Jun 26
Докосване до Италия (част 2) PDF Печат Е-поща
Автор: Йолана Колева   
Събота, 14 Април 2012г. 18:53ч.

Катедралата „Сан Мартино” в Лука. Снимка: © Йолана КолеваВ НАЧАЛОТО на април artnovini.com публикува първата част от пътеписа на Йолана Колева за Италия, в който авторката сподели впечатленията си от Градът на дожите - Венеция, столицата на Ренесанса - Флоренция... Сега предлагаме на вашето внимание продължението на това вълнуващо пътешествие, което ще ни отведе в Лука, Пиза и Вечният град - Рим... Италия - страната изкушение за изкушените от Изкуството! Важна е гледната точка...

ЛУКА (LUCCA) е един от най-добре съхранените средновековни градове в Италия. Известен е с изцяло запазените си градски стени от XV-XVII в. и това е така, защото никога не са били използвани за защита на града.

Основна забележителност на Лука е катедралата Сан Мартино (Duomo di Lucca; Cattedrale di San Martino). Има легенда, която обяснява, защо всички колони на фасадата са различни. По време на строежа, жителите на Лука обявили конкурс за най-добра колона. Всеки участник направил по една мостра, а Съветът и гражданите решили да одобрят всички предложения при условие, че няма да бъдат заплатени на авторите. Така за строежа били използвани всички колони.

„Светото лице на Лука”. Снимка: © Йолана КолеваВ катедралата, в специален осмоъгълен параклис, се съхранява най-ценната реликва в Лука - „Светото лице” (Volto Santo di Lucca). Това е разпятие от кедрово дърво с образа на Исус и според легендата, е изсечено от Никодим от Ариматрея, очевидец на Христовото разпятие. Никодим, който се опасявал за живота си, ако го хванат с разпятието, го оставил на борда на кораб без екипаж, и се помолил вятърът да го отведе до безопасно място. Епископът на Лука пък получил видение в съня си, успял да намери кораба и донесъл разпятието в града някъде през 782 г. С риск, да ни се скарат много, успяхме да го снимаме. Да ме прости Господ, ама мургавичък ми се видя, сигурно с времето е потъмняло дървото.

18 октомври. Утро, капучино, 30 км и сме в Пиза

Там бих се върнала отново - толкова е приветливо, светло, бяло, необичайно и кулата наистина е наклонена. Хората се забавляват в стремежа си да се снимат, подпирайки кулата. И аз я подпрях. Дано оцелее още дълго време!

Площадът на Чудесата с кулата в Пиза. Снимка: © Йолана КолеваНаклонена кула в Пиза е камбанария на Катедрала като част от цял религиозен комплекс - Площадът на чудесата (Campo dei Miracoli). Строежът й започнал през 1173 г. и още в началото кулата се наклонила на север заради слабата земна основа и неправилното изграждане на фундамента. Строителството й било спряно за около 90 години. Когато работата продължила, кулата започнала да се накланя в друга посока. През близо 800 годишното й съществуване многократно са предприемани мерки срещу рухването й - някои успешни - други само са влошавали положението. На теория отдавна трябва да е паднала. Височината на кулата е 55.86 м, от терена до по-ниската страна, и 56.70 м - до по-високата страна. Тежи 14 500 т, а отклонението от основата е 5.6 м, или към 2006-а наклонът е около 13°. До камбанарията водят 296 стъпала, които са изтъркани от хилядите-хиляди крачета на туристите. Наклонът се усеща, когато се качваш и е забавно.

Катедралата „Успение на Света Богородица”. Снимка: © Йолана КолеваОсновно място в архитектурния комплекс на Площада на чудесата заема Катедралата „Успение на Света Богородица” (Duomo di Santa Maria Assunta). Красива сграда в романски стил. Строителството и е започнало през XI в. Интериор - впечатляващ, вече наистина не знам как да описвам изключителната красота. Влизаш и затаяваш дъх, постепенно се открояват детайлите: цветен мрамор, скулптури, мозайки, витражи, колони, картини и отново таванът - позлатен таван. Няма как да стане с думи, трябва да се види.

Баптистерият в Пиза. Снимка: © Йолана КолеваПоредната прекрасна сграда в комплекса е Баптистерият (Battistero di San Giovanni) - най-големият в Италия. Вътрешната украса е по-семпла в сравнение с разкоша на Катедралата. Изчистена, въздействаща красота...

Не че им броя парите на италианците, но в този случай, най-добронамерено, мога да направя сметка поради лимитирания достъп. В кулата в Пиза се допускат до 30 човека на всеки половин час. Работното време през октомври е от 9.00 до 19.00 ч. Грубо 20 групи - 30 души - 17 EUR вход - 30 дни Ако не бъркам, това прави 300 хил. EUR за месец + капките от 6 EUR вход за Катедралата и Баптистерия. Ашколсун (Bravissimo), кога ли ще печелим така от любимия ми Перперикон…

Толкова за Пиза, беше любопитно, необичайно, положително изживяване. Предстояха ни 350 км и 3 дни в Рим.

19 октомври. Рим...

Имахме известни притеснения, тъй като в дните след заминаването ни за Италия, в Рим имаше протести, полиция и затворени музеи. Проблемът ни се оказа друг, свързан с неуредици в хотела, метростанция „Термини” (Termini) и яко ходене из града. То и без проблеми, ходенето си е здраво. Тъй като бяхме с кола и за 3 дни, предпочетохме по-висока категория хотел, с паркинг в покрайнините и с удобен транспорт до метро. При пристигането, с извинение ни съобщиха, че има проблем със стаята за първата нощ и ще ни настанят в друг хотел, само на 9 км, дори ще ни пилотират до там с една „Микра”. Е, няма да си разваляме настроението, добре! Оказаха се 14 километра, а не 9. Освен това, в тъмнината вече и след 20 минути шофиране след микра-та, на един светофар разбрахме, че преследваме друга кола и не знаем къде сме. Последваха телефони, указания и ново преследване на микра-та, която дойде да ни намери и пристигнахме най-после в хотела, за радост много-много добър. Отново извинения и дребни подаръци. Обаче сутринта беше весело докато си намерим първия хотел, настанихме се и тръгнахме. Към Колизеума (Colosseum; Colosseo)! Защото времето още беше слънчево, а прогнозата - със съмнителни капки дъжд...

Рим. Колизеумът. Снимка: © Йолана КолеваКолизеумът в цялата му прелест! Трудно можеш да осъзнаеш необятните пластове от време, на които е свидетел тази сграда. Клишето в случая е, че е видяла и възход, и падение, но е вярно. Най-великолепният амфитеатър в Древен Рим, с капацитета си да побере 50 хиляди зрители, е преживял неизброими гладиаторски борби, зрелищни имитации на морски битки или лов на животни, екзекуции, спектакли с митологични сюжети... По-късно, кротко е служил за жилища, работилници, като седалище на религиозен орден, за укрепление и като християнски храм, дори в края на VI в. арената е била превърната в гробище, надживял е земетресения, пожари и човешка глупост -   мраморните облицовки били използвани и за производство на вар. Бронзовите скоби, укрепващи зидарията, пък са изкъртени от стените и дупките се виждат ясно и днес. Споменах вече, че човекът е уникално създание, способно да твори изумителни неща и да руши безобразно.

Няма да споменавам факти от дългата му история - от 72 г. до днес, данни за изграждането му, надграждането му, изключителните архитектурни решения, дренажната му система, съдби и драми, свързани с тази сграда. Всичко може да се прочете. Друго е да се види и почувства...

Статуята на Марк Аврелий. Снимка: © Йолана КолеваЗащо да не си кажа - радвам се, че видях това! Подобно е чувството пред Пантеона, но като че ли не е толкова драматично... Тази улица, покрита с базалтови плочи, е същата, по която са стъпвали древните римляни.

Римският форум (Forum Romanum, Forum Magnum или просто - Forum) е бил центърът на Древния Рим. Бил е средище на всички важни събития, на търговията, културата, религията, проституцията. Днес е обширен археологически комплекс под открито небе, а най-добра представа се получава от терасата на Kапитолийския музей.

Форумът не ни впечатли, някак е разхвърлян, има интересни останки от храмове, но се губи общото усещане за толкова важно за времето си място. Значимостта на форума е видна в Помпей, също в Джераш в Йордания.

Капитолийските музеи (Musei Capitolini) са най-старият публичен музей в света. Началото е поставено през 1471 г. от папа Сикст IV (Sisto IV; роден като Francesco della Rovere; 1414-1484), който дарява на народа на Рим колекция от антични бронзови статуи. Музеите се разполагат в три двореца на Капитолийския площад „Кампидольо” (Piazza del Campidoglio), а самият площад е проектиран от Микеланджело.

Безспорно най-популярният експонат в музеите е Капитолийската вълчица (Lupa Capitolina) - етруска бронзова фигура от VI в. пр. н.е. на вълчица, която кърми Ромул и Рем.

„Горгона Медуза” - най-известната от сестрите горгони с женско лице и змии вместо коси и способна да вкаменява с поглед. Удържахме на погледа, но шедьоврите на Бернини (Gian Lorenzo Bernini; 1598-1680) могат да те вкаменят от възхищение...

Мистично... Снимка: © Йолана КолеваОригиналната конна статуя на император Марк Аврелий (Marcus Aurelius; 121-180), чието копие е на площада отпред, е оцеляла до днес само, защото през Средновековието християните-варвари я мислели за статуя на Константин Велики (Costantino I; 272-337) - първият християнски император. Била е позлатена и още могат да се видят остатъци от златното покритие. Според легендата, когато златото се покаже изцяло, ще настъпи Апокалипсиса...

20 октомври. Рим...

През нощта валя много, ама много, силен дъжд. Вселената удовлетвори всички молби за дъжд от последната седмица. Поради вероятността да вали още, решихме да стигнем до Ватикана и щяхме да решаваме как ще продължим, ако вали - влизаме в музеите. Имаше огромно задръстване и само до метрото пътувахме два часа. Една спирка преди „Термини”, където трябваше да сменим линията, стана ясно, че тя е наводнена. Последва яко ходене, в разстояние на две метростанции, но успяхме да стигнем до площад „Свети Петър” (Piazza San Pietro). Там всичко е голямо, очакванията ти площадът да е голям са още по-големи, опашката за базиликата е много голяма, но плаши излишно - върви бързо...

Площад „Свети Петър”. Снимка: © Йолана КолеваСнимахме отгоре, от купола, защото от самия площад няма как да се обхване пространството. Има една редичка от „мравчици” по диаметъра - това е опашка за Базиликата. До купола се качихме по калустрофобична стълба, но гледката е великолепна...

Според Wikipedia, „Някога мястото, където днес се намира площада и катедралата „Свети Петър“, е било част от състезателна арена на Нерон. Високият обелиск е бил част от арената за състезания с колесници. Също тук римляните са убивали християни - давали са ги на животните или на гладиаторите или просто са ги разпъвали на кръст. Понякога са ги завързвали за колове и запалвали живи, за да осветяват вечерните надбягвания...” Намирам ирония в това сега мястото да е толкова свято...

Смята се, че сградата на базиликата „Свети Петър“ (Basilica di San Pietro) е най-голямата християнска църква в света. Тук е погребан Свети Петър, като се вярва, че гробът му е разположен под олтара. Смята се това, вярва се онова, но Базиликата е много красива...

Куполът на базиликата „Свети Петър”. Снимка: © Йолана КолеваПървата базилика на това място е била построена през 324 г. по поръчка на Константин Велики и точно в нея са пренесени тленните останки на апостол Петър. Тя просъществувала почти 1200 години и през XV в., папа Юлий II (Giulio II; роден като Giuliano Della Rovere; 1443-1513), решил да бъде построена нова църква - най-голямата... В проектирането и строителството участвали почти всички известни архитекти на Италия от това време (изграждането й започнало на 18 април 1506 г. и завършило на 18 ноември 1526 г.)...

Шедьовърът „Пиета” на Микеланджело. Снимка: © Йолана Колева...В катедралата се намира шедьовърът „Пиета” (Pietà; 1498-1499) - единствената творба на Микеланджело, подписана от него. Когато я завършва е бил само 24-годишен! Освен съвършена, тя е важна и от художествена гледна точка, тъй като има елементи на ренесансова класическа красота и натурализъм. Специалистите намират напрежение в скулптурата, тъй като има противопоставяне на мъжкото и женското, живото и мъртвото, хоризонталното и вертикалното, голотата и пищната дреха. Може и така да е, аз видях скръб, изваяна от мрамор.

През 1972 г. вандал с психически отклонения нанася няколко поражения на статуята и след реставрация тя е поставена зад специално стъкло...

Замъкът „Сант Анжело”. Снимка: © Йолана КолеваДенят завърши със замъкът Сант Анжело (Castel Sant’Angelo) и облаци...

21 октомври. Рим...

Необходими са дни, за да се разгледат Ватиканските музеи (Musei Vaticani). Или поне един цял ден. Няма как да се опише, красотата е навсякъде, в буквален смисъл, от пода до тавана. Изключително богатство, събирано с векове, придобито по всякакъв начин. И като помислиш, че това, което виждаме ние, замаяните туристи, е нищожна част от съкровищата...

Фонтаните в Рим, фонтаните! В древен Рим, освен наслада за очите, фонтаните са били основен източник на вода за населението. Всички се зашеметяват от „Треви” (Fontana di Trevi), а моят фаворит е „Грозната лодка” (Fontana della Barcaccia).

Фонтанът „Грозната лодка”. Снимка: © Йолана Колева„Грозната лодка” се намира на площад „Испания” (Piazza di Spagna) в подножието на известните стълби. Според легендата папа Урбан VIII (Urbano VIII, роден като Maffeo Barberini; 1568-1644) поръчал фонтана, след като бил впечатлен от лодка, довлечена при наводнение от река Тибър. Но своеобразната форма на фонтана вероятно се дължи на по-практична причина. В действителност, той е построен на нивото на земята, за да се компенсира ниското налягане на водата, идваща от акведукт Acqua Vergine.

Фонтанът „Треви”. Името му идва от факта, че свързва три улици (tre vie). Построен е през XVIII в., последователно от двама архитекти, по скици на Бернини. Строежът продължил 30 години. В центъра на фонтана е фигурата на Нептун, а от двете му страни има по една женска фигура. Едната излива вода, с което символизира изобилието, а другата като символ на здравето държи чаша, от която пие змия. Висок е 25.9 м и е широк 19.8 м. Всеки ден изразходва по 80 хил. куб.м вода. Съществува легенда, че ако човек хвърли монета през рамо в него, някой ден ще се върне в Рим. Твърди се също, че тази традиция е измислена за набиране на средства за подпомагане на нуждаещите се. Дневно туристите хвърлят монети на стойност около 3 000 EUR!

От дясната страна на фонтана има голяма мраморна ваза. С нея е свързана друга легенда, която разказва, че по време на строителството му, от същата страна, имало бръснарница. Бръснарят постоянно досаждал със съвети и един прекрасен ден архитектът Николо Салви (Nicola Salvi; 1697-1751), поставил вазата точно срещу бръснарницата, така че да закрива видимостта към целия фонтан...

Едно от най-популярните места в Рим - площад Навона (Piazza Navona) - се намира на мястото на древна писта за надбягвания с колесници - Стадионът на Домициан (Stadio di Domiziano). През Средновековието тук е имало пазар. По-късно, на площада са построени три великолепни фонтана: Фонтанът на четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi), Фонтанът на Нептун (Fontana del Nettuno) и Фонтанът на Мавъра (Fontana del Moro).

Фонтанът на четирите реки е построен от Бернини през 1651 г. по поръчка на папа Инокентий X (Innocenzo X; роден като Giovanni Battista Pamphilj; 1574-1655). Мъжките фигури във фонтана са символи на реките, в четирите края на света: Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата, а в средата има какво... - разбира се - египетски обелиск. Фонтанът е много, много красив...

Фонтанът на Нептун (1574) и Фонтанът на Мавъра (1576) са разположени в северната и в южната част и чудесно балансират площада като цялостна композиция. Какво да разкажа за тях - отново съвършенство в детайла. Пожелавам на всеки да изпита уникалното усещане за пълен покой в туптящото сърце на Рим, седнал на ръба на един фонтан, завладян от шума на водата и краткото време за почивка сред тълпата от хора...

Пантеонът в Рим. Снимка: © Йолана КолеваСлед като за пореден път напълнихме очите си с красота и дадохме минутки отдих на изтормозените си нозе, ба-а-авно се изправихме и продължихме към Пантеона...

Пантеонът (Pantheon; в превод: „храм на всички богове”) е най-добре запазената сграда, оцеляла от Древен Рим. Прието е, че това е най-голямата постройка в света от... неармиран бетон. Служи като образец за архитектурна хармония, тъй като има идеални пропорции - височина равна на диаметъра. През цялата си история е бил храм, първоначално езически, по-късно християнски. Построен е между 27-25 г. пр. н.е. от Марк Агрипа (Marco Agrippa; 63-12 г. пр. н.е.) в чест на победата над египетската царица Клеопатра (Cleopatra VII Thea Philopatore; 69-30 г. пр. н.е.) в битката при Акциум, състояла се през 31 г. пр. н.е. През вековете два пъти е бил унищожаван от пожари и изграждан отново. В съвременния си вид е завършен през 126 г., предполага се от Аполодор от Дамаск (Apollodoro di Damasco). От VII в. е християнски храм, всъщност е първият езически храм в Рим, който бил осветен като християнска църква след като император Фока (Foca di Bisanzio; 547-610) го подарил на папа Бонифаций IV (San Bonifacio IV; ?-615). Тук са погребани Рафаело (Raffaello Sanzio; 1483-1520) и италианските крале Виктор Емануил II (Vittorio Emanuele II; 1820-1878) и Умберто I (Umberto I; 1844-1900).

„Окото” - врата към Космоса и светлината. Снимка: © Йолана КолеваКуполът на Пантеона е впечатляващ, дебелината на стената в основата е почти 6 м, а към върха изтънява до 1.5 м - това решение е предприето с цел да бъде олекотена конструкцията. Такава е ролята и на множеството ниши по вътрешната повърхност. Различни са и използваните материали - повече тежък базалт в основата и по-лека пемза в горната част. Там, горе е и „Окото”, 9-метров отвор към Космоса и светлината. Древен, прекрасен и вечен, Пантеонът беше достоен завършек на трите дни в Рим...

Съжалявам, че не остана време за Трастевере (Trastavere), но ще дойдем отново. Със сигурност всичко ще си е на мястото във вечния Рим.

За гладните: През тези три дни наблегнахме на риби, пици и паста. Вкусно, но нищо специално, с изключение на една tutti di mare с толкова миди, скариди и разни морски твари, че напълних цяла чиния с черупки...

Казахме „до скоро” на Рим и след 250 км пристигнахме в Помпей, по обяд...

(Следва)

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Събота, 14 Април 2012г. 19:48ч.