Nov 16
Свалиха седмица по-рано изложбата на Златю Бояджиев в Дом „Витгенщайн” PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Сряда, 28 Март 2018г. 15:20ч.

Част от 15-те картини на Златю Бояджиев от колекцията на Градската художествена галерия в Пловдив, които трябваше да останат в БКИ Дом „Витгенщайн” във Виена до 30 март т.г. Снимка: © artnovini.comНе е ясно какви са мотивите за преждевременното закриване на експозицията.

ВИЕНА. Ако сте планирали да видите изложбата с 15 картини на големия български художник Златю Бояджиев (1903-1976) в Българския културен институт (БКИ) Дом „Витгенщайн” през следващите дни, не си правете труда да ходите до „Паркгасе” 18. Шедьоврите на знаменития майстор, както и съпътстващата експозиция със скулптури и живопис на известните пловдивски автори Васил Маргаритов и Димитър Воденичаров, бяха свалени още през миналата седмица, въпреки че трябваше да бъдат на разположение на почитателите на изобразителното изкуство до 30 март т.г. Каква е причината за това решение на ръководството на БКИ във Виена не е ясно. Информация по темата няма нито в сайта на Министерство на културата (МК), с чиято финансова подкрепа е осъществена изложбата, нито в този на Градската художествена галерия в Пловдив, от чиято колекция са творбите на Златю Бояджиев.

Изложбата с платна на именития български художник беше открита на 8 февруари, а организаторите обявиха, че тя е „сред най-значимите събития, свързани с колекцията (бел. ред.: на ГХГ - Пловдив) през 2018 г., когато България е председател на Съвета на Европейския съюз” и „е сред проявите, предшестващи 2019 година, когато страната ни отново ще бъде във фокуса на вниманието на цяла Европа заради титлата на град Пловдив като Европейска столица на културата...”

Представянето на „изобразително изкуство от Пловдив” е част от „мащабната съвместна програма на Дом „Витгенщайн” и Градската художествена галерия”, в рамките на която бяха показани изложби на Цанко Лавренов (1896-1978) - от 24 октомври 2017 г. до 22 януари 2018 г., на живописеца Васил Стоев - от 24 октомври - 30 ноември 2017 г., и на художника Стоян Куцев - от 8 февруари до 5 март 2018 г.

Безспорно, инициативата на двете институции да представят българско изобразително изкуство в чужбина е похвална и заслужава адмирации, но ситуацията с преждевременно свалената експозиция на Златю Бояджиев е тревожна (през последните четири години това не е изолиран случай) и поставя редица въпроси, които са свързани главно с дейността на БКИ във Виена, а не с работа на пловдивската художествена галерия, която очевидно е изпълнила своя ангажимент по безупречен начин.

Още с изложбата на Цанко Лавренов в Дом „Витгенщайн” стана ясно, че тези събития имат и ще имат само представителен характер и ще обслужват напрегнатата „предизборна обстановка” в културния институт (конкурсът за директор, обявен от МК, трябваше да приключи до края на 2017 г.), или по-точно казано: кандидатурата за втори мандат на неговата настояща директорка Румяна Конева. Убедително доказателство за това е фактът, че събитията бяха широко разгласени в обществените БНТ и БНР, БТА, както и в някои регионални пловдивски издания, докато тук, във Виена, към тях не прояви интерес нито една водеща австрийска медия.

Описана като „изключително успешна”, изложбата на Цанко Лавренов, за съжаление, се оказа само скъпоструващ фон на няколкото събития в предколедната и новогодишна програмата на БКИ във Виена и както се случва с повечето изложби, представяни в т.нар. „бяла къща”, още след официалното ѝ откриване интересът на българската общност към творбите на самобитния пловдивски маестро спадна рязко. За небългарските посетители на института името на Цанко Лавренов със сигурност не означаваше нищо, а лепнатия на стената лист с неговата биография едва ли можеше да им помогне особено много. Не бих искал да коментирам аматьорския „дизайн” на експозицията (през лятото на 2016 г., но в София, имах удоволствието да посетя великолепна изложба на същия автор - за сравнение, обаче, и дума не може да става), а само ще изразя убеждението си, че „реденето” на изложба е своеобразно изкуство и няма нищо общо с „реденето” на сергия, например. За никого не е тайна, че по отношение на музеите, Виена е истинска благодат и при добро желание, човек би могъл да научи изключително много, ала при условие, че ги посещава. В концептуален план, според мен, основният акцент на това представяне, трябваше да бъде фактът, че за известно време (от 1921 до 1922 г.) художникът е живял и учил във Виена - историческа подробност, която можеше да придаде на изложбата статут на нещо повече от окачени по стените картини. Но това е въпрос на лично виждане.

Интересът на българската общност във Виена към дейността на БКИ Дом „Витгенщайн” намаля значително през последните три-четири години. Снимка: © artnovini.comКураторска „немощ”, липса на реклама (видях единствено дипляна, но с отчайващо оформление) и слаба посещаемост бяха отличителните „характеристики” и на изложбата с произведения на Златю Бояджиев, които според един пловдивски сайт „смаяха австрийската публика”. Подобни патриотарски възклицания, особено след 2007 г., звучат нелепо и очевидно са предназначени да „чешат” нечие его. Въобще, гръмките изказвания са признак не само на лош вкус, но навяват и мисъл за неправилна самооценка.

Както казах по-горе, представянето на тези изложби във Виена, провокира редица важни въпроси, които само ще маркирам, защото отговорите би трябвало да даде друг. Ще започна с цената и „възвращаемостта” на тези събития: колко струват на българския данъкоплатец изложбите като логистика, разрешения за износ на движими културни ценности, екип, застраховки и т.н.; има ли статистика каква е била посещаемостта на изложбите; правен ли е анализ дали посещаемостта (засега само на изложбата на Цанко Лавренов) оправдава вложените, със сигурност, значителни средства...

След това: как, при видимата и с просто око необходимост от ремонт на сградата на БКИ във Виена, са били гарантирани необходимите условия за експониране на творби, защитени от Закона за културното наследство: постоянна температура и влажност; с какви уреди са измервани; имало ли и постоянна охрана? Как са рекламирани тези събития - в кои местни и национални австрийски медии са отразени? След като една от целите на изложбите е била да срещнат изкуството на големите майстори и с българската общност тук, какви съпътстващи събития, свързани конкретно с двете експозиции, са били проведени: например, организирани ли са посещения на деца от българското училище във Виена, които да се запознаят с творчеството на „живописците на традиционния български бит”; предвид работното си време от понеделник до петък (между 10.00 и 16.30 ч.), осигури ли БКИ поне веднъж възможността да бъдат посетени изложбите извън работните дни; и прочее...

Инициаторите на изложбите твърдяха, че една от основните им идеи е експозициите да популяризират Пловдив като Европейска столица на културата 2019. Да, наистина, тези събития бяха чудесна възможност, но не съм убеден, че целта беше постигната. Най-логично би било БКИ Дом „Витгенщайн” да представи Града под тепетата успоредно поне с изложбата на Златю Бояджиев. Галерия „Приземен етаж” можеше да е прекрасно за целта място, но кой знае защо, по същото време, там бяха показани фототабла възхваляващи... „Вечната красота на замъка на Балчик”. Да, идва лято, но...

Необяснимите културно-мениджърски стратегии по отношение на двете пловдивски изложби олицетвориха за пореден път като цяло работата на ръководството на БКИ през последните четири години. Тук, може би, е мястото да споменем онези иначе качествени експозиции, филмови прожекции и театрални постановки, чиято публика можеше да се преброи на пръстите на двете ръце (по този въпрос съм писал и друг път). Темата за посещаемостта на събитията, организирани от Дом „Витгенщайн” (не става дума за онези с българо-австрийско участие, когато почти винаги преобладават вторите, които си водят и публиката), е болезнено-трагична. И изправен пред „железни аргументи” като „времето е лошо - на хората не им се излиза” или „времето е хубаво - хората са в парковете”, всеки следващ размисъл придобива безсмисленно-утопичен характер, а изразителят на идеите за „българска национална културна идентичност” изглежда като непоправим идеалист и наивник.      

Честно казано, на въпросите, поставени по-горе, не очаквам отговор, а и няма смисъл - късно е. Важно е, обаче, в най-близко време Министерство на културата да намери адекватен начин българската общност във Виена да се върне в Дом „Витгенщайн” (за уникалния характер и дух на тази сграда е писано много), но не с формални културно-масови масовки, безкрайни чествания на всевъзможни годишнини или пък с онези тържества-щампи, когато изкарваш 30-40 деца на сцената и си гарантираш сигурна публика за статистиката, а с истински, стойностни и значими събития. И да бъде ясно, че когато представяш изключителни личности като Цанко Лавренов и Златю Бояджиев, например, трябва да го правиш професионално и отговорно. Защото авторитет не се купува, раздавайки за щяло и не щяло и на кило грамоти и награди от името на България, а се гради като живееш и работиш с мисъл за България и за хората в България. Които, най-малкото, ти плащат заплатата.
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Сряда, 28 Март 2018г. 15:53ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ