Jun 22
Виена чества стила „модерн” и модернизма с грандиозни изложби PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Събота, 06 Януари 2018г. 21:10ч.

Една от емблемите на Виенския модерн - Сградата на сецесиона (Wiener Secessionsgebäude) на Фридрихщрасе 12. Снимка: © artnovini.comКултурната програма „Красота и бездна” е посветена на знаменитите Ото Вагнер, Густав Климт, Коло Мозер и Егон Шиле, които напуснаха този свят преди 100 години.

ВИЕНА. С културната програма „Красота и бездна” (Schönheit und Abgrund. Klimt. Schiele. Wagner. Moser.) през 2018 г. австрийската столица ще почете изкуството на модернизма, Виенския модерн (Wiener Moderne) и творчеството на четирима от неговите най-ярки представители: архитектът Ото Вагнер (Otto Wagner; 1841-1918) и художниците Густав Климт (Gustav Klimt; 1862-1918), Егон Шиле (Egon Schiele; 1890-1918) и Коло Мозер (Koloman Moser; 1868-1918), които при различни обстоятелства завършват земния си път точно преди 100 години, съобщава wien.info.

Периодът от 1890 до 1918 г. е определян като епоха на разцвет в австрийската история. Хабсбургската двойна монархия Австро-Унгария балансирала между красотата и бездната, а новаторството в изобразителното изкуство, литературата, архитектурата, музиката, психологията, философията и обществените отношения формират Виенския модерн. Негови пионери са именно художниците, които извършили своеобразен „пробив” в закостенялата Хабсбургска монархия, като в произведенията си те преосмислили провала на либералната политика след големия борсов срив от 1873 г. В същото време, във всички области на живота настъпили революционни промени, които продължили докато планетата не била обхваната от разрушителните бедствия на Първата световна война (1914-1918). След тази първа пауза и застой дошла и втората - с присъединяването на Австрия към фашистка Германия през 1938 - година преди избухването на Втората световна война (1939-1945).                       

Музеят „Леополд” притежава една от най-богатите колекции в света с творби и архивни документи на художника Егон Шиле. Снимка: © artnovini.comВиенският модерн

Прекрасните женски портрети, нарисувани от Густав Климт, безмилостните автопортрети на Егон Шиле, урбанистичните идеи на Ото Вагнер за съвременния мегаполис, изящният естетичен дизайн на Коло Мозер, психоанализата на Зигмунд Фройд (Sigmund Freud; 1856-1939), додекафоничната музика на Арнолд Шьонберг (Arnold Schönberg; 1874-1951), съвременните симфонии на Густав Малер (Gustav Mahler; 1860-1911), „Логико-философски трактат” (Logisch-philosophische Abhandlung; 1921) на Лудвиг Витгенщайн (Ludwig Wittgenstein; 1889-1951) и „Ландшафт на душата” (Seelenlandschaften) от Артур Шницлер (Arthur Schnitzler; 1862-1931)... Това са само някои от големите постижения на Виенския модерн, когато в легендарните виенски кафенета - основно в „Централ”, „Музеум” и „Гринщайдл”, литератори като Карл Краус (Karl Kraus; 1874-1936) и Петер Алтенберг (Peter Altenberg; 1859-1919) водили оживени беседи с други интелектуалци и хора на изкуството. Архитектите Адолф Лоос, Йозеф Хофман (Josef Hoffmann; 1870-1956) и Йозеф Мария Олбрих (Joseph Maria Olbrich; 1867-1908) проектирали и строили сгради с нови материали и в нов стил, който излиза от рамките на историческата епоха „Рингщрасе” (Ringstrassenstil). Еманципацията на жените върви във възходяща посока... В този биотоп на креативност и еуфорично настроение творчеството на Климт, Шиле, Вагнер и Мозер достига изключителен разцвет.

След като от 1857 до 1859 учи във Виенската политехника (Polytechnisches Institut), през 1860

„Портрет на архитекта Ото Вагнер” (1896) от Готлиб фон Хартенкампф (1871-1964). Снимка: © Wien MuseumОто Вагнер

постъпва в Кралската архитектурна академия в Берлин (Königlichen Bauakademie Berlin), където остава две години. Същият период от време прекарва и в Академията за изящни изкуства като студент по архитектура при Аугуст Зикарт фон Зекардсбург (August Sicard von Sicardsburg; 1813-1868) и Едуард ван дер Нюл (Eduard van der Nüll; 1812-1868) - две от големите имена на европейската архитектурата от края на XIX в., чиято най-известна творба е сградата на Виенската държавна опера (Wiener Staatsoper), строена от 1861 до 1869 г.

Ото Вагнер олицетворява новият дух на времето, в което се обединяват предприемачеството, градостроителството и градоустройство. В наше време биха го нарекли дизайнер, урбанист и предприемач. Той бил убеден, че промените в битието, в начина на живот, трябва да бъдат такива, каквито изисква максималната функционалност на средата. В същото време той станал основоположник на нов език на формите, призван да отразява динамиката на големия град и стремежът му към прогрес. Неговият уникален и разпознаваем стил личи в редица емблематични постройки в австрийската столица като Пощенската спестовна каса (Postsparkasse, 1906), Майоликахаус (Majolikahaus, 1898), уникалната църква на Свети Леополд (Kirche am Steinhof, 1907), метростанциите на Карлсплац (1899), Гумпендорферщрасе (1898) и Маргаретенгюртел (1894), прочутата Вила „Вагнер” в Хитцинг, купена през 1972 г. от известния австрийски художник Ернст Фукс (Ernst Fuchs; 1930-2015), и др. Вагнер работи усилено и по системата за регулирането на река Виена, която преминава през централната част на града.

Коломан Мозер - дизайнерът на Виенския модерн. Снимка: WikipediaДнес биха определили

Коломан Мозер

като графичен дизайнер, а също и като продуктов дизайнер, интериорен дизайнер или дизайнер на изложби. Но неговата творческа дейност била далеч по-широкообхватна: от оформлението на книги, тапети, пощенски картички и листове за писма, плакати и лога, през мебели с високоестетичен дизайн и впечатляващи витражи до вдъхновени произведения на изобразителното изкуство.

През 1885 г. младият Коло Мозер е приет за студент в Академията за изящни изкуства (Akademie der bildenden Künste) във Виена, където от 1886 до 1889 г. учи при Франц Румплер (Franz Rumpler; 1848-1922), от 1889 до 1890 при Кристиан Грипенкерл (Christian Griepenkerl), а от 1890 до 1893 г. при Йозеф Тренквалд (Josef Mathias Trenkwald; 1824-1897). През 1903 г., заедно с архитектите Йозеф Хофман и Фридрих Фриц Верндорфер (Friedrich ‘Fritz Wärndorfer; 1868-1939), както и с подкрепата на Густав Климт, Мозер създава прочутите „Виенски работилници” (Wiener Werkstätte), които до 1932 г. диктуват тенденциите не европейския промишлен дизайн.

Една от най-известните снимки на Густав Климт с любиматта му котка (Gustav Klimt mit Katze, 1911). Снимка: © Wien MuseumПрез 1876 г. 14-годишният

Густав Климт

постъпва във виенското Художествено-занятчийско училище към Австрийския музей за изкуства и промишленост (Wiener Kunstgewerbeschule des k.k. Österreichischen Museums für Kunst und Industrie; днес: Университет за приложни изкуства - Universität für angewandte Kunst), където до 1883 г. учи при изтъкнатия график и специалист по шрифтове и орнаменти Карл Храховина (Karl Hrachowina; 1845-1896), при художника и гравьор Фердинанд Лауфбергер (Ferdinand Laufberger; 1829-1881), при живописците Лудвиг Минигероде (Ludwig Minnigerode; 1847-1930), Михаел Ризер (Michael Rieser; 1828-1905) и Виктор Бергер (Julius Victor Berger; 1850-1902) - последният близък приятел на изключително популярния виенски художник и моден дизайнер Ханс Макарт (Hans Makart; 1840-1884).

От художествена гледна точка произведенията на Климт отразяват пътя от епохата „Рингщрасе” (Ringstrassenstil) до зараждането на абстракционизма. Под влияние на Ханс Макарт младият художник първоначално приема изцяло принципите на консервативното академично образование и работи по украсата на сгради като театрите в Райхенберг, Риека, Карлови Вари, Бургтеатр (Burgtheater) във Виена... По-късно той изгражда и развива свой уникален стил, а неговият път е продължават Егон Шиле и Оскар Кокошка (Oskar Kokoschka; 1886-1980) - двама от най-ярките представители на експресионизма.

Великолепният „Портрет на Соня Книпс” (1898) от Густав Климт. Снимка: © Belvedere Museum През 1897 г. - на 3 април, в знак на протест срещу остарялото разбиране за изкуството, Климт и няколко негови колеги, създават художественото обединение „Виенски сецесион” (Wiener Secession). За пример те взимат вземат берлинския и мюнхенския сецесион, а по същото време архитектите Йозеф Мария Олбрих (Joseph Maria Olbrich; 1867-1908) и Ото Вагнер завършват изграждането на т.нар. „Зала на сецесиона” (Wiener Secessionsgebäude). Първата значима публична проява на участниците в новото сдружение е да изпишат върху фасадата на залата своя знаменит лозунг: „На времето - неговото изкуство, на изкуството - неговата свобода” (Der Zeit ihre Kunst, der Kunst ihre Freiheit), а първата изложба на дружеството е през 1898 г.

Изкуството на Густав Климт е смятано за олицетворение на времето, в което се зараждат основите на модернизма. Неговите творби отразяват натрупания от изкуството и науката опит в преломния период, на границата между двата века. През 1900 г., във Виена, високата култура се концентрира във всички сфери на изкуството. В литературата, изобразителното изкуство, архитектурата и музиката, новата естетика навлиза в живота на хората в поразителни мащаби и с нeбивало темпо, а през 1910 г., със своите два милиона жители, Виена е сред петте най-големи градове в света и се ползва с безспорния авторитет на водещо културно средище в Централна Европа.

Пътят към признанието на най-известния австрийски художник, обаче, не бил никак лек: възгледите на Климт за света, както и „изобилието” от... голи тела в неговите творби станали причина за много скандали. Въпреки немалкото перипетии, днес неговото творчество е смятано за въплъщение на онова изкуство, с което Виена и неговата родина са известни в цял свят.

Творческата мощ и новаторски концепции на Климт оказали силно влияние върху младия, но изключително талантлив

Фотопортрет на Егон Шиле от 1915 г. в ателието му в Хитцинг,  Виена. На заден план е фрагмент от неговата картина „Смъртта и момичето”. Снимка: © Leopold Privatsammlung/Foto: Leopold Museum, WienЕгон Шиле

още докато той е студент в Академията за изящни изкуства.

Двамата се срещат през 1907 г., когато 17-годишният художник наема първото си ателие във Виена. Както по-късно Кокошка, така и темпераментният Шиле възприел от своя учител възхищението му към женските образи и стремежът му да обрисува техните вътрешни състояния и душевни преживявания. Изобразяването на човешкото тяло (в много творби на своето собствено) художникът развил до екстатичен, експресивен и дори демоничен образ, който до началото на XX в. няма аналог в изобразително изкуство.

През 1918-1919 г. светът е обхванат от пандемия на смъртоносния испански грип, с чийто вирус се заразяват около 550 млн. души (почти 30% от тогавашното население на Земята) и умират между 50-100 милиона. Въпреки че е покосен от болестта на 28-годишна възраст, Егон Шиле оставя огромно наследство, което след години получава признание в цял свят...

Четиримата творци са ключови личности за Виенския модерн, а без техните великолепни произведения, този феномен, възникнал в разцвета на Belle Époque, би се оказал съвършено различен и, преди всичко, не би могъл да излезе от рамките на изкуство от местно значение, написа theartnewspaper.ru. Времето, в което Австро-унгарската империя се разпада, се оказва определяща за артистите, като всеки по своему се стреми да преодолява официалните имперски вкусове, допълва медията. Продължава на стр. 2



Последна промяна от Неделя, 07 Януари 2018г. 09:57ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ