Sep 20
Художникът Огнян Цеков тръгва по следите на паметта в Galerie LeRoyer PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Четвъртък, 03 Май 2018г. 16:44ч.

Художникът Огнян Цеков представя изложбата си „Следите на паметта” (Memory Traces) в Galerie LeRoyer (GLR24) в Монреал. Снимка: © Огнян Цеков (Ognian Zekoff)Световноизвестният български хиперреалист показва най-новите си картини до 18 май.

МОНРЕАЛ. Един от най-изтъкнатите представители на хиперреализма в световното съвременно изкуство, българският художник Огнян Цеков (Ognian Zekoff), който от 2007 г. живее и работи в във втория по големина канадски мегаполис, открива на 3 май, четвъртък, самостоятелната си изложба живопис „Следите на паметта” (Memory Traces) в престижната Galerie LeRoyer. Неговите великолепни голямоформатни платна (най-голямата картина е с размер 490 x 170 см) са експонирани в GLR24 - единият от двата нейни салона в старата част на Монреал (24 St-Paul Street West, Montréal, QC H2Y 1Y7 CA).

„Счупена тишина” I (Broken Silence I), маслени бои върху платно, 2017. Снимка: © Огнян Цеков (Ognian Zekoff)„Паметта е отпечатъкът, съхраняването, последващото разпознаване и възпроизвеждането на следите от минало преживяване”, казва художникът. „Благодарение на паметта човек може да натрупа нови умения, без да загуби знанията си... Всичко, с което се сблъскваме в живота, оставя следи, оставя отпечатък... паметта прави от нас, това което сме, но тя наистина е тясно свързана със самите нас... Така ли е наистина?.. И какво може да се каже за етиката - имаме ли задължението да помним? Имаме ли право да забравим?.. Понякога спомените идват без покана и изчезват изведнъж...

В края на 60-те години в САЩ група художници излизат от сянката на абстрактния експресионизъм и се обръщат към традицията на реалистичната живопис, но като засилват изразността на илюзионизма от 20-те и 30-те години на XX в., който, иначе, се заражда през Късната Античност, възроден е през Ренесанса и се превръща в един от водещите принципи в монументалното изкуство на барока. Новото направление в модерното изкуство получи различни имена: от фотореализъм през суперрелизъм и радикален реализъм до хипперреализъм. Въпреки различните определения, основната цел на представителите на този стил е своеобразното съревнование с фотографията и опита тя да бъде „коригирана”. Съвременният хиперреализъм, обаче, стъпва върху естетиката на фотореализма, но за разлика от него, не се стреми да копира буквално действителността. Обектите и сцените в хиперреалистичната живопис са детайлизирани, за да създадат илюзията за реалност, но не така интерпретативно както е при сюрреализма - в случая изображението може да съществува наистина...

Художникът предпочита изразителността на черно-бялата палитра - ‘Revelation’, oil and canvas, 244 x 153 cm. Снимка: © Огнян Цеков (Ognian Zekoff)Някои историци на изкуството смятат, че можем да открием хиперреализма в думите на френския философ Жан Бодрияр (Jean Baudrillard; 1929-2007), който казва: „симулация на нещо, което никога не съществувало в действителност...” Други пък се опитват да дефинират по-конкретно и според тях, докато фотореализмът (който подчертава значителната роля на поп арта) симулира аналоговата фотография, то хиперреализмът използва за тази цел цифровите изображения...

Възможностите за интерпретации по темата (не само с наименованието) са много, но неоспорим факт е, че въпреки различните определения, този стил вече има своето запазено място в съвременното изкуство, а в неговата история записаха имената си артисти като Чък Клоус (Chuck Close), Ричард Естес (Richard Estes), Ралф Гоинс (Ralph Goings; 1928-2016), Герхард Рихтер (Gerhard Richter), Малкълм Морли (Malcolm Morley), Дон Еди (Don Eddy), Доменико Гноли (Domenico Gnoli; 1933-1970), Ричард Хамилтън (Richard Hamilton; 1922-2011), Джеф Уол (Jeff Wall), Готфрид Хелнвайн (Gottfried Helnwein) и др. Хиперреализмът е предизвикателство за много художници от цял свят и благодарение на своята достъпност (често - привидна) не случайно той има милиони почитатели.    

Сред своите най-нови хиперреалистични творби... Снимка: © Огнян Цеков (Ognian Zekoff)Изкуството на Огнян Цеков доказва убедително един важен аспект от концепцията на хиперреализма, а именно, че този стил не е само демонстрация на перфектна рисувална техника и задълбочено познаване на каноните в пластичната анатомия, перспективата, технологията на живописта... В своите творби художникът стига до самата същност на изобразителното изкуство и чрез дълбочината на своята мисъл, философските си разбирания и естетика показва пред публиката усещането си за света. С изразните средства на хиперреализма артистът успява да съхрани неповторимостта на мига, след който движението, емоцията, дори едва доловимият жест, се превръщат в спомен... Достатъчно е да се вгледаме в произведенията от четирите основни цикъла, които той разработва: „Ръце” (Hands), „Голо тяло” (Nude), „Балет” (Ballet) и „Лица” (Faces), за да се убедим, че авторската концепция не се изчерпва с единствено с виртуозната техника, а всяка картина (още с името си) се трансформира в метафора, в символ на духовно състояние, на духовно преживяване. Жестът на ръката може да бъде на „Победителят” (The Conqueror), да е „Стълкновение” (The Impact), „Съединяване/сливане” (Fusion) или пък да е част от „Обещанието” (The Promise) или сакрален израз на „Благословията” (The Blessing)В мистичното преплитане на светлина и сянка - Light and Shadow - в едно красиво голо тяло, художникът ни понася на крилете на въображението (и желанието), а „Полетът” (The Flight) му ни отвежда до онази метафизична „Точка на пробуждане” (Awakening point), с чиято помощ можем да отворим сетивата си и да прозрем същността на човешката природа - The Human Nature...

Огнян Цеков предпочита изразителността на черно-бялата палитра, а деликатните цветове, с които понякога „нюансира” фрагменти от своите платна, са чувствената фраза, която придава на силата и драматизма в неговите картини възвишена лиричност...

‘Ballet VII’, oil and canvas, 122 x 122 cm. Снимка: © Огнян Цеков (Ognian Zekoff)„Чрез множеството безсмислени образи, които наводняват нашите всекидневни преживявания, има много малко, с които се сблъскваме и които имат способността да окажат значително визуално и емоционално въздействие върху нас. Един наистина мощен образ е в състояние да намери силен сантиментален смисъл, дълбоко вграден в нашите спомени и в съживяването на тяхната същност. Хиперреалистичните маслени картини, създадени от Огнян Цеков, незабавно привличат вниманието на зрителите и излъчват това възнаграждаващо усещане. Те по някакъв начин предизвикват състояние на „обратна връзка” или хармония между нашите вътрешни потребности и външни изисквания.

Това е не само отличното умение на Цеков да улови осезаемото качество на човешката плът, което прави тези картини така невероятно живи. Художникът - майстор на киароскуро (chiaroscuro), използва в своите произведения перфектно балансирана сива гама, както и ефекта от ярката светлина и тъмните сенки, и така повишава цялостното чувство за драматизъм. Този триизмерен ефект създава толкова силна дълбочина, че изображенията, струва ни се, тръгват от платното към зрителя...”, казват арт експертката Брийна Лангевин (Breena Langevin) и художничката Джоан Томсън (Joanne Thompson).

Изложбата „Следите на паметта” (Memory Traces) на Огнян Цеков в Galerie LeRoyer (GLR24), Монреал, продължава до 18 май т.г.

‘Lea’ II, oil and canvas, 122 x 122 cm. Снимка: © Огнян Цеков (Ognian Zekoff)* * *

Кратка биография

ОГНЯН ЦЕКОВ е роден на 4 септември 1964 г. в Плевен. От 1978 до 1983 г. учи в Националната художествена гимназия „Проф. Илия Петров” в София, а през 1991 г. завършва специалност „Живопис” в Националната художествена академия в класа на акад. Светлин Русев. Същата година прави първата си самостоятелна изложба - в Grove Gallery, Лондон, и след това заминава за Сидни, Австралия, където живее и работи до края на 1993 г. Завръща се в България и става преподавател по живопис в новосъздадената Свободна академия за изобразително изкуство „Жул Паскин”. Бил е член на Управителния съвет на Съюза на българските художници (СБХ).

Художникът продължава силната традиция на европейската художествена школа и през годините неговото творчество получава широко международно признание. Огнян Цеков има повече от 20 самостоятелни изложби и участва в над 40 групови изяви в Европа, Северна Америка и Азия; носител е на голям брой международни награди (в т.ч. на Специална награда от Второто международно биенале в Пекин (II Biennale Internationale de la Peinture, Beijing) през 2005). Артистът участва и в редица международни арт изложения, сред които Toronto International Art Fair (2007, 2008, 2010, 2014), а също в Москва, Дубай и Вашингтон.

Артистът в своето ателие. Снимка: © Огнян Цеков (Ognian Zekoff) Избрани изложби:

2015   - Galerie St-Dizier,
             Монреал, Канада
2013   - Thompson Landry Gallery,
             Торонто, Канада
2011   - Thompson Landry Gallery,
             Торонто
2010   - галерия „Ракурси”,
             София, България
2008   - Galerie D’Avignon, Монреал
2006   - галерия „Натали”, София
2004   - галерия на СБХ, ул. „Шипка” 6, София
2004   - галерия „Икар”, София
2003   - Turm Galerie, Бон, Германия
2002   - галерия „Видима”, Севлиево
2001   - галерия „Цар Освободител”, София
1999   - галерия „Ата-рай”, София
1998   - галерия „Крида Арт”, София
1997   - галерия „Артос”, София
1994   - галерия „Крида Арт”, София
1992   - West Gallery, Сидни, Австралия
1991   - Grove Gallery, Лондон

Огнян Цеков е автор на стенописи в София и в Монреал.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Понеделник, 07 Май 2018г. 15:26ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ