Dec 18
Боливия - една очарователна южноамериканска магия PDF Печат Е-поща
Автор: Таня Иванова, taniva.tk   
Сряда, 04 Септември 2013г. 18:11ч.

Центърът на най-големия боливийски град Ла Пас. Снимка: © Таня ИвановаЛА ПАС. Боливия (Bolivia) е абсолютно задължителна дестинация в Южна Америка! Сравнително малка страна, но събрала в себе си всичко, за което един бекпекър (backpacker) би тръгнал на път. Боливия! Това е страна, която е толкова богата и разнообразна на впечатления, усещания и забележителности: битови, културни, исторически, природни, нереални, архитектурни, че направо ти се замайва главата. Трябва да си призная*, че когато тръгнах за Боливия не знаех почти нищо нея. Бях чела преди време в National Geographic, че е изключителна планинска стана, че там се намира най-опасният път в света, така нареченият Death Road, от който се разкриват завладяващи гледки и отвеси, и също, че боливийците имат най-високата столица в света. Усещах, че ще ми хареса и това беше най-исканата и с най-силно очаквана от мен дестинация...

Хората

В Боливия коренното население е повече от всяка друга страна в света. Държавата е многонационална - тук се говори повече от 30 диалекта - официалните езици са три: испански, кечуа и аймара, и 36 местни култури. Някои от тях водят началото си от около 5000 години.

Страната

Боливия е създадена през 1825, когато е провъзгласена независимостта на Перу. Бившата испанска колония е разделена на две части, едната от които е наречена Боливия, в чест на генерал Симон Боливар (Simón Bolivar 1783-1830).

Предколумбови артефакти от Острова на Слънцето (Isla del Sol)... Снимка: © Таня ИвановаКултурата

В миналото Боливия е била е част от Империята на инките - най-многочислената раннокласова държава в Южна Америка, просъществувала от XI в. до XVI в. В страната се намират много паметници на архитектурата и културата останали от тази забележителна цивилизация. В периода 1532-1538 г. днешната територия на страната е завладяна от испанските конкистадори, начело с Франсиско Писаро (Francisco Pizarro y González; ок. 1475-1541) и Диего де Алмагро (Diego de Almagro; ок. 1475-1538). От времето на испанската колонизация са останали много паметници в бароков стил.

Духовността е съществена част от местната култура. Например, Pachamama или Майката Земя, е важна духовна фигура, пред която много от местните хора се прекланят и от която черпят вдъхновение. Макар и странно за нас европейците, растението кока (лат. Erythróxylum cóca; от кечуа: kuka) има огромно значение за боливийците - във всякакъв аспект, и е смятана за дар от Майката земя. Затова и след дъвчене, например, листата се изхвърлят само в пръстта, никога върху асфалта или другаде, защото, според традицията, те трябва да се върнат отново при Pachamama. Коката е съществен елемент от природната медицина. Използва се също и за направата на дъвки, вина, шампоани и дори на паста за зъби. Има дори и кока бисквитки и сладкиши. Това растение заема специално място в духовността на боливийците и има важно място в техните ритуали. Някои местни гадатели четат по листата му, за да предскажат бъдещето. Споделянето на листата от кока е форма на социални връзки. Те са задължителни, когато се прави предложение за женитба - тогава мъжът дава листа от кока на една жена, за да поиска ръката й.

Едно от средствата против височинна болест - чай от листа на кока. Снимка: © Таня ИвановаМузеят на коката (Museo de la Coca) в Ла Пас (La Paz) заслужава внимание. Скрит е в едно от най-туристическите места на града и малко е необичаен. В него ви очакват стая пълна с номерирани снимки и около 70-странична книжка, която ви разхожда из фотографиите и обясненията към тях. Естествено, че накрая можете да опитате и от листата. Това можете да направите и извън музея, тъй като популярните листа могат да се купят почти от всяка улица в града...

Разбира се, културните паметници в Боливия са неизброими, а за тяхното огромно значение за световната цивилизация говори фактът, че шест обекта в страната са неотменима част от списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО (World Heritage List - UNESCO).

Град Потоси
(City of Potos
i)

През XVI в. град Потоси (надморска височина 4090 м) и региона са смятани за най-голямата промишлена зона в света. Сребърната руда се добива посредством съоръжения, които се задействат от хидравлични системи. Този обект се състои от индустриалния паметник Серо-Рико (Cerro Rico или „богатата планина”), където необходимата вода е набавяна чрез сложна система от акведукти и изкуствени водоеми, от Колониалния град и прилежащия Монетен дворец, църквата „Сан Лоренцо” (Basilica San Lorenzo), няколко аристократични имения, както и бариос митайос, обитаван от работническата класа на селището.

Един хотел, построен от сол... Снимка: © Таня ИвановаЙезуитски мисии на чикито
(Jesuit Missions of the Chiquitos)

В периода от 1696 г. до 1760 г. йезуитите основават шест селища с покръстени индианци, които са вдъхновени от идеите за „идеалния град” на философите от XVI в., и съчетават католическата традиция в архитектурата с местните обичаи. Все още съществуващи и шестте: Сан Франциско Хавиер, Зачатие, Санта Ана, Сан Мигел, Сан Рафаел и Сан Хосе, продължават да представляват живо културно наследство, което е разположено на бившата територия, населявана от чикито.

Исторически град Сукре
(Historic City of Sucre)

Сукре е първата столица на Боливия, е основан от испанците през първата половина на XVI в. Съдържа множество добре запазени религиозни сгради от този период, като например Сан Лазаро, Сан Франциско и Санто Доминго, които илюстрират сливането на местните архитектурни традиции със стилове, привнесени от Европа.

Фуерте де Самайпата
(Fuerte de Samaipata)

Археологическият паметник в Самайпата се състои от две части: хълм с множество издълбани в скалите орнаменти, който се смята за религиозен център на древния град (от XIV до XVI в.) и територията южно от хълма, която включва административните и жилищните сгради. Огромният изваян скален масив доминира над разположения в низината град, като паметник на традициите и вярванията от периода преди пристигането на испанците, и няма аналог в Америките.

Солните полета в Уюни не са особено гостоприемни. Снимка: © Таня Иванова Град Тиуанаку - културен и духовен център на Тиуанаку
(Tiwanaku: Spiritual and Political Centre of the Tiwanaku Culture)

До пристигането на испанците градът е бил столица на могъщата империя Пукина (исп. Puquina) в Централните Анди, която владеела огромни територии. Тя достига апогея на развитието си в периода от V в. до IX в. от н.е.

В Тиуанаку могат да бъдат видени редица монументални останки, които свидетелстват за културното и политическото значение на тази цивилизация, която няма аналог сред останалите предколумбови култури. Руините на Тиуанако, които са разпръснати от 3800 м от 4200 м надморска височина, свидетелстват за поразителната силата на империята, която играе водеща роля и доминира над останалите империи в Андите. Първите свидетелства за града датират от 1200 г. пр. н.е., а неговия апогей е между 500 г. и 900 г. от н.е.

Национален парк Ноел Кемпф Меркадо
(Noel Kempff Mercado National Park)

Националният парк Ноел Кемпф Меркадо, в басейна на река Амазонка, е сред най-големите (1 523 000 хектара) в света и се отличава с непокътнатата си природа. С височинен обхват от 200 м до почти 1000 м, паркът представлява богата мозайка от среди за живеене: от саваната Серадо (Cerrado) и горските площи до разположените нависоко вечнозелени амазонски гори. За парка е характерна еволюционна история от няколко милиарда години, която започва през прекамбрийския период. Според учените, неговата територия се обитава от около 4000 вида представители на местната флора и фауна, както и от над 600 птици и устойчиви популации на много от застрашените в глобален план гръбначни животни...

Височината

Боливия е една от най-високите страни в света, но тя има и ниски райони, което я прави още по-интересна и разнообразна. Най-ниската точка на Боливия е близка до морското равнище, а най-високата е на 6500 м над морското ниво.

Проблемът с височината беше едно от първите неща, с които се сблъскахме в Боливия. Главоболие, затруднено дишане, дискомфорт, са само част от неразположението, които задължително се усеща първите няколко дни. В последствие открихме, че и хард дисковете на компютрите ни имат проблем с височината и разбрахме, че са смятани да работят до 3000 м, включително и популярни марки като i Pod, например.

Има два варианта за бързо преодоляване на височинните проблеми. Първият е хапчета за височина, а вторият, по-често практикуван, е дъвчене на листа от кока в големи количества. За по-добър ефект и за извличане на максималното от листата, местните хора добавят и прах от киноа. И пак - машините, просто, не ги носете на такава височина...

Боливия е дом на двата най-високи града в света. Потоси, за когото стана вече дума, е най-високият с 4100 м. над морското равнище, и Ла Пас с 3625 м е вторият по височина, но пък е най-високата столица в света.

Гледката от една от най-високите точки в Ла Пас е невероятна. Снимка: © Таня ИвановаЛа Пас

Най-големият боливийски град (с предградията) е столица на страната от 1898 г. Днес тук се намират повечето правителствени учреждения, но според конституцията на страната, столица е Сукре, където е ситуиран Върховният съд на Боливия.

Разположен в кратера на угаснал преди милиони години вулкан, градът е основан на 20 октомври 1548 г. от Алонсо де Мендоса (Alonso de Mendoza; 1480/1490-1550), на пътя от Потоси за Куско (Cusco) в Перу. В началото се наричал Нуестра Сеньора де ла Пас (Nuestra Señora de La Paz) - на испански името Ла Пас означава „мир”.

Средномесечната температура през ноември, който е най-топлия месец тук, е +11 °C, а през най-студения - юли - около +7 °C.

Особено впечатляващи са старите квартали на града, които са проектирани в традиционната правоъгълна „мрежа”, характерна за колониалните времена. Сред най-впечатляващите архитектурни паметници са Градската катедрала (Catedral Metropolitana; 1835), базиликата Сан Франциско (Basilica de San Francisco; 1743-1784), легендарният площад „Мурило” (Plaza Murillo); в града има над двадесет музея, сред които са Националният археологически музей (Museo Nacional de Arqueologia), Музеят на златото (Museo del Oro), Националният художествен музей (Museo Nacional de Arte)… Ла Пас се гордее и със своите над двадесет университета...

Градът е изключително подходящ за начален пункт за пътешествие из Боливия. Справка в портала trivago, показва, че тук могат да се намерят отлични хотели и апартаменти, чиито цени са изключително приемливи: например, от малко над 100 EUR в петзвездния Casa Grande Suites до 30 EUR в PanAmerican Hotel...

И две много любопитни неща за Ла Пас: тук водата завира при 88 °C, а Централната автогара (Terminal de Buses de La Paz) е проектирана от знаменития френски архитект Гюстав Айфел (Alexandre Gustave Eiffel; 1832-1923)

Титикака - най-високото плавателно езеро в Южна Америка, гледано от Острова на Слънцето. Снимка: © Таня ИвановаТитикака

На границата между Боливия и Перу се намира най-високото плавателно езеро в света (от 3812 до 3821 м) - Титикака (на испански: Titicaca, на диалекта кечуа: Titiqaqa, на аймара: Titiqaqa), което е и най-големия вътрешен сладководен басейн в Южна Америка. Езерото е дълго е 230 км; широко - 97 км; площта му е 8300 км²; средната му дълбочина 140-180 м, а най-дълбоката му точка се намира на 281 м. За първи път, езерото, в което се вливат около 300 реки от околните ледници, е описано от испанския хронист Педро Сиеса (Pedro (de) Cieza de León; 1518/1520-1554).

В Титикака са разпръснати много острови, като един от тях е прочутият Остров на Слънцето (Isla del Sol), който е и един от най-големите и най-интересни. Островът е скалист и хълмист, без каквато и да било инфраструктура. Подслонява около 800 семейства, които се занимават със земеделие, риболов и туризъм.

Островът на Слънцето, както и името му подсказва, според религията на инките се смята за родно място на главното им божество Инти (кечуа: Inti; аймара: Inti - слънце) - Бог на Слънцето. Според местната митология, Инти е син на Виракоча (кечуа: Wiraqucha, исп. Huiracocha или Viracocha); познат и като Кон-Тикси-Виракоча - кечуа: Kon-Tiqsi-Wiraqucha), който е смятан за Създател на света. Респективно, островът е мястото за което се предполага, че дава началото на цивилизация на инките. Една уникална култура изградена, според последните проучвания, на основата на предишни цивилизации като Моче (cultura Moche), Уари (исп.: Huari, кечуа: wari; в превод означава „руини”), Чиму (кечуа: Chimu) и др. На острова могат да се видят над 180 археологически обекта, като повечето от тях датират от времето на инките.

Много от хълмовете и стръмните склонове на острова са адаптирани в селскостопански тераси, а целият район се обхожда за около 4 часа.

На 19 км от Титикака се намира град Тиуанаку.

Вкусно, много вкусно!.. Снимка: © Таня ИвановаХраната

Боливия е сред 12-те държави на Земята с най-голяма органична земеделска площ в света. Също и сред първите 10 износители на органично кафе и какао в глобален мащаб. Страната е производител на разнообразни видове плодове и зеленчуци, които са широко използвани в местната кухня.

В боливийските ресторанти, за обяд, задължително ще ви поднесат супа, салата, основно ястие, а може... и десерт. Картофите, във всевъзможни интерпретации, са абсолютно задължителни. Освен тези, които познаваме в Европа, в Боливия има още няколко вида сладки картофи, а царевицата, както във всички страни в региона, се използва изключително широко. Основно, тук се отглеждат два вида царевица: бяла и лилава. От бялата се прави брашно, което се използва или на зърна за добавка към ястия и салати, или се консумира варена с масло и сол, а от лилавата се приготвят различни напитки. Най-популярните са апи (api) - обикновено се консумира на закуска, и чича (chicha), която се оставя да ферментира. Чича е позната още от времето на инките и обикновено се приготвя само в домашни условия. Някои семейства произвеждат напитката, за да изкарват прехраната си. Начинът, по които се обозначават къщите, от които може да се купи чича, е чрез вързана на пръчка червена торбичка, която се подава от вратата или е закачена на оградата...

От месните продукти, най-популярни са свинското, пилешкото, телешкото, месото от лама, заек, морски свинчета и др. За разлика от всички останали южноамерикански страни, в Боливия на особена почит е и вегетарианската кухня. В Ла Пас има няколко отлични вегетариански ресторанта!

Флагове в солните полета на Уюни (Salar de Uyuni). Снимка: © Таня ИвановаНереалните места

Едно от тези места, без никакво съмнение, са солните полета в Уюни (исп.: Salar de Uyuni). Това е и едно от най-равните места в света - 11 000 км² от сол, образувани на дъното на праисторическо езеро. По време на дъждовния период, когато водата покрие солта, повърхността прилича на огледало, в което идеално се отразява небето. През този период, обаче, езерото е трудно проходимо. По средата на Уюни се намира уникален остров, върху който растат... гигантски кактуси.

Когато постехме солните полета, пътувахме с джип 4×4, но това не ни попречи да закъсаме по средата на пътя и се наложи да прекараме нощта в невероятно интересна и уникална като самото място сграда - хотел, изцяло изграден с тухли от сол...

Непосредствено до солните полета нереалните гледки продължават: пустиня от пясъчни дюни, полуактивни вукани, скали с различни форми, лагуни населени с фламинго, големи стада от свободно движещи се лами, селце с население от 150 човека на 5000 м надморска височина, както и недостроени постройки без ток и вода, в които прекарахме няколко нощи...

Лагуна с фламинго... Снимка: © Таня ИвановаПраисторията

Parque Nacional Toro Toro е място, което за съжаление не успяхме да посетим. Но съм сигурна, че е дестинация, която не бива да се пропуска! Там могат да се видят вкаменелости от динозаври от мезозойската ера (251 млн. г. пр. н.е. до 65 млн. г. пр. н.е.), пещерни рисунки и археологически артефакти. Невероятни планини, огромни скали в причудливи форми, каньони, пещери, кристално чисти естествени водни басейни и красиви водопади...

Биоразнообразието

В Боливия живеят представители на 40% от всички животински и растителни видове в света. Parque Nacional Madidi е идеалното място за изследвания. Известен е като един от парковете с най-голямото биологично разнообразните в света. Простира се от Андите до Амазонка и обхваща над 7000 кв. мили...

Авторката на пътеписа по екстремния Death Road... Снимка: © Таня ИвановаАвантюризъм

Авантюризъм, колкото искаш! От всякакво естество - от чисто битов до екстремен... Като цяло, предвижването по боливийските пътища много често се превръща в истинско приключение. В Боливия разстоянията не са големи, но има редица сериозни препятствия: километри без асфалт, преминаване през планински местности по път широк 5-6 м, което налага значително ограничение на скоростта; местната народо-психология... Разбира се, скоростта се ограничава, в случай, че не сте попаднали на пиян шофьор, което тук не е рядкост. Дъвчейки листа от кока и след кратка молитва преди тръгване, т.нар. водач на МПС оставя всичко в божиите ръце, включително и вашия живот... Случва се да попадате на внезапни стачки, които могат да затворят пътя ви за неопределено време и още кой знае какво. Стачките и протестите не са чуждо понятие в цяла Южна Америка, но Боливия и тук държи рекорд. За 166 години тук е имало... 190 правителства!

Обикновено, разстояние от около 500-600 км отнема от 18 до 30 часа. Може повече, може и по-малко. При това - в автобус без тоалетна. Никога не вярвайте, когато ви обещават автобус с тоалетна. Няма такива! Трябва да се има предвид също, че хората масово използват автобуси за превоз и често се налага да се купува билет ден или дни по-рано, така че винаги съществува възможността да прекарате дълги часове на непозната автогара. В някои райони се движи и влак, но трябва да се знае, че разписанието му не предвижда всекидневен ритъм, както бихте очаквали. Обикновено, тренът се движи 2 пъти седмично, и само 2 пъти на ден - отиване и връщане. Най-общо казано, в Боливия времето не е точно понятие и задължително трябва да се съобразявате с този „разтеглив” факт. Предвидете си повече време!..

Най-опасният път света (Yungas Road)... Снимка: © Таня Иванова Много често тук туристическите атракции придобиват удивителни измерения. Например, в мините на Потоси, можеш съвсем спокойно да влезеш в някой магазин и да си купиш малко динамит, след което да посетиш някоя мина и срещу скромно дарение от храна и 95 градусов местен алкохол за миньорите, да взривиш някаква част от ландшафта. Аз лично не го намирам за особено привлекателно и неустоимо предложение, ала много туристи се възползват от тази пробивно-взривна възможност...

Но сякаш най-авантюристичната част я оставих за финала. Това е Death Road - the most dangerous road in the world! Опитът да се спуснеш с колело по най-опасния път в света, е може би връхната точка от посещението ми в Боливия, а може би дори и кулминацията на преживяванията ми в Южна Америка като цяло.

Наречен „Най-опасният път света” (Yungas Road) започва от Ла Пас и стига до тропическите гори на Амазонка - район в северната част на страната. 64 километра, спускащи се от заснежен планински район на височина 4700 м до 1100 м, където те посреща субтропичният, влажен и топъл район на град Коройко (Coroico). От - 5 градуса до +30 градуса. Спускането ни отне около 5 часа, но спомените ни ще останат за цял живот...

Това накратко е Боливия. Зная, че е невъзможно да бъде описана в няколко страници една страна с толкова богата и пъстра история, култура и невероятна природа. Затова ви препоръчвам: ако имате възможност да посетите Боливия - не я пропускайте…

Полезно е да знаете:

Официално наименование: от 10 юни 2009 г. - Многонационална държава Боливия (на испански: Estado Plurinacional de Bolivia; на кечуа: Buliwya Achka nasyunkunap Mama llaqta; на аймара: Wuliwya Suyu; на гуарани: Tetã Volívia)
Девиз:
¡La unión es la fuerza! - Единството е сила!
Форма на управление: републиканско.
Президент: Хуан Ево Моралес Айма (исп. Juan Evo Morales Ayma; 1959)
География: Обща площ: 1 098 581 км² (27-о място в света). На юг Боливия граничи с Аржентина (832 км), на североизток с Бразилия (3423 км), на югозапад с Чили (860 км), на запад - Перу (1075 км) и на югоизток с Парагвай (750 км).
Население: 10 461 053 млн. души (2013)
Административна столица: Сукре (Sucre).
По-големи градове: Ла Пас (1.6 млн. души с предградията), Санта Крус де ла Сиера (Santa Cruz de la Sierra - 1.52 млн. души), Ел Алто (El Alto - 1.08 млн. души).
Валута: боливиано (boliviano, BOB), наречена в чест на Симон Боливар.
Религия: католици - 59 %, протестанти - 11 %, атеисти и агностици - 12 %, инканисти - 15 %, будисти и други - 3 %.
Грамотност: 93% от мъжете и 81% от жените (по данни от 2001 г.)…

*Авторката на тази статия - Таня Иванова, издава сайта за пътешествия taniva.tk

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Вторник, 24 Септември 2013г. 22:47ч.