Dec 18
Докосване до Италия PDF Печат Е-поща
Автор: Йолана Колева   
Понеделник, 02 Април 2012г. 10:57ч.

Канал Гранде - венецианска „класика”... Снимка: © Йолана КолеваИТАЛИЯ... Страната изкушение за изкушените от Изкуството. Толкова много е писано, говорено, снимано и т.н. за тази средиземноморска страна, че едва ли някои би описал по нов начин милионите и забележителности. Канал Гранде продължава да е във Венеция; „Свети Петър” - в Рим; Микеланджело е геният, създал десетки шедьоври, сред които е и „Давид”; Везувий се е „изпъчил” над Помпей... и прочее, и прочее - все неизбежни цивилизационни константи. Различното, обаче, са различните очи и различните души, които ги възприемат... Затова, в поредицата от текстове, които предлагаме на вашето внимание, освен кратките пътешественически бележки е важна и гледната точка...

ГОЛЕМИТЕ европейски градове не ме привличат особено. Исках да видя Матера и Алберобело с уникалните трули. Но, за да стигнем до там минахме през Венеция, Флоренция, Пиза, Рим и Помпей. Пътешествието ни започна от София с упоритите опити на навигацията да ни прекара през Румъния и с мазните му натяквания: „Ще промените ли посоката!?” Пътуването продължи дванадесет дни, през които наистина успяхме само да се докоснем до Италия.

Първият ден премина в път. София-Венеция, почти 1200 км за 12 часа по скучни магистрали и малко мотаене, докато си намерим хотела. Ако някой се интересува, може да си спести словенската магистрална винетка от 35 EUR, като от Риека премине по около 30 км обикновен път в Словения до Рупа и оттам до Триест.

Венеция

Когато пътувам се опитвам да не си изграждам предварителна представа за дадено място, но за Венеция има толкова много написано, че е невъзможно да се абстрахираш от емоциите на другите хора, вече били там. Въпреки че беше средата на октомври, градът е пълен с народ. През лятото тук сигурно е невъобразима лудница.

Венеция е разположена върху повече от 115 малки острова, в плитка соленоводна лагуна на Адриатическо море, между устията на реките По и Пиаве. Според историците, там е съществувало селище още през V в. пр. н.е., а градът е създаден през IX в. През Средновековието Венеция е република (Repubblica di Venezia) - град-държава, оглавявана от дожи (от латински: dux - водач), която съществува като независима държава от IX до XVIII в. В годините на разцвет, нейната флота е наброявала над 3000 търговски кораба. По-късно, за кратко, е владение на Австро-унгарската империя...

През 1932 г. е открит автомобилният и железопътен мост между града и континента, което несъмнено допринася за развитието на Венеция като туристическа дестинация. Градът и лагуната са в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Венеция наистина е уникална и като архитектура, и като начин на градоустройство. Основите на сградите са изградени от дървени подпори (пилоти), а поради слягането на почвата и глобалното затопляне, Венеция е застрашена от наводнения, а вече е и безспорно доказано, че градът бавно потъва. Затова и побързахме да я видим!..

Градът на дожите е разположен на сравнително малка площ и за един ден могат да се видят основните забележителности... Хотелът ни се намираше във Фаваро Венето, откъдето за 20 минути стигнахме до Piazzale Roma, а оттам продължихме пеша...

Градът има 180 канала и 450 моста, като най-старият, над

Мостът „Риалто”... Снимка: © Йолана КолеваКанал гранде (Canal Grande; Canalazzo)

е прочутият „Риалто” (Ponte di Rialto). Първоначално бил построен от дърво, но по време на някакъв бунт изгорял. Възстановили го, но по-късно рухнал под тежестта на тълпата, която наблюдавала традиционния парад на лодките. През XVI в. отново го построили, но вече като арковиден каменен мост...

Конструкцията на „Риалто” е висока 7.5 м и се издига на 28 м над Канале гранде. Сега там е пълно с магазини, както и на Понте Векио (Ponte Vecchio) във Флоренция, който щяхме да видим през следващия ден. Риалто сякаш е малко сбутан между сградите, но в този град липсата на пространство е навсякъде. Чудя се как зареждат магазини и заведения през тесните улички, а да отглеждаш голямо куче там е истинско предизвикателство. От моста, обаче, се открива прекрасна гледка към Канал гранде.

Дължината на канала е около 4 км. Той е основният воден път през историческата част и минава под три моста: Риалто, Скалци (Ponte degli Scalzi) и този на Академията (Ponte dell’ Accademia). Има и още един, но той е нов - Ponte della Costituzione, построен през 2008 г., по проект на испанския архитект Сантяго Калатрава (Santiago Calatrava). Ние видяхме само Риалто...

Дворецът на дожите... Снимка: © Йолана КолеваДворецът на дожите (Palazzo Ducale) - сграда в готически стил, чийто строеж продължил от 1309 до 1424 г. Резиденцията е шедьовър на венецианското изкуство. На същото място е имало замък с укрепени стени, кули, подвижни мостове и ров, построен през 810 г., който изгаря по време на народно въстание срещу дожа. След това замъкът е възстановен, но през 1106 г. отново е унищожен от пожар. По късно, през XII в. започва възстановяването му и тъй като републиката по това време е силна и няма нужда от мощни укрепления, венецианците издигат нова сграда, разрушават крепостните стени, засипват рововете, събарят кулите и създават един изключителен и уникален за времето си архитектурен паметник.

Към вътрешността на двореца води стълбата на гигантите с двете големи статуи на Нептун и Марс, които символизират господството на могъщата тогава Венецианска република и по суша, и по море.

Стълбата на гигантите... Снимка: © Йолана КолеваСтълбата на гигантите води към Златната стълба. По нея имали право да влизат в двореца само тези, чиито имена фигурирали съответно в Златната книга. Тя била съставена през 1315 г., и в нея вписвали ражданията, браковете и смъртта на венецианските аристократи.

Златната стълба. Първият етаж е зает от съдебни кантори, разни канцеларии и кабинети. На втория етаж са Залата на Големия съвет, Избирателната палата и апартаментите на дожа. Залата на Съвета на Десетте е на третия етаж заедно със салона, в който са приемани чуждестранните пратеници. На последния етаж пък са Залата за оплаквания и Криминалната палата, където се провеждали разпитите на задържаните. Нагледахме се на изключително красиви тавани, но още не знаехме какво ни чака във Ватикана. Тук снимането е забранено, много не си дават зор, но постоянно правят забележки. По тази причина това са най-сладките ни снимки - неразрешените...

Залата на Големия съвет... Снимка: © Йолана КолеваНай-голямото помещение във Венеция, а и в цяла Италия от онези времена, е Залата на Големия съвет (Sala del Maggior Consiglio), която заема цялото южно крило на двореца и е с размери 54 м на 25 м, а височината й е 15 м. В залата са рисували най-големите венециански майстори като Веронезе (Paolo Veronese; 1528-1588), Тинторето (Jacopo Tintoretto; 1519-1594), Джакомо Палма ил Джованe (Palma il Giovine; 1544-1628) и др., а в центъра на тавана е изписан сюжета „Венеция - кралица на морето”. Тук твърдо ни преследваха за снимането, затова тази снимка ми е много ценна.

В Двореца на дожите са работили още Тициан (Tiziano Vecellio; 1480/1485-1576), Тиеполо (Giovanni Battista Tiepolo; 1696-1770), Джовани Белини (Giovanni Bellini; 1433-1516), Йеронимус Бош (Hieronymus Bosch; 1453-1516) и др.

Базиликата „Сан Марко” е най-известната църква в града и един от най-известните образци на византийска архитектура. Тя е и ярък символ на венецианското богатство и могъщество.

В църквата има невероятни позлатени византийски мозайки, а най-голямата забележителност е т.нар. „Златен олтар”, който е съграждан в продължение на 500 години. Поради това, още от XI в. сградата е известна като Chiesa d'Oro (Златна църква). Вътре е забранено да се снима и забраната се спазва. На входа има дълга опашка, но върви бързо. Не пускат с раници - в съседна уличка има гардероб, а пред входа на Базиликата - неясна схема как да стигнете до него...

Бронзовите коне... Снимка: © Йолана КолеваКонете на Сан Марко са антични бронзови статуи над входа на Базиликата и са поставени там през 1254 г. Докарани са от Хиподрума в Константинопол, след превземането му от кръстоносците. През 1797 г. Наполеон „откарва” конете в Париж, за да бъдат монтирани при Триумфалната арка, но през 1815 г. са върнати отново във Венеция. От 1990 г. оригиналните коне са в музея в Базиликата, а тези над входа са прецизни бронзови копия...

Кулата-камбанария на Сан Марко (Campanile di San Marco) е висока 98 м. Построена е върху стар римски фундамент през IX в. като наблюдателна кула и фар за венецианските кораби, а в днешния си вид е от 1514 г. През 1902 г. кулата се срутила. По-късно е възстановена според първоначалния проект, а тържественото откриване е през 1912 г. Campanile di San Marco има 5 камбани, всяка от които някога е била с определена функция: една е отбелязвала началото и края на работния ден; друга - времето за обяд; третата - заседанията на магистратите; четвъртата - срещите на Сената, а петата... някоя предстояща екзекуция...

Сега има асансьор, опашка на входа и силен вятър горе, така че носете си някаква дрешка. Иначе, от кулата се вижда цяла Венеция...

Площад „Сан Марко”... Снимка: © Йолана КолеваПлощадът Сан Марко (Piazza San Marco)

e главният във Венеция, но сякаш не ни беше особено интересен и го снимахме от кулата.

В края му, близо до морето, е „пиацета” - малък площад с две колони. На върха на едната се намира легендарният крилат лъв на Сан Марко, а върху другата - Свети Теодор - патронът на Венеция. Както прочетохме, венецианците не минават между колоните, защото преди векове там са изгаряли осъдените на клада.

Часовниковата кула... Снимка: © Йолана КолеваЧасовникът на Свети Марко (Torre dell'Orologio) е изключително красив, намира се върху часовниковата кула на площада, но за съжаление, днес, от оригиналния механизъм (от XV в.) са останали много малко части. Torre dellOrologio е астрономически часовник, каквито е имало на много места в Европа. Той показва месеците от годината, фазите на Луната и планетите и, разбира се, часовете от денонощието...

За туриста е особено важно, освен да види известните венециански сгради, да се „изгуби” из малките улички на града, който предлагат любопитни и неповторими гледки.

Видяхме много красиви сгради, но като цяло Венеция не успя да ни завладее особено силно.

За гладните: Sarde in Soar - според направено проучване това е типично венецианска рецепта: пържени сардини, мариновани в разни миризми с пържен лук. Вкусно, но не е нещо, което ще помниш цял живот...

Понте Векио във Флоренция... Снимка: © Йолана КолеваДен по-късно - Флоренция

Пътят от Венеция до Флоренция е 260 км и ни „изяде” около четири часа, с търсенето на паркинг. Този град заслужава повече от половин ден, но според предварителния ни план - нямаше откъде да го вземем...

Първото селище на това място е основано през 59 г. пр. н.е. с латинското име Florentia, което означава „цветуща”. Град с богата история: въвел собствена златна монета - флорин през XIII в.; преживял чумната епидемия през XIV в.; управляван и тайно, и явно, от Медичите по време на Флорентинската република (Repubblica Fiorentina); от 1865 г. e столица на Италия в продължение на шест години. През Втората световна война за една година е окупиран от германците и е спасен от разрушение и разграбване благодарение на германския консул Герхард Волф. Родно място на Данте, Микеланджело, Ботичели, Макиавели, Катерина Медичи...

Флорентинците вярвали, че духовната красота се възпитава от ранна възраст и затова местните хора я създавали в безмерни мащаби - така че децата им да растат сред изящество...

Флоренция е интересна и с друго - градът се свързва със състоянието, известно като „Синдром на Стендал”, тъй като знаменитият писател пръв е описал симптомите. Това състояние е характерно за чувствителни хора, които попаднали на място с голям брой красиви предмети на изкуството, изпитват силно вълнение, световъртеж, учестено сърцебиене, понякога и халюцинации. Обяснението е, че когато се натрупат много впечатления, мозъкът отказва да ги приеме и „блокира”. Стендал (Marie-Henri Beyle; Stendhal; 1783-1842) го описва като чувство на екзистенциален ужас. Интересно е, че най-често в подобна ситуация се оказват европейците, но никога местните жители и японските туристи. Най-опасното място за страдащите от този синдром е

Галерия „Уфици” (Galleria degli Uffizi)

Ние бяхме пощадени, в понеделник галерията беше затворена - за съжаление!, и не можахме да видим съкровищата на Медичите (famiglia de’ Medici).

Близо до световноизвестната галерия се намира покритият мост „Векио” - на негово място, още от римско време, е имало съоръжение, направено от дърво. Мостът е известен с бижутерските си магазини. Това е единственият флорентински мост, който германците запазват при отстъплението си в края на Втората световна война, точно заради златарите. През 1966 г. река Арно залива центъра на града и унищожава много произведения на изкуството. Градските власти знаели, че реката приижда, но са предупредили единствено бижутерите на Понте Векио. Има няколко фамилни златарски магазина, чиято собственост се препредава от поколение на поколение още от времето на Медичите.

Във Флоренция има интересен обичай - върху на различини места влюбените оставят катинарчета, чийто ключ хвърлят в реката. Поверието гласи, че така любовта им щяла да бъде вечна. Вероятно...

Дворецът „Пити” (Palazzo Pitti) е най-големият флорентински дворец. Построен е от банкера Лука Пити (Luca Pitti; 1398-1472) през XV в., а скоро след това е закупен от Медичите, които го превръщат в своя главна резиденция.

Сградата е огромна и внушава респект. Разгледахме впечатляващи колекции в Музея на среброто и Музея на порцелана, имаше невероятно изящни предмети, но за съжаление не разрешаваха да се снима. Зад двореца са градините „Боболи” (Giardino di Boboli) - еталон в парковото изкуство. Още със създаването им е бил построен специален водопровод, който да докарва вода направо от р. Арно. Навярно през пролетта са прекрасни. И тук не липсва египетски обелиск...

Църквата „Санта Мария дел Фиоре”... Снимка: © Йолана КолеваКатедралата „Санта Мария дел Фиоре” (Cattedrale di Santa Maria del Fiore)

е изключително красива. За времето си е била най-голямата катедрала в Европа, а днес е четвърта или пета предвид своите размери. Строена е около шест века от различни архитекти. Камбанарията е построена по проект на Джото (Giotto di Bondone; 1267-1337), а уникалният купол е дело на Брунелески (Filippo Brunelleschi; 1377-1446) и е строен в продължение на16 години. При изграждането му не е използвано поддържащо скеле, а само вградените в него тухли тежат около 1500 т. По-късно Микеланджело (Michelangelo Buonarroti; 1475-1564) използвал същия модел на куполната конструкция за катедралата „Свети Петър” (Basilica di San Pietro) в Рим. Фасадата на катедралата е уникална - дъхът спира пред невероятните „дантели” от бял, зелен и розов мрамор. Великолепие и хармония...

Великолепие от детайли в обща хармония... Снимка: © Йолана КолеваОще с прекрачването на прага, пространството и съвършените линии те завладяват. Чувстваш се малък и някак по-светъл. Все си мисля, че човекът е изключително създание, щом е способен да сътвори толкова красиви неща, но е жалко, че може и с лекота и безотговорност да руши...

Над входа има екстравагантен часовник, произведен през 1443 г., който продължава да работи и днес, но стрелките му се движат... в посока обратна на тази на пра-пра-правнуци. Така и не намерих информация защо това е така...

А споменах ли за подовите мозайки? Свършиха ми синонимите на красив, ще повтарям...

Вратите на рая... Снимка: © Йолана КолеваБаптистерият „Сан Джовани Батиста” (Battistero di San Giovanni) от XII в. е непосредствено до Катедралата - осмоъгълна, също много красива сграда - една от най-старите във Флоренция. Тя има три входа, вратите са двукрили, украсени са с релефи от бронз, а сюжетите са библейски. Най-впечатляващи са източните врати - т.нар. „Врати на Рая” (Porta del Paradiso), които са позлатени. Отливането им и довършителните работи по релефите, продължили около 11 години. Някъде четох, че създателят им - Гиберти (Lorenzo Ghiberti; 1378-1455), е работил по тях 49 години и 8 месеца - от 1403 г. до 1452 г. И за кой ли път, изумителни детайли...

Първите баптистерии се появяват през IV в. Те са големи, с кръщелен купел - басейн, достатъчно голям да побере възрастен човек или няколко души едновременно (в онези времена имало много хора, които трябвало да бъдат кръстени). Постепенно, за кръщаване останали предимно деца и размерите на купела били намалени - вместо басейн вече се използвал специален съд и ритуалът се извършвал в църквата...

Палацо Векио (Palazzo Vecchio) или Старият дворец. Строежът му започнал през 1299 г. От 1872 г. до днес сградата е собсвеност на общината. Пред него е площад на Синьорията (Piazza della Signoria), който впечатлява с копията на известни скулптури - „Давид” (David; 1501-1504) на Микеланджело и „Персей, държащ главата на Медуза” (Perseo con la testa di Medusa; 1554) на Бенвенуто Челини (Benvenuto Cellini; 1500-1571).

altТам е и „Фонтанът на Нептун” (Fontana del Nettuno) - толкова красив, че можех да го гледам с часове. Титан обграден от бронзовите фигури на странни морски създания - много истински. Според поверието, те оживяват при пълнолуние, и няма съмнение, че е така...

Флоренция ни хареса - градът има дух, нещо което не успяхме да усетим във Венеция. Жалко, че нямахме повече време и потеглихме към Лука, където щяхме да нощуваме. Очакваха ни около 100 км и... почивка.

За гладните: В Лука - Hotel Carignano и ресторантът с Chef Паоло Монти, горещо препоръчван в tripadvisor. Добре, да опитаме нещо типично тосканско и по предложение на сервитьора - патица. Представляваше няколко парченца патешко върху булгур с нещо като боровинково сладко и съмнителни кафяви артистични мазки отстрани. Голяма гадост. Десертът беше печена ябълка с ванилов сос в чиния от половин квадратен метър. Вече не помня какво яде моят спътник, но не беше очарован…

(Следва)
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 29 Април 2012г. 18:38ч.