Oct 19
Албрехт Дюрер и Ренесанса - между Германия и Италия, в Палацо Реале PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Неделя, 11 Март 2018г. 14:20ч.

Основен акцент в ретроспективата на германския художник Албрехт Дюрер в Палацо Реале в Милано е очарователният „Портрет на млада венецианка” (фрагмент) от 1505 г. Снимка: Kunsthistorisches Museum WienГрандиозната изложба представя около 130 великолепни творби на художника и на негови съвременници.

МИЛАНО. Голяма ретроспектива на великия германски художник Албрехт Дюрер (Albrecht Dürer; 1471-1528) представя до 24 юни 2018 г. прочутият Кралски дворец в Милано - Палацо Реале (Palazzo Reale). Експозицията със заглавие „Дюрер и Ренесанса. Между Германия и Италия” (Dürer e il Rinascimento tra Germania e Italia) включва около 130 произведения от различни световни колекции, сред които са 12 живописни картини от самия Дюрер, 3 негови акварела и около 60 рисунки, гравюри, книги и ръкописи, създадени по време и след двете му пътувания до Италия: през есента на 1494 г. и през 1505 г. Тези творби разкриват новаторския характер на неговото изкуство му както от техническа гледна точка, така и в семантичен и иконографски аспект, казват от музея.

Изложбата в Палацо Реале прави забележителен паралел между произведенията на сънародниците му Лукас Кранах Старши (Lucas Cranach der Aeltere; 1472-1553), Албрехт Алтдорфер (Albrecht Altdorfer; c.1480-1538), Мартин Шонгауер (Martin Schongauer; c.1445-1491), Ханс Балдунг Грюн (Hans Baldung Grien or Grün; c. 1484-1545) и Ханс Бургкмайр Старши (Hans Burgkmair the Elder; 1473-1531) с тези на художници като Тициан (Tiziano Vecellio; 1488/90-1576), Джорджоне (Giorgione; 1477/8-1510), Андреа Мантеня (Andrea Mantegna; 1430/1-1506), Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci; 1452-1519), Джовани Белини (Giovanni Bellini; (c.1430-1516) и Андреа Соларио (Andrea Solario; 1460-1524), които по същото време работят в Милано и Венеция и чиито произведения разкриват неочаквани и интригуващи нюанси в творчеството на Дюрер.

„Поклонение на влъхвите” (1504) - един от шедьоврите на Дюрер и на Северния Ренесанс. Снимка: Galleria degli UffiziЧрез съпоставянето на тяхното творчество, кураторите на изложбата Бернард Аикема (Bernard Aikema) и Ендрю Джон Мартин (Andrew John Martin) подчертават по великолепен начин

характерните различия
между северния и южния Ренесанс:

реализъм срещу идеализъм, внушителното с размерите си готическо повествование срещу класическата грациозност, графичната монохромна традиция срещу богата на цветове палитра, написа artchive.ru. Своеобразна метафора по тази тема е и възклицанието на Албрехт Дюрер, когато напуска Италия и се връща в родния си Нюрнберг през 1506 г.: „О, как ще мръзна след слънцето!..”

Основен акцент в изложбата е емблематичният и чувствен „Портрет на млада венецианка” (Brustbild einer jungen Venezianerin), който художникът завършва през 1505 г., а днес е част от впечатляващата колекция на Музея за история на изкуството във Виена (Kunsthistorisches Museum Wien). Според някои арт експерти, в тази картина ясно се забелязва сходство с венецианския маниер на живописване на Джовани Белини, особено в безметежната игра на светлосенките. Белини, когото германецът казва, че макар „и най-старият, все още е най-добрият от венецианските художници...”.

Поставяйки творбите на Дюрер сред работите на негови италиански и германски съвременници - от загадъчния „Свети Йероним в пустинята” (St. Jerome in the Wilderness; 1480) на Леонардо да Винчи до изящните тела на „Адама и Ева” (Adam und Eva; 1533) на Лукас Кранах Старши, кураторите на изложбата показват, как уникалния синтез между северното и южното влияние превръща Дюрер в най-великия от всички германски художници.

Завърнал се в родината си, той се прославя благодарение на своята най-мащабна творба - серията от 18 гравюри „Апокалипсис” (Apokalypse), по която работи от 1496 г. до 1498 г. В залите на Палацо Реале тази поредица е представена заедно динамичните „Битка на Тритоните и Нереидите” (Battle of the Sea Gods; 1475-1488) и с фрагмент от „Триумфът на Цезар” (Triumph of Caesar; c. 1486) от Мантеня. Те отразяват влиянието на куатроченто върху стила на Дюрер и разбирането му за живописното пространство.

Според някои историци на изкуството, в изображението на конника от гравюрата „Рицар, Смърт и Дявол” (1513) личи италианското влияние върху германския художник. Снимка: artnovini.com„Италианската следа” е видима

в героичния конник от гравюрата „Рицар, Смърт и Дявол” (Ritter, Tod und Teufel; 1513), а венецианското сияние може да бъде открито дори и в монохромния ангел от знаменитата „Меланхолия I (Melencolia I; 1514).

Преди своето второ пътуване до Италия през 1505 г. Аблрехт Дюрер рисува прекрасното „Поклонение на влъхвите” (Anbetung der Könige; 1504) - днес в галерия „Уфици” (Galleria degli Uffizi) във Флоренция. Разположена сред живописни руини, Дева Мария приема от тримата царе щедри златни дарове (художникът е син на златар), а в същото време зрителят усеща с всичките си сетива прозрачността на въздуха, трептящите крила на пеперудите върху дървеното мелнично колело и топлият дъх на вола в обора... Това задпрестолно олтарно изображение (върху дърво) е идеален образец на афинитета на северните художници към детайла и към пресъздаването на характерната северна атмосфера...    

Две години по-късно Дюрер завършва своята най-важна „венецианска” картина - „Празникът на венците от рози” (Das Rosenkranzfest; 1506). След като творбата била готова, художникът казал: „Винаги съм искал да замълчат тези, които говорят, че съм добър в гравюрата, но не умея да работя с цветове. Сега всички казват, че никога не са виждали по-красиви цветове.” Днес, оригиналната творба, чиято основа е изключително крехка и не напуска своя „дом” - Националната галерия в Прага (National Gallery in Prague), е представена с великолепно копие от началото на XVII в. Редом с този шедьовър е експонирано и задпрестолното изображение от Белини „Мадона с младенеца и дожа Барбариго” (Barbarigo Altarpiece; 1488), което е ясна илюстрация на влиянието на венецианската живопис върху работата на Дюрер.    

Картината „Празникът на венците от рози” (1506) е смятана за най-значимото произведение от венецианския период на Дюрер. Снимка: Národní galerie v PrazeВърху олтарната картина „Празникът на венците от рози” Дева Мария, седяща на трона в сини одежди, е обърната към император Максимилиан I (Kaiser Maximilian I; 1459-1519), наметнат с червен плащ. От другата ѝ страна, в златно облекло, символизиращ светската и религиозната власт, е коленичил Римският папа, а ангелът, свирещ на лютня, е заимстван напълно от Белини. Сред останалите знатни личности около главните герои, в лявата част на композицията Дюрер е изобразил и себе си. Художникът, който може да бъде лесно разпознат по дългите златисти къдрици и брадата, гледа право в зрителя и държи лист с текст, от който става ясно, че работата по картина му е отнела пет месеца...

Времето за рисуване, необходимо на художника за завършването на друга творба, е обозначено и върху още една картина - „Христос сред учителите” (Christus unter den Schriftgelehrten; 1506), от колекцията на мадридския Музей „Тисен-Борнемиса” (Museo Nacional Thyssen-Bornemisza). Върху листче, разделящо страниците на книга, заедно със своя монограм, художникът е изписал, че е нарисувал произведението за пет дни. Най-живият детайл в тази творба са изящните движения на пръстите младия Христос, контрастиращи с изкривените възлести ръце на възрастните лекари, а разположението на главите, сякаш моделирани от тъмния фон, отразяват точно влиянието на италианското изкуство в Европа през XVI в. Освен това един от фрагментите съдържа явна препратка към рисунката „Пет гротескни глави” (Study of five grotesque heads; c.1494) от Леонардо, а друг - към картината на Лоренцо Лото (Lorenzo Lotto (c.1480-1556/57) „Мадоната с младенеца между свети Флавиан Антиохскийски и Онуфрий” (Madonna with Child between Sts. Flavian and Onuphrius; 1506) от колекцията на Галерия „Боргезе” (Galleria Borghese) в Рим…

За Албрехт Дюрер се знае, че никога не се е стремил към съперничество с италианските си колеги, но като обединява монументалността на Високия Ренесанс (Cinquecento) с феномена на германския натурализъм, той оказва голямо влияние върху развитието на изобразителното изкуство в цяла Европа.

За да бъде подчертана индивидуалността на гениалността, силата на местните традиции и безграничните възможности за културен обмен, в изложбата „Дюрер и Ренесанса. Между Германия и Италия” в Палацо Реале са показани още и произведения на трима от най-големите майстори от епохата на барока: Рубенс (Pieter Paul Rubens; 1577-1640), Рембранд (Rembrandt van Rijn; 1606-1669) и Караваджо (Michelangelo Merisi da Caravaggio; 1571-1610).

Една от емблематичните за Албрехт Дюрер гравюри -  „Меланхолия I” (1514). Снимка: artnovini.com* * *

АЛБРЕХТ ДЮРЕР е роден на 21 май 1471 в Нюрнберг, в пределите на Свещената Римска империя, в семейството на унгарски златар и бижутер. Дюрер е един от най-големите германски художници, математик и изкуствовед. Още в началото на своята кариера става всепризнат майстор на гравюрата върху дърво, а днес е смятан и за най-видния художник на Северния Ренесанс. Най-известните му графични творби са графичната серия „Апокалипсис”, „Рицар, Смърт и Дявол”, „Меланхолия I” и „Свети Йероним” (Der heilige Hieronymus im Gehäus; 1514); сред акварелните му образци всепризнати шедьоври са „Малък заек” (Feldhase; 1502) и „Голям къс трева” (Das große Rasenstück;,1503), а в живописта сред най-значимите му картини са „Портрет на император Максимилиан I” (Kaiser Maximilian I; 1519), „Портрет на Йоханес Клебергер” (Bildnis Johannes Kleberger; 1526), „Портрет на Якоб Фугер” (Jakob Fugger der Reiche; 1516-1519) и, разбира се, изключителните „Автопортрет с пейзаж” (Selbstbildnis mit Landschaft; 1498) и „Автопротрет” (Selbstbildnis im Pelzrock) от 1500 г.

Великият германски художник Албрехт Дюрер напуска този свят на 6 април 1528 г. в родния си град, а през 2018 г. светът на изкуството отбелязва 490 години от неговата кончина.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 11 Март 2018г. 14:57ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ