Dec 18
Германският художник Анселм Кифер показва най-новите си творби в Ермитажа PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Сряда, 31 Май 2017г. 21:19ч.

Анселм Кифер е художник с мащабно мислене, който търси смисъла на битието извън героичния патос, не само чрез абстрактните енигми на мистиката (в исторически, философски или религиозен контекст), но и чрез безпощадно реалистичните живописни отношения, вдъхновени от самата природа. Снимка: архив на artnovini.comИзложбата е вдъхновена от творчеството на големия руски поет-футурист и авангардист Велимир Хлебников (1885-1922).

САНКТ ПЕТЕРБУРГ. Германският художник Анселм Кифeр (Anselm Kiefer) e артист, склонен към дълбока и многолика интелектуална рефлексия. В своето творчество той се обръща към теми от историята, религията, литературата, философията, кабала, мистицизма, чрез образите на паметта и наследството, казват от Ермитажа (Государственный Эрмитаж; State Hermitage Museum) за неговата първа самостоятелна изложба в Русия, наречена „Анселм Кифер - на Велимир Хлебников. Съдбите на народите” (Ансельм Кифер - Велимиру Хлебникову. Судьбы народов; Anselm Kiefer, for Velimir Khlebnikov. Fates of Nations).

Анселм Кифер в Ермитажа - „Дух над водата”. Снимка: Credit Line © Anselm Kiefer. Photo: Charles DupratЕкспозицията, с която художникът отдава своята почит на големия поет и един от най-ярките представители на руския авангард Велимир Хлебников (Velimir Khlebnikov; 1885-1922), е организирана от прочутия музей заедно с галерията на Тадеус Ропак (Galerie Thaddaeus Ropac, London/ Paris/ Salzburg). Изложбата беше открита на 30 май и може да бъде разгледана до 3 септември 2017 г. в Николаевската зала на Зимния дворец в града на Нева.

Източник на вдъхновение за Анселм Кифeр е световната култура в най-широк диапазон: германската история, религиозната мистика, античната поезия, месопотамските митове, допълват кураторите на изложбата Димитри Озерков (Dr. Dimitri Ozerkov), ръководител на Отдела за съвременно изкуство на Ермитажа и Нина Данилова (Nina Danilova), младши научен сътрудник в същия отдел.

Според германския философ Петер Слотердайк (Peter Sloterdijk), „изкуството на Кифер има своя особена пространственост, равно отдалечена както от ужаса, така и от декоративното” - двете константи на съвременното изкуство. Неговите живописни платна - широкомащабни, многослойни, триизмерни - ознаменуват възраждането на жанра „историческа живопис” с ключовите за него въпроси, отнасящи се до паметта и до културния мит.

Анселм Кифер, „На Велимир Хлебников. Ново учение за войната. Съдбите на народите”. Снимка: Credit Line © Anselm Kiefer. Photo: Charles DupratВ смелия маниер на Ван Гог, Кифер смесва боите с пепел, пръст, глина, ръжда, слама, изсушени цветя. През 1985 г. художникът купи овехтелия покрив на знаменитата Кьолнска катедрала (Kölner Dom, officially: Hohe Domkirche Sankt Petrus), а оловните платна превърна в страници на многобройни книги, определящи цялата негова иконография. Образци от тях той показа през 2016 г. в изложбата си „Алхимия на книгата” (Anselm Kiefer and the alchemy of books) в Националната библиотека на Франция (Bibliothèque nationale de France). Запознаването с творбите на Анселм Кифер изисква от зрителите готовност към размисъл, мистично съпреживяване, потапяне във водовъртежа на изтънчените идеи на интелектуалния ред.

Анселм Кифер е роден в малкия германски град Донауешинген (Donaueschingen) на 8 март 1945 г. - два месеца преди края на Втората световна война (1939-1945). Ученик на Йозеф Бойс (Joseph Beuys; 1921-1986) и Петер Дрехер (Peter Dreher; 1932), в своето творчество той изследва темата за премълчаваната вина и болката, които парализират неговото поколение. Артистът, заедно със своите колеги Герог Базелиц (Georg Baselitz; 1938) и Герхард Рихтер (Gerhard Richter; 1932), става един от първите художници, които открито и смело се обръщат към темите за нацизма и Холокоста.

Изглед от изложбата ‘The Woodcuts’ на Анселм Кифер във виенския музей Albertina, която се състоя през пролетна на 2016 г. Снимка: ©  artnovini.comПрез 1980 г. Кифер е сред авторите, които представят Германия на Венецианското биенале (La Biennale di Venezia), а през следващите години има самостоятелни изложби в Кунстхале в Дюселдорф (Kunsthalle, Düsseldorf), в Музея за съвременно изкуство - МоМА (Museum of Modern Art, New York) в Ню Йорк, в Музея „Гугенхайм” (Guggenheim Museum in Bilbao) в Билбао, Кралската академия на изкуствата (Royal Academy of Arts) в Лондон, в Гран Пале (Grand Palais) и Център „Помпиду” (Centre Pompidou) в Париж, в музея „Албертина” (Albertina Museum) във Виена през 2016 г. Анселм Кифер е единственият жив художник, чиито картини са в постоянната колекция на Лувъра (Musée du Louvre).

През миналата година, вдъхновен от посещението си в Петербург, артистът създаде специално за Ермитажа нов изложбен проект. В трите части на Николаевската зала той представя около 30 нови, специално създадени за тази изложба платна, посветени на руския поет-футурист и експериментатор в словотворчеството Велимир Хлебников. За първи път художникът показва творби, инспирирани от изтъкнатия авангардист през 2006 г., когато в Aldrich Museum of Contemporary Art, Кънектикът, е открита експозицията Anselm Kiefer, Velimir Chlebnikov.

За влиянието на поезията върху неговото творчество, Кифер, който е силно вдъхновен още от австрийската писателка Ингеборг Бахман (Ingeborg Bachmann; 1926-1973) и от великолепния поет Паул Целан (Paul Celan; 1920-1970), казва: „Аз мисля с изображения, а стихотворенията ми помагат за това. Те са като морски фар. Аз плувам към тях, от един към друг. Без тях - ще потъна. Те се превръщат в опора, върху която в безграничността на пространството се концентрира всичко...”

Анселм Кифер, „1770 Чесма 1770-951=819. Нормандците във Франция”. Снимка: Credit Line © Anselm Kiefer. Photo: Charles DupratЕдна от централните за Велимир Хлебников идеи за цикличността на съдбоносните военни стълкновения, случващи се по вода или на суша веднъж на 317 години, провокира Кифер, който опитва да разкодира този феномен и с методите на нумерологията, към размисъл по темата за войната и мира, мимолетността и крайностите в човешките очаквания, безпощадността на съдбата. В същото време, изложбата в Ермитажа е и живописна ода за печалната красота на ръждясващите кораби, някога всяващи страх, а сега захвърлени от създателите (собствениците) си на самия край на земята...

„Своята ермитажна флотилия Кифер изгражда чрез строга художествена система - цветови отношения, осезателни усещания, смислообразуващи качества. По форма неговите картини са повествователни, но като краен смисъл - енигматични. Всички техни елементи са очевидни: страховитите железните корабчета, прикрепени с винтове и провисени, разположени на фона на сурови „претоварени” пейзажи. Всички тези детайли са опознавателни координати на една система извън времето, която художникът посвещава на „Велимир Хлебников...”, казва Димитри Озерков в статията си „Мярката на света”, посветена на изложбата, и допълва: „Наименованието, произнесено във формата на посвещение, определя жанра на изложбата в Ермитажа като екфразис (бел.ред.: описание на произведение на изобразителното изкуство в литературно произведение - например, щита на Ахил в епоса „Илиада” от Омир): с живописно-обектни средства художникът създава свой прочит на текстовете на поета. Това авторът постига, съчетавайки различни по природа технологични живописни елементи, както и чрез обща фактура и колорит. Неравната, мръсна, небрежно медиативна повърхност на платното изисква логично обяснение, което той намира единствено в окончателния формат на творбата. Кифър сближава своите платна с боите (цветовете) на самата природа, изоставена от човека или все още незаселена от него... Художникът възпроизвежда и рисува изоставено бойно поле, върху което единствено трябва да му се даде име. Какво ще бъде това название - героично или позорно, ще реши историята, чиито пътища са неведоми.

Творби на Анселм Кифер от колекцията на несъществуващия вече Essl Museum в Клостернойбург (близо до Виена). Снимка: ©  artnovini.comПрочел текстовете на Хлебников само в превод, Кифер създава свой несловесен текст, чиято сложност е близка и съзвучна с образния свят на поета. Посвещението на Хлебников, дадено от една нова самобитна система на чисто живописни отношения, ги превръща в обрзано-поетични. Имената на отделните картини ни заставят да си припомним конкретни мотиви от свръхпоемите на руския гений, които служат за основа на художника. Тук са и ранните стихотворения на Хлебников, и късните, и увлечението му по символизма, и отказът от него, и всички тези странни представители на тварния свят, родени от хлебниковите фантазии - „Пинь, пинь, пинь!” - тарарахнул зинзивер” (бел. ред.: откъс от знаменитото футуристично акцентно стихотворение „Скакалец” (Кузнечик”, 1908-1909).

В юбилейната революционна версия на 2017 г. поезията на Хлебников е нежна, романтична и безкрайно утопична. Но това е само нейната външна страна: историята е непреклонна... Какво означава посвещението към поета? Признание за заслуги ли е, или покана за турнир, надпревара? Що за послание е това век по-късно, при това произнесено в центъра на града, където поетът е прекарал така важни за него години? За зрителя остава само да предполага условния мистичен жест, алхимичния стремеж да бъде „изпарено” цяло едно столетие, чиято цел е да се получи концентрирана есенция. Какво? За да бъде завършена тази мисъл, трябва ефектна дума, но тя се изплъзва, като избягва тържествеността и, едновременно, глупавата убедителност, поставяща еднозначна точка в потока на интерпретацията...”

Към експозицията „Анселм Кифер - на Велимир Хлебников. Съдбите на народите” е отпечатан научен илюстриран каталог (на руски и на английски) от Edition Thaddaeus Ropac (2017), чиято уводна статия е от проф. Михаил Б. Пиотровски (Prof. Mikhail Piotrovsky), генерален директор на Държавния Ермитаж, а автори са Димитри Озерков, Иван Чечот (Ivan Czeczot), Петер Слотердайк и Клаус Дермуц (Klaus Dermutz).

Изложбата ще бъде съпътствана от мащабна образователна програма, включваща среща с Анселм Кифер, с кураторите, прожекции на документални филми, цикъл от лекции, майсторски класове и поредица от публични дискусии.

* * *

Изложбата „Анселм Кифер - на Велимир Хлебников. Съдбите на народите” е подготвена от Отдела за съвременно изкуство към авторитетната музейна институция в рамките на проекта Эрмитаж 20/21 (the Hermitage 20/21 Project), чиято цел е да събира, представя и изучава изкуството на XX и XXI в. Събитието е част от честванията на 100-годишнината от Октомврийската революция, която се навършва през 2017 г.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Сряда, 31 Май 2017г. 21:40ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ