Oct 18
Карл Шпицвег: „Изящно!”, Ервин Вурм: „Изящно?” - в Leopold Museum PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Сряда, 10 Май 2017г. 22:10ч.

Карл Шпицвег, „Неделна разходка” (Der Sonntagsspaziergang, 1841). Снимка: © Salzburg MuseumИзложбата Hilarious! Hilarious? показва приликите между идилията на епохата „Бидермайер” и консуматорското hi-tech общество на XXI в.

ВИЕНА. Великолепните, остроумно-саркастични творби, на виртуозния германски живописец Карл Шпицвег (Carl Spitzweg; 1808-1885) и забавните провокации на австрийския концептуалист Ервин Вурм (Erwin Wurm; 1954) среща изложбата „Изящно! Изящно?” (Köstlich! Köstlich?; Hilarious! Hilarious?), която е експонирана (до 19 юни 2017 г.) във виенския музей „Леополд” (Leopold Museum).

Ервин Вурм, „Тясна къща” (Narrow House; 2010) - един от най-големите експонати, монтирани някога в музея „Леополд” във Виена. Снимка: © artnovini.comВ превод (от немски на български, от английски на български, от... на...), името на тази изложба може да варира от „Вкусно! Вкусно?” през „Весело! Весело?” до „Изящно! Изящно?” и т.н. Но, всъщност, това едва ли има особено значение, тъй като проблематиката, която изследва, преминава през всички изброени състояния - саркастично и забавно, но и напълно сериозно - в духа на голямото изкуство. Затова, може би, най-добре е всеки сам да избере своето заглавие. Според чувствата си...

Карл Шпицвег остро и аналитично рисува иронични портрети на своите съвременници: на малкия провинциален човек, поливащ розите на балкона си, на еснафа, на влюбения в дъщерята на хазяйката наемател, на пощальона, писаря, филистера (в ролята му на стражар), свещеника или дребния буржоа, всички те прехласнати по бюргерската романтична идилия и домашния уют, въплътен в

Карл Шпицвег, „Автопортрет” (1842). Снимка: © Museum Georg Schäfer, Schweinfurtхудожествения стил
Бидермайер (Biedermeier)

особено популярен в Германия и Австрия между 1815 и 1848 г. Благодарение на своето фино, но незлобливо и добронамерено, чувство за хумор и чрез своите жанрови картини, изобразяващи екстравагантни чудати персонажи, художникът се превръща в безпогрешен летописец на своето време - на неговите особености, слабости, на обществена апатия и на меланхолията...

За да прехвърли мост между епохата „Бидермайер”, творчеството на Шпицвег и нашата съвременност, кураторът Ханс-Петер Виплингер (Hans-Peter Wipplinger) - директор на музея „Леополд”, включва в изложбата няколко запомнящи се произведения на Ервин Вурм. Сред тях е внушителната „Тясна къща” (Narrow House; 2010) - една от любимите теми на художника, представена в мащаб 1:10 (всичко в нея наистина е „стеснено”, дори тоалетната чиния и спалнята) и вдъхновена от дома на неговите родители, „Картофът” (оригинално заглавие - Home; 2006), „Автопортрет като туршия” (Self-Portrait as Pickle; 2008), „Витгенщайн” (Wittgenstein's Space Warp; 2005), Adorno as Oliver Hardy in The Bohemian Girl(1936) от 2006 г., които контрастират, но и допълват по специфичен начин шедьоврите на Карл Шпицвег, сред които са емблематични за художника творби като „Книжен червей” (Der Bücherwurm; 1850), „Бедният поет” (Der arme Poet; 1838), „Ловецът на пеперуди” (Der Schmetterlingsfänger, um 1840), „Любителят на кактуси” (Der Kaktusliebhaber; 1850), „Неделният ловец” (Der Sonntagsjäger, um 1841-1848), „Прихванатото любовно писмо” (Der abgefangene Liebesbrief, um 1855), „Вдовецът” (Der Witwer, um 1860). Макар и разделени от цяло столетие, двамата автори влизат в един необичаен естетско-философски диалог, който освен, че е забавен по елегантен начин провокира и към по-дълбок размисъл, отвеждащ зрителя в онези културно-аналитични пространства, където той ще открие, може би, с изненада, че между манталитета и нравите на хората от първата половината на XIX в. и на техните потомци от XXI в. няма никакви видими разлики...  

Ервин Вурм, Home (2006). Снимка: © artnovini.comКакто творческото наследство на Карл Шпицвег, така и произведенията на Ервин Вурм изобилстват от намеци и двусмисленост, казват организаторите на изложбата. Хуморът на художниците е основан върху поетичния сценарий на творбите им и върху мнимата (приласкаваща) идилия, на която хората са така податливи. Пред съзерцателността и пред ограничаваща атмосфера на бюргерското общество, авторите поставят разобличаващо огледало, в което се отразява техния чистосърдечен сарказъм...

Изложбата „Изящно! Изящно?” включва около 100 експоната: живописни платна, рисунки, скулптури, фотографии и инсталации. Основната част от колекцията на Карл Шпицвег, представена в „Леополд”, е от музея „Георг Шефер” (Museum Georg Schäfer) в германския град Швайнфурт (Schweinfurt), където се съхраняват 160 маслени платна и 110 графики на знаменития художник.

Карл Шпицвег, „Ловецът на пеперуди” (ок. 1840). Снимка: © Museum Wiesbaden, Dauerleihgabe der Bundesrepublik DeutschlandКарл Шпицвег

е роден на 5 февруари 1808 г. в югоизточния баварски град Унтерпфафенхофен (Unterpfaffenhofen). По волята на баща си - Симон Шпицвег (Simon Spitzweg; 1776-1828), който е крупен търговец, следва фармация, ботаника и химия и е помощник-аптекар в Кралската Баварска дворцова аптека (Königlich-Bayrischen Hofapotheke). След като се дипломира през 1832 г. започва работа като аптекар и в същото време учи живопис, макар че никога не посещава Художествена академия. Въпреки добрите перспективи за блестяща кариера като фармацевт, година по-късно, обаче, той решава да посвети живота си на изобразителното изкуство. В началото на обучението си изучава холандските майстори от ХVII в. и творбите в Старата пинакотека на Мюнхен.

През 30-те и 40-те години Шпицвег работи като илюстратор в различни сатирични издания като известното „Летящи листове” (Fliegende Blätter). В този период създава иронични изображения на градската идилия и на живота на малкия човек, които показват неговия голям талант на наблюдател и познавач на човешката природа. Творбите му имат точна композиция и завладяват освен с майсторските изпълнените фигури, но и с великолепната игра на светлината и контрастите, характерни за холандските жанрови художници от предишния век.

Фрагмент от „Автопортрет като туршия” на Ервин Вурм. Снимка: © artnovini.comВ края на 40-те години Карл Шпицвег пътува в чужбина, като посещава Прага, Париж и Лондон, където открива живописта на знаменития английски художник Джон Констейбъл (John Constable; 1776-1837), както и творчеството на големия френски художник Йожен Дьолакроа (Eugène Delacroix; 1798-1863) - двама от най-ярките представители на Романтизма. Шпицвег е силно впечатлен и от художниците от Барбизонската школа (École de Barbizon), благодарение на които пейзажът заема централно място в неговите картини.

През 50-те години, заедно приятеля си - германският живописец Едуард Шлайх (Eduard Schleich; 1812-1874), пътува отново, като този път посещава Париж, Лондон, Венеция и Белгия. От следващата година Карл Шпицвег се установява за постоянно в Мюнхен, където умира на 23 септември 1885 г.

В началото на своята кариера художникът не е особено популярен, но след Световното изложение в Париж през 1867 г. ситуацията коренно се променя. Приживе Шпицвег продава около 400 произведения, като купувачите и колекционерите са основно от средите на... бюргерите. Според някои изследователи, художникът оставя огромно творческо наследство, което обхваща около 1500 живописни платна, акварели, графики и скици.Карл Шпицвег, „Бедният поет” (1838). Снимка: © Частна колекция / Germanisches Nationalmuseum, Nürnberg/Monika Runge

През 30-те години на миналия век, в Германия 54 негови картини са майсторски фалшифицирани и са представени като оригинали. Копията изпълнява художник на име Тони от град Траунщайн (Traunstein), който използва пощенски картички и репродукции, но все пак добросъвестно подписва картините с „nach Spitzweg” („след Шпицвег”). Клиентите му обаче премахват надписа, подписват ги с името с Шпицвег и допълнително състаряват платната. Злосторниците са заловени и наказателният съд в Щутгарт ги осъжда на десет години затвор за измама...

Ервин Вурм

е роден на 27 юли 1954 г. в град Брук на Мур (Bruck an der Mur) в австрийската федерална провинция Щирия.

Ервин Вурм, „Художникът моли за милост (посветена на Маурицио)”; 2002. Снимка: Studio Erwin Wurm © Bildrecht, Wien, 2017Сред най-известните произведения на „художникът, който погълна света” са „Дебели леки коли” (Fat Cars от проекта Fat Survival) - първата скулптура датира от 2002-а; „Тясна къща” (Narrow House; 2010), представена през 2011 г. на 54-тото Венецианско биенале (54th International Art Exhibition, La Biennale di Venezia); поредицата „Едноминутни скулптури” (One Minute Sculptures), започната от края на 1980-те, както и серията „Отчаяни философи” (Desperate Philosophers) от 2009... През 2006-2007 г., по време на изложбата си Keep a Cool Head в Музея за модерно изкуство (mumok) във Виена, той показа инсталацията House Attack (върху сивобазалтовата сграда беше „монтирана” къща с покрива надолу)...

През последното десетилетие, известният и високо ценен (в пряк и преносен смисъл) художник, има над 100 самостоятелни изложби на всички обитаеми континенти, а през есента на 2011 г. концептуалният артист представи единствената си засега изложба в България - „Микро-ретроспектива” (Micro-Retrospective) в Института за съвременно изкуство (ИСИ-София; ICA-Sofia).

Произведения на Ервин Вурм са в музейни колекции в САЩ - Solomon R.Guggenheim и Judith Rothschild Foundation в Ню Йорк; в музеи в Минесота и Калифорния; в Чикаго, Бъфало и Вашингтон; във Франция - Център „Помпиду” (Centre Georges-Pompidou), Австрия, Белгия, Канада, Германия, Италия, Мексико, Холандия, Швейцария, Австралия, Япония - National Museum of Art, Осака и др.

Художникът обича да казва: „Не е необходимо винаги да си убийствено сериозен. Сарказмът и хуморът могат да ти помогнат да видиш нещата по по-лек начин”...

През 2017 г. Ервин Вурм участва в няколко големи изложби, като кулминацията е представянето му заедно с неговата сънародничка Бригите Кованц (Brigitte Kowanz) в Австрийския павилион на 57-ото Биенале във Венеция (57th International Art Exhibition), което ще продължи от 13 май до 26 ноември т.г.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 25 Май 2017г. 19:32ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ