Jul 26
Красотата на общението между земното и небесното разкрива изложбата „Иконография” на Стефка Николова - 2 PDF Печат Е-поща
Автор: Ангел Маринов, БКИ - Прага; Марио Николов   
Понеделник, 10 Юли 2017г. 21:15ч.

Изложбата на Стефка Николова (вляво) във Велехрад се провежда под патронажа на известната чешка парламентаристка Кристина Зелиенкова (вдясно). Снимка: © БКИ - ПрагаИконите, които художничката представя във Велехрад, се отличават с

изящен рисунък, прецизно разработване
на детайлите и спазване на иконографския канон,

а специфичната техника на патиниране придава на произведенията уникално усещане за топлота и автентичност като по този начин ги доближава много близо до оригиналните образци.

Централен акцент в експозицията са образите на Христос и на Света Богородица. Художничката предлага на вниманието на посетителите няколко копия на икони на Божия син, представящи различни художествени школи и сюжети. „Христос Спасител” (Спас Нерукотворный, Урбус, или както е познат в Западния свят - Светото Лице) от втората половина на XII в. е един от иконографски шедьоври на Новгородската художествена школа, а днес неговият оригинал се намира в Третяковската галерия в Москва. Най-древният неоспорван автор, който говори за Неръкотворния образ, изпратен от Христос на болния цар на Едеса - Авгар, е Евагрий, който през VI в. в своята „Църковна история” нарича изображението „икона сътворена от Бога”.

Пред иконата на светите братя Кирил и Методий. Снимка: © БКИ - Прага„Посредством иконната живопис ние съзерцаваме физическата външност на Христос, Неговите чудеса и Неговите страдания. Това съзерцание освещава зрението и душата ни. Като почитаме и се кланяме на този образ, ние се извисяваме, доколкото е възможно, отвъд това физическо изображение към съзерцаване на Неговата божествена слава, казва Свети Йоан Дамаскин по време на Иконоборството през VIII в., а дванадесет века по-късно видният руски иконописец Леонид Успенски обобщава, че „онтологичната връзка между образа и християнството е основа на Преданието, според което Църквата още от самото начало проповядва християнството на света едновременно чрез слово и образ.”

В изложбата са показани още няколко икони на Спасителя, като особен интерес представляват репликите на сюжета „Христос Пантократор на трон” - едната изписана в края на XVII в. за църквата „Свети Йоан Кръстител” в Несебър, а другата е дело на един от най-изтъкнатите представители на иконописната школа в Ярославл - Михаил Сопляков (1722-1799). Създадени в рамките на един век, двете икони показват не само различните концепции на отделните художествени центрове, но и динамичното развитие на иконописта като изкуство.

Преображение... Снимка: © artnovini.com„Преображение Господне” (около 1403 г.) ни препраща към школата на големия византийски и руски иконописец Теофан Грек (1330-1410), който оказва силно влияние в развитието на иконописта и фресковото изкуство в Нижни Новгород и Москва в края на XIV в. и началото на XV в.. Композицията на иконата, в която Христос се възкачва на планината Тавор, за да се представи пред апостолите и след това слиза заедно с тях, следва канона на най-добрите образци на византийската иконография и се отличава с необикновено майсторство на изпълнението. Изписана за Спасо-Преображенския събор в град Переславл Залеский, „Преображение” е своеобразно предизвестяване на Възкресението и хармонично смислово въплъщение на учението на исихазма (от гръцки: спокойствие, тишина, уединение), което проповядва стремежът към духовно преображение и единение с Бога чрез молитва и „вглеждайки се в дълбините на своето сърце”...

Изключение от концепцията на „начертателното” изображение в експозицията, но само в частта на двуизмерността, прави иконата „Свети Георги” (Saint George), дело на венецианския художник Карло Кривели (Carlo Crivelli; 1457-1495), с която авторката прехвърля мост между православната и католическата иконопис, но без да търси противоречия, а единствено с възхищение от изобразената Красота. Днес, оригиналната творба на изключителния не само с таланта си художник, но и с необикновените интерпретации на библейските сюжети, се намира в „Метрополитън” (The Metropolitan Museum of Art) в Ню Йорк. Великолепният образец на католическото църковно изкуство е част от олтарен полиптих, създаден за доминиканската църква в италианския град Асколи (Ascoli Piceno). Централно от петте произведения, изписани с темпера през 1472 г., е иконата „Мадона с дете”, която първоначално е била разположена между изображенията на четирима светци: Свети Николай от Бари (Nicholas of Bari) - днес оригиналът е в колекцията на Cleveland Museum of Art, Свети Яков Зеведеев (Saint James Major) - сега може да бъде видян в Brooklyn Museum, Свети Доминик (Saint Dominic) и Свети Георги, които са в „Метрополитън”.

Голяма част от поклонниците и туристите от Чехия и от съседна Словакия, които пристигаха във Велехрад, първо посещаваха изложбата в параклиса „Св. Кирил”. Снимка: © БКИ - ПрагаДругият образ, върху който е изградена експозицията „Иконография”, е на Света Богородица.

Ликът на Божията майка
е представен в няколко произведения

и в различни формати, като основен акцент е копието на прочутата Владимирска Богородица (днес в Храма на свети Николай в Толмачах, Москва), за чийто първи автор се смята евангелист Лука и която през V в. е преместена от Йерусалим в Константинопол, където е предадена като дар на император Теодосий (Theodosius II; 401-450). От гледна точка композицията, творбата се отнася към типа „Елеуса” (на гръцки: Ελεούσα - милосърдна), или „Умиление”, което определя точно иконографското съдържание на образа, пресъздаващ изпълненото с нежност общение на Детето с неговата Майка, предчувстваща страданията, които очакват нейния Син в земния Му път. Подобна иконография откриваме още в Раннохристиянското изкуство, но във Византия този тип на иконописване е широко разпространен от XI в. Специфична особеност на Владимирската Богородица, отличаваща я от останалите образци от типа „Умиление” е, че лявото краче на Младенеца е разположено по такъв начин, че се вижда Неговото стъпало (пета).

Базиликата „Успение на Света Богородица и Св. св. Кирил и Методий” във Велехрад. В дънота на снимката е сцена, на която вечерта на 4 юли се състоя грандиозен концерт, посветен на Деня на Кирил и Методий.  Снимка: © artnovini.comНяколко века по-късно - около 1131 г., иконата е подарена на великия княз Мстислав (Мстислав Великий; 1076-1132) от Лука Хрисоверг (Luke Chrysoberges), патриарх на Константинопол (от 1156 г. до 1169 г.). Първоначално тя била предадена във женския Богородичен манастир във Вишгород край Киев, а през 1155 г. княз Андрей Боголюбски (ок. 1111-1174) донася иконата в град Владимир, където е съхранявана в Успенския събор. По време на нашествието на монголския емир Тамерлан (Тимур; 1336-1405), за да бъде запазена от унищожение, през 1395 г. чудотворното изображение е преместено в Москва, а на мястото, където шествието, водено от митрополит Киприан (ок.1330-1406), посрещнало иконата, великият княз Василий I (1371-1425) издигнал мъжкия Сретенски манастир. Според някои експерти, през същата година копие на Владимирската Богородица направил знаменитият руски иконописец Андрей Рубльов (ок. 1360/1370-1427/1430),

В изложбата си Стефка Николова показва още една икона „Умиление”, фрагмент с Пресвета Богородица от „Благовещение” и копие на една от чудотворните икони от Света гора - „Богородица Парамития” (от гръцки: увещание), изписана през XIV в. във Ватопедския манастир в Атон.

Според едно монашеските предания, когато след утринната молитва на 21 януари 1320 г. игуменът на Ватопедския манастир предал ключовете на един от монасите, за да отключи портите на обителта, иконата на Богородица, пред която предаването се случвало всяка сутрин, оживяла и Божията майка казала: „Днес не отваряйте вратите на манастира, а се качете на сетните и прогонете разбойниците (пиратите).” Тогава Младенецът, който бил в нейните обятия, с едната си ръка опитал да закрие устата на Своята Майка, като й казал: „Не трябва, Майко Моя, не им говори. Нека получат онова, което заслужават, защото пренебрегват своите монашески задължения.” Тогава тя с великодушен майчински жест взела ръката на Своя син и като я отместила от устата си предупредила още веднъж игумена да не отварят вратата, но им казала: „Вижте, покайте се, защото Моят син е разгневен от вас”. След това ги предупредила за трети път и иконата отново застинала, но вече във вида, в който е позната днес: Богородица е задържала ръката на Христос малко по-ниско от устните си, главата й е обърната в опит да се отстрани от ръката Му, а изразът на лицето й е изпълнено с безгранично снизхождение, състрадателна любов и майчинска нежност, докато в същото време Христос, макар и все още младенец, но като Съдия, има страховито излъчване.

Олтарът със скулптурните композиции на Светите равонапостоли Петър и Павел (вляво) и на Св. св. Кирил и Методий. Снимка: © БКИ - ПрагаМонасите се вслушали в предупреждението на Божията майка и така благодарение на нейната чудотворна намеса манастирът бил спасен от унищожение. В знак на почит и преклонение, оттогава, свещениците поддържат светлината, която запалили в кандилото пред иконата. Днес много поклонници казват, че не могат да се нагледат на образа на Богородица, който им дарява умиротворение и покой...

В експозицията си в параклиса „Свети Кирил” публиката може да види още и изображения на Светите равноапостоли Петър и Павел, на Св. св. Кирил и Методий (бел. ред.: от двете страни пред централния олтар на базиликата във Велехрад са разположени равнопоставени като мащаб и като художествено изпълнение внушителни скулптурни композиции на двамата апостоли и на солунските братя), на Свети пророк Илия, „Разпятие Христово” (Охридска школа, XIV в.), „Архангел Михаил”, чийто оригинал е изписан от бележития български иконописец Димитър Зограф (1796 -1860), както и изпълнени във духа на византийската школа икони на Свети Василий, Свети Николай Чудотворец, „Свети Георги на кон, който убива дракона” и една уникална кутия (авторска концепция) за Библия с изображение на Христос Пантократор („Вседържител”).

Изложбата „Иконография” на Стефка Николова в базиликата „Успение на Света Богородица и Св. св. Кирил и Методий” ще продължи до 31 август 2017 г.

Художничката Стефка Николова (в средата) чете своето слово по време на вернисажа. Вдясно е Кристина Зелиенкова, а вляво - д-р Ангел Маринов. Снимка: © БКИ - Прага* * *

Слово на художничката
Стефка Николова, произнесено
при откриването на изложбата й във Велехрад:

Ваши преподобия,
уважаема госпожо Зелиенкова,
Ваше Превъзходителство г-н Петков,
посланик на Република в България в Чешката република,
уважаеми дами и господа,

Без колебание мога да кажа, че този 4 юли е един от най-вълнуващите дни в моя живот. Вчера за първи път пристигнах във Велехрад - вечнотупящото сърце на славянството; градът, който преди векове е бил столица на Велика Моравия - мястото, където през 863 г. светите братя Кирил и Методий започват своята велика апостолска мисия сред славяните. Мисия, чрез която те им обясняват истината за Христос и за истинската Вяра. Най-важното, което правят солунските братя, провъзгласени през 1980 г. от Блажения Папа Йоан Павел II за Съпокровители на Европа, е че тук те превеждат литургичните книги и проповядват на славянски - „нашият език”, както го е наричал легендарният великоморавски княз Ростислав (на словашки: Rastislav, на чешки: Rostislav, на латински: Rastiz; ? - след 870 г.). Днес съм във Велехрад, където в началото на април 885 г. митрополит Методий завършва земния си път...

Общ изглед от изложбата „Иконография” в параклиса „Св. Кирил” на базиликата „Успение на Света Богородица и Св. св. Кирил и Методий” във Велехрад. Снимка: © БКИ - ПрагаДнес, по покана на Римокатолическата енория във Велехрад и на базиликата „Успение на света Богородица и Св. св. Кирил и Методий”, в параклиса „Св. Кирил” предоставям на вашето внимание една изложба, която нарекох „Иконография”. Експозицията пред вас е своеобразно продължение на изложбата ми „Вяра в цвят”, която показах през есента на миналата година в Криптата на Петерскирхе във Виена и в която за първи път се насочих и към някои от вълнуващите образци на католическата иконография.  

Иконата се ражда от живия опит на Небето, от Литургията, затова на иконописта винаги се е гледало като на църковно служение. Иконата е свидетелство на Църквата за боговъплъщението: за това, че Бог е дошъл в света, въплътил Се е, съединил Се е с човека дотолкова, че всеки от нас да може да се издигне до Бога и да се обръща към Него като към Отец, казва руският иконописец архимандрит Зинон.

Кутия за Библия с лика на Христос Пантократор. Снимка: © БКИ - ПрагаКрасотата на иконата е вътрешна, духовна, в съответствие с думите на свети апостол Петър казани от него в Първото съборно послание (3:4): „скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога”. Това е Красотата на общението между земното и небесното. Именно тази красота-светост, това богоподобие, придобито от човека, изобразява иконата... Смисълът на иконата не е красотата й като предмет, а в това, че тя изобразява Красотата като подобие Божие...

Днес, тук - във Велехрад, започва един прекрасен празник - Дните на хората с добра воля. „Доброта” е славянска дума и означава Красотата като едно от имената на Бога - Богът, който е въплъщение на съвършената Красота, допълва архимандритът.

Благодаря ви за възможността да бъда тук!

Общ изглед от изложбата „Иконография” в параклиса „Св. Кирил” във Велехрад. Снимка: © БКИ - Прага* * *

Кратка биография

СТЕФКА НИКОЛОВА е родена през 1963 г. във Враца, България. През 1982 г. завършва училището по художествена обработка на камъка в с. Кунино, Врачанско. По-късно следва в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” в София.

От 1992 г. до 2013 г. работи като графичен дизайнер.

От 2007 г. работи активно в областта на иконописта. Нейни творби са познати в Австрия, България, Германия, Испания, Италия, САЩ, Уелс, Швейцария, Чехия, и Финландия.

От 2016 г. Стефка Николова е член на Съюза на българските художници - секция „Монументални изкуства”.

От 2013 г. художничката живее и работи във Виена, Австрия.

През пролетта на 2015 г. Стефка Николова беше с основен принос при реставрирането на Паметника на седемте български офицери, загинали през Балканските войни и Първата световна война от 1912 до 1918 г., който се намира във Виена.

* * *

Изложби

2016  „Вяра в цвят” (Glaube in Farbe), Крипта на Петерскирхе, Виена;
2013  самостоятелна изложба, VIVA ART Gallery, Виена;
2012  „Свещена пролет” (Ver Sacrum),
         Български културен институт Дом „Витгенщайн”, Виена
         (Haus Wittgenstein, Wien);
2011  обща изложба, Gallery Gamma, Фридрихсхоф
         (Friedrichshof - Burgenland, Österreich);
2010  „Когато те докосне Светлина” (Vom Licht berührt),
        
Български културен институт Дом „Витгенщайн”, Виена;
2010  „Културен диалог между България и Австрия”
        
(Künstlerischer Dialog - Bulgarien und Österreich),
          St. Basilius Saal (Gartenpalais, Penzing), Wien;
2009  „Диалог”, Galerie Rienössl, Виена;
2008  „Тиха нощ, свята нощ”,
         галерия „Универсум” (Gallery Universum), Варна;
         самостоятелна изложба, Международен етно
         джаз фестивал „July Jazz”
(International Ethno-Jazz-Festival), Смолян;

* * *

Workshops

2012 - 2016

- църква „Мария Трой” (Piaristenpfarre Maria Treu), Виена;
- Български културен институт Дом „Витгенщайн” - Виена;

2009 - Смолян, България;
2008 - Детски уъркшоп по живопис в Смолян.


Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com


Последна промяна от Понеделник, 10 Юли 2017г. 23:06ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ