Jun 22
Виена чества стила „модерн” и модернизма с грандиозни изложби - 2 PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Събота, 06 Януари 2018г. 21:10ч.

„Автопортрет” (1912) и „Портрет на Вали” (1912) от Егон Шиле - две перли в колекцията на музея „Леополд”. Снимка: © artnovini.comВреме на бунтарите,
предпазливитете или безогледните...

Несъмнено, отношението на четиримата към Виена е различно. Например, знаменитият Ото Вагнер е сред архитектите, които увековечават името си като автори на новия облик на града. В същото време Егон Шиле казва: „Искам колкото се може по-бързо да се махна от Виена! Колко отвратително е тук! Всички ми завиждат и заговорничат против мен. Бившите ми колеги ме гледат със злоради очи. В града е мрачно и той е черен. Всичко е известно на всеки. Искам да остана сам. Искам в Бохемската гора.”

Съвсем естествено този контраст се дължи на поколенчески различия. В определена степен Ото Вагнер също е естетически провокатор, но той не бил склонен към радикализъм и екзистенциален бунт. И той, и Густав Климт, заедно с Коло Мозер, всеки по свой начин, се противопоставят на историзма и романтизма - господстващите в империята художествени стилове. Последните двама, впрочем, действали далеч по-решително като дори стигнали до публичен отказ от държавни поръчки. А Егон Шиле, най-младият от тях, опонирал дори и на идеите на прогресивното художествено общество „Сецесион”, в чиито среди дебютирал на виенската арт сцената. Шиле не се откъснал напълно от влиянието на Климт, който освен негов учител е и негов покровител, но това не му пречи горделиво да заяви, че вече е изживял влиянието му и може продължи напред сам...

Идеен проект от 1911 г. за 22 район на Виена, част от студията „Големият град” на Ото Вагнер. Снимка: © Wien MuseumВсъщност, четиримата артисти не са особено близки приятели и верни съмишленици: всеки от тях върви в своя посока, макар в определени периоди пътищата им да се пресичат. Любопитно е, че поставени един до друг, по силата на хронологична случайност - годината на тяхната кончина, те представляват поразителен културологичен феномен. Оказва се, че заедно те олицетворят и символизират цялостния облик на знаменития виенски златен век - от зараждането му до неговия крах.

От днешна гледна точка този златен век представлява епоха на елегантност, просвещение и разцвет на изкуството. Което, разбира се, в голяма степен е вярно, но не напълно, защото не напразно писателят и журналист Карл Краус характеризира Виена от началото на XX в. като „експериментална лаборатория за края на света”. Апокалиптичните настроения се усилват из цяла Европа, но в австро-унгарската столица те се разпростирали по особен начин. В ранния вариант на стила модерн, прераснал по-късно в модернизъм, могат да бъдат открити фрагменти, които би следвало да се възприемат като скрито интуитивно изражение на предчувствието за бъдещи катастрофи. Което, впрочем, не само не отхвърля, но дори изисква нови естетически предизвикателства, които в тогавашна Виена били синоним на стремежа към интернационализъм. И ето, сякаш изведнъж, тези четирима творци се оказали основоположниците на „изкуството без граници”.

Мебели в стил Виенски модерн. Снимка: © artnovini.comКогато създава „Виенските работилници” Мозер използва за образец британското движение „Изкуства и занаяти” (Arts & Crafts), но почти веднага отхвърля всякакви дизайнерски попълзновения в посока на националния романтизъм. Стилът WW, който налага при мебелите, текстила, приборите за хранене и т.н. бил далеч даже и от намек за каквото и да е „опростяване”. Ото Вагнер, който започва кариерата си, вдъхновен от имперската еклектика, по-късно я отрича напълно, а неговия маниер в творчески зрелите му години го отвежда към модерните глобални тенденции. За Густав Климт пък най-характерна и определяща е неизменната му страст към философския символизъм, която също го прехвърля отвъд националните граници. Накрая, експресионистът Егон Шиле - същинско дете на ерата на болезнения индивидуализъм, по дефиниция той остава необременен с каквито и да е „национални традиции”...

„Венера в пещерата” от Коломан Мозер. Снимка: © Leopold Museum, Wien, Inv. 1999В крайна сметка, оказва се, че Виенският модерн е изтъкан от елементи, които са космополитни и решително иновативни. В интерес на истината, именно той придава на града неговия абсолютно органичен „локален колорит”, който не може да бъде объркан. Наистина, на виенчани са били необходими няколко десетилетия, за осъзнаят и приемат този факт, но когато разбрали изключителната важност на стила модерн за историята на града, те не се забавили нито миг, за да го превърнат в истинска забележителност, при това не само в културологичен аспект, а и в индустриален. Според theartnewspaper.ru, във Виена „култът” към стила модерн (още сецесион, югендстил) и към ранния модернизъм се „възцарява” в началото на 80-те на XX в.

Целта на културната програма „Красота и бездна”, с която през 2018 г. австрийската столица ще почете изкуството на Виенския модерн и модернизма, не е да поддържа преднамерено този художествен феномен, а да го детайлизира, допълни, обобщи, да го преосмисли и онагледи по нов начин.

* * *

Някои от изложбите, посветени на виенския модерн,
които ще представят музеите в австрийската столица:

Музей „Белведере”
Belvedere Museum

Климт не е края. Подем в Централна Европа
(Klimt ist nicht das Ende. Aufbruch in Mitteleuropa)
23.03. - 26.08. 2018

Егон Шиле. Пътища на една колекция
(Egon Schiele. Wege einer Sammlung)
19.10.2018 - 17.02.2019

* * *

За да могат посетителите на Музея за история на изкуството във Виена да разгледат великолепните фрески на Густав Климт, на височина от 12 метра ще бъде издигната специална платформа. Снимка: © KHM-MuseumsverbandМузей за история на изкуството
Kunsthistorisches Museum Wien

Стълба към Климт
(Stairway To Klimt)
13.02. - 02.09. 2018

За тази експозиция, посветена на основния период в творчеството на художника: 1886-1897 г., на 12-метрова височина ще бъде издигната специална платформа. Основни експонати са 13 фрески и подготвителните рисунки към тях, създадени специално за голямото стълбище на музея, а във фокус ще бъде творбата Nuda Veritas. През 1890 г. Климт, неговия брат Ернст (Ernst Klimt; 1864-1892) и Франц Мач (Franz Matsch; 1861-1942) приемат да нарисуват стенописите над сводовете и в тесните пространства между колоните. Докато работи по тази поръчка, Густав Климт създава ключови, в стилистично отношение, творби. Тази уникална изложба беше представена за първи път през 2012 г., по случай 150-годишнината от рождението на художника.    

* * *

Музей „Леополд”
Leopold Museum

Виена около 1900. Климт - Мозер - Герщл - Кокошка”
(Wien um 1900. Klimt - Moser - Gerstl - Kokoschka)
18.01. - 10.06.2018

Eгон Шиле
(Egon Schiele)
03.03. - 04.11.2018

Егон Шиле - Гюнтер Брус - Томас Палме
(Schiele - Brus - Palme)
03.03. - 11.06.2018

Густав Климт
(Gustav Klimt)
22.06. - 04.11.2018

* * *

Музей на Виена
Wien Museum Karlsplatz

Ото Вагнер
(Otto Wagner)
15.03. - 07.10.2018

* * *

Австрийски музей
за приложно и съвременно изкуство
MAK - Österreichisches Museum
für angewandte Kunst / Gegenwartskunst

След Ото Вагнер. От Пощенската спестовна каса
до постмодернизма

(Post Otto Wagner. Von der Postsparkasse zur Postmoderne)
30.05.-30.09.2018

Коломан Мозер. Универсален художник между
Густав Климт и Йозеф Хофман

(Koloman Moser. Universalkünstler
zwischen Gustav Klimt und Josef Hoffmann)
19.12.2018 - 22.04.2019

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com


Последна промяна от Неделя, 07 Януари 2018г. 09:57ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ