунавската армия, с право на свободно предвижване сред различните войскови части. Художникът участва в няколко сражения, а през юни 1877 г. е назначен като наблюдател на миноносеца „Шутка” („Шега”), но не на шега е тежко ранен при престрелка с турски кораб.

В Руския музей публиката може да види няколко великолепни платна от този период (сред тях и от Плевенската епопея), които Василий Верешчагин рисува в Париж през 1878-1879 г. не само с голямо майсторство, но и с възторг от героизма на победителите от тази съдбоносна за България и за Балканите освободителна война.

Според думите на организаторите на изложбата, в своите батални творби художникът се е старал да покаже цялата жестокост на войната. Своеобразна кулминация на този жанр в неговото творчество е разтърсващото платно „Апотеоз на войната” (1871) - също централно произведение в експозицията, което изобразява грамада (пирамида) от черепи и кръжащи над тях врани на фона на пустинен пейзаж с останките от разрушен град и обгорели дървета, над които искри ясно синьо небе. Върху рамката художникът е изписал: „Посвещава се на великите завоеватели - предишните, настоящите и бъдещите.” - текст-присъда, който по категоричен начин показва неговото отношение към безумието на войната.

„Пред вратите на джамията” (1873) - една от емблематичните творби на Верешчагин от „Туркестанската серия”. Снимка: Screenshot of rusmuseum.ruЗаедно с произведенията на Верешчагин от Туркестанската и Балканската серия, в рамките на изложбата е представена за първи път в почти пълен вид значимата, но слабо позната на публиката, част от наследството на големия живописец, включваща етнографски мотиви (портрети и сюжетни композиции) и пейзажи.

Изложбата акцентира върху основните теми в творчеството му: „Индия”, „Варвари”, „Япония”, „Руският Север”, „Кавказ”, „Палестина”, „Войната срещу Наполеон през 1812 г.”, сред които са образци като „Мавзолеят Тадж-Махал в Агра”, Главният храм на манастира Тасидинг. Сиким, „Близо до Георгиевския манастир. Крим” и др. За първи път музея показва и голяма колекция от графични произведения на художника.

Василий Верешчагин е една от най-значимите личности в руското изобразително изкуство от втората половина на XIX в., чиито произведения са посрещани с възторг не само в Русия, но и от публиката в Мюнхен, Лондон, Берлин, Дрезден, Виена и т.н.

Големият руски живописец загива по време на Руско-японската война - на 13 април (стар стил - 31 март) 1904 г., когато броненосецът „Петропавловск”, на който служи, се натъква на мина докато е на външен рейд край Порт Артур и потъва в Жълто море. По същото време на кораба се намира и командващият на Тихоокеанския руски флот, изтъкнатият руски океанограф и полярен изследовател адмирал Степан Макаров (1848-1904).

Изложбата (Василий Васильевич Верещагин. К 175-летию со дня рождения) в Руския музей в Санкт Петербург продължава до 24 юли 2017 г.

* * *

Бел. ред.: Организаторите препоръчват експозицията да се посещава от лица над 16-годишна възраст.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 23 Април 2017г. 18:36ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ