Jun 26
Докосване до Италия (част 3) PDF Печат Е-поща
Автор: Йолана Колева   
Понеделник, 07 Май 2012г. 17:42ч.

Вулканът Везувий - поглед от Помпей. Снимка: © Йолана КолеваПРЕДЛАГАМЕ на вашето внимание последната - трета - част от пътеписа на Йолана Колева за Италия, в който авторката разказва за вулкана Везувий, Помпей, Амалфи, за сасите в Матера, за трулите в Алберобело... Италия - страната изкушение за изкушените от Изкуството! И красотата! Важна е и гледната точка...

22 октомври. Помпей...

Настанихме в неголям семеен хотел обслужван от мама, татко, щерка и син, и никой не говори английски, но нали затова имаме по две ръце. Предложиха ни да вечеряме в техния ресторант, ще има телешко и риба. Поръчахме и от двете, за рибата ще разкажа по-късно и тръгнахме към Везувий (Monte Vesuvio). Близо до централния вход за руините има офис на фирма UNICO, която срещу 10 EUR двупосочен билет и 7 EUR входен билет те закарва с автобус до паркинга на 1000 м под кратера. Между другото, горе, на входа, билетът струваше 8 EUR.

Докато чакахме часа за тръгване, се появи и съмнителен тип с бусче и с по-изгодно предложение за транспорт, но бяхме прочели по форумите, че има голяма вероятност да ни закара до кратера и да ни зареже там, въпреки заплащането на двупосочен билет. Автобусът се изкачва по склоновете на вулкана по тесен път с много завои и на всеки завой сигнализира с клаксон. Между пътниците имаше семейство с малко дете, което на всяко бибиткане се заливаше от смях и в един момент всички започнахме да се смееем с него. Слязохме на паркинга под кратера и от там по широка алея, с пуфтене, за около 30-40 минути се качихме горе.

Кратерът на вулкана. Снимка: © Йолана КолеваТова е първият вулкан, с който се виждаме „очи в очи”. Впечатляващо! Покрай целия огромен кратер има обезопасена пътека, а долу, в ниското се виждат Помпей и околните селища. Склоновете на вулкана са гъсто населени и местните продължават да строят къде законно, къде не. Преди няколко години бил приет Закон за ограничаване на населението в района на Везувий и правителството предложило по 30 хил. EUR на всяко семейство, което се съгласи да се изсели. Това направили само около 2000 фамилии. Почвата е много плодородна и казват, че се събират по три реколти през годината. Тук още от античността се прави виното Lacryma Christi del Vesuvio („Сълзата на Христос”), което опитахме с изследователска цел, а няколко избрани бутилки пропътуваха дългия път до дома, за да бъдат споделени с поддържащия екип.

Точно заради гъстата населеност, Везувий се приема за един от най-смъртоносните вулкани, защото, според специалистите, при евентуалното му изригване ще загинат много хора. Негов е и призът за трите най-мощни изригвания в Европа.

Вулканът е висок 1277 м, кратерът му е с дълбочина 217 м и обиколка 1400 м, но тези параметри се променят с всяко следващо изригване.

Везувий е изригвал периодично повече от 12 хил. години, а през последните 20 века - над 100 пъти. Най-известното му изригване, през 79 г., унищожава Херкулан (Ercolano) и Помпей (Pompeii). През XX в. са регистрирани шест големи изригвания. По време на последното - от март 1944 г., въпреки че е сравнително слабо, загиват 45 души, съсипани са няколко села и са унищожени над 80 американски бомбардировачи в разположената наблизо база на съюзниците. Вулканичната пепел се вдига на 5 км в небето и стига чак до Албания. В наши дни, според сеизмолозите, се отчитат около 700 леки труса за година.

Везувий е бил туристическа забележителност още преди век и половина. Посетителите са се качвали до върха на кон или на магаре, а по-късно е построена въжена линия, унищожавана и възстановявана при всяко изригване, в продължение на 65 години. Днес, от нея се виждат само ръждиви останки. Покрай пътя има магазинчета за сувенири и кафе. И прекрасни гледки към Помпей и Неаполитанския залив.

Везувий спи. Някъде около кратера може да се усети миризма на сяра. От една цепнатина се процежда дим и за момент в главата ти преминава мисълта - ами, ако... Пред вулканолозите не стоял въпросът дали ще изригне отново, а кога.

Базиликата Света Дева Мария на Светата Броеница в Помпей. Снимка: © Йолана КолеваТръгнахме надолу, точно когато се заоблачи. Остана малко време за центъра на Помпей и прекрасната базилика на Света Дева Мария на Светата Броеница (Beata Vergine del Rosario di Pompei) - единствената в света църква, построена от бивш сатанист - Бартоло Лонго (Bartolo Longo; 1841-1926). Спокойствие, красив площад, хора, излезли на разходка привечер...

Везувий и площада на чудесата в Пиза са местата, които искам да видя отново. Ватиканските музеи и Флоренция също, защото не им отделихме достатъчно време.

Изморени и доволни се прибрахме в хотела, за да видим какво са ни сготвили. Както споменах, едното ястие беше риба. На пръв поглед ни заприлича на филе от бяла риба, накълцано или рендосано някак на дребни парченца до момента, в който видяхме...очички!

Обясниха ни, че това е просто bianchetti и как така не сме ги и чували!? Оказа се, че bianchetti или gianchetti, или whitebait, имат различни имена в различни италиански региони и диалекти, в зависимост и от местата на произхода им. Това са малките рибки на сардина, лефер и други видове. Ловят ги докато са големи около сантиметър при строги правила за извършване на риболов, за да не бъде унищожена популацията. Приготвени са деликатно като вкусно ястие, типични за кухнята на Лигурия (Liguria). С една дума - агнешкото на рибата, колко сме жестоки!..

Пешеходни алеи в Помпей. Снимка: © Йолана Колева23 октомври. Помпей - руините...

Разкършил снага Везувий и на 24 август 79 г. изригнал страховито. Засипал с пепел и унищожил античния Помпей. Откриват го чак през 1748 г., когато са проведени и първите официални археологически разкопки... от полковник Роке Хоакин де Алкубиере (Rocque Joaquin de Alcubierre; 1702-1780). От 1997 г. Помпей е в списъка на обектите от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Днес е музей под открито небе, световноизвестен като най-добре съхранения античен град. Проучванията показват, че в древността градът е бил по-близо до морето, а устието на река Сарно е използвано за пристанище. Земята наоколо била много плодородна, както всяка вулканична почва. За ранната история на града се знае малко, намесват се оски, гърци, етруски, самнити. През 80 г. пр. н.е. Помпей пада под римска власт и е превърнат в колония. През 62 г. преживява силно земетресение и преди да се съвземе напълно, Везувий го унищожава. Според различни източници, по това време населението на града наброявало между 12 хил. и 30 хил. жители, които дни наред празнували предстоящото изригване, а част от населението напуснало града. Бедствието продължило 3-4 часа и хората загинали от задушаване под тоновете гореща пепел, камъни и от отровните газове. Плиний Млади (Gaio Plinio Cecilio Secondo; 61-113 г.) описва подробно случилото се. Заедно с Помпей били разрушени Херкулан, Стабия (Stabiae) и други селища. През следващите седемнадесет века погребаният град бил посещаван, разбира се, от иманяри, които отнасяли каквото намерят - на места слоят от вулканична пепел и пемза достигал до 25 м. През годините градът постепенно е разчистван и проучван, провеждани са частични реконструкции и реставрации, а днес усилията на археолозите са насочени основно към запазване на вече разкритите обекти.

Малкият амфитеатър в Помпей. Снимка: © Йолана КолеваПомпей имал няколко големи улици и множество малки пресечки с пешеходни пътеки от големи камъни. Градът е разполагал с добре развита водопроводна система, но не е имал канализация и отпадните води са се стичали по улиците. В този случай пешеходните пътеки са били полезни, за да не газят хората в мръсната вода.

В централната част на града има форум, голям и малък амфитеатър, храмове, базилика, административни сгради, бани... Много от сградите имат вътрешен басейн с отвор на покрива за събиране на дъждовна вода, макар че са разполагали и с кладенци, някои от които с дълбочина от 35 м.

Помещенията са украсени със стенописи, преобладава керемидено-червеното rosso pompeano, като баграта се е добивала след преработване на морски кончета. Има и красиви мозайки.

Безспорно, едни от най-запомнящите се експонати са гипсовите отливки на загинали при катастрофата хора. Отливки, защото от телата са останали само кухини в пепелта...

В края на Помпей се намира Villa dei misteri - богата и красива сграда с изящни фрески, колони и мозайки, но за да се оцени това, е нужно и малко въображение. Разходихме се няколко часа из руините. Нямаше много хора, беше слънчево, спокойно и приятно. Удивително беше усещането от това, как във всеки момент се вижда едновременно вулкана и резултата от гнева му...

La Costiera Amalfitana. Снимка: © Йолана КолеваОт Помпей продължихме на юг по La Costiera Amalfitana към Амалфи (Amalfi) и Позитано (Positano). Тесният път се вие покрай Тиренско море със зашеметяващи гледки, и също такива завои, минава през курортни градчета и живописни села, в които къщите са накацали по скалите една над друга. Отсреща в далечината се кипри Капри (Capri). Красиво място, неслучайно е известно като най-красивото крайбрежие на Италия и е възхитило не само Джон Стайнбек (John Steinbeck; 1902-1968). Жалко, че нямаше много възможности за спиране…

Неусетно стигнахме до Амалфи - райско кътче за любителите на лимончелото и родно място на компаса. Оставихме колата на пристанището и през весел, светъл, пожълтял от бутилки с ликьор площад стигнахме до местната гордост - катедралата „Сан Андреа” (Duomo di Sant’ Andrea). Построена е през IX в. и е посветена на светецът-покровител на града Свети Андрей. Църквата е прекрасна. В мавританските елементи на фасадата, цветовете и мозайките, във вътрешния двор с палми, личи арабско влияние. Красивите бронзовите врати са пренесени от Константинопол, а до тях води внушително стълбище. Необичаен и интересен беше покритият със цветни плочки купол. Вижда се още с влизането в Амалфи и гледката създава настроение.

Катедралата „Сан Андреа”. Снимка: © Йолана КолеваПродължихме покрай Салерно, към хотела наблизо, където щяхме да нощуваме. Изминалият ден беше интересна комбинация от впечатления, породени от руините на Помпей и гледките от красивото Амалфийско крайбрежие. Впечатленията изтощават.

24 октомври. Матера...

Още 350 км и сме в Матера (Matera). Не помня кога и в каква връзка прочетох за Матера, но още тогава поисках да я видя. Така беше преди години за Перперикон, за Петра, Памуккале, Кападокия, и... колко още, прочетох, поисках и каквото можах досега - видях. Имам си тефтер - там си записвам разни места, които искам да видя, без значение колко са далече. Сигурно е вълшебен, защото лека-полека, без ред и според възможностите отмятам страници.

В древната Матера сме. Уникално място, но мисля, че няма да допадне на всеки. Всъщност уникалните места не допадат на всеки, нали? Sassi di Matera - естествени пещери, дооформени и превърнати в причудливи домове - саси, съхранили традициите от древни времена. Жилищата са издълбани едно над друго в скалата, хаотично като лабиринт. Покривите на едното ниво са улица, градина, двор или под на следващото. Трудно се различават отделните домове.

През вековете жилищата са достроявани с камъни и тухли, подобрявани и всичко е придобило, както го описват, сюрреалистичен вид. Матера се намира в каньон с меки и лесни за дълбаене скални склонове. Тук е имало праисторическо селище от преди девет хиляди години. B първите векове след Христа, се появяват обществени сгради и църкви, разбира се в началото са скални.

Sassi di Matera. Снимка: © Йолана КолеваПостепенно Матера се разраства. През XVIII-XIX в. сасите, без прозорци и вентилация, стават все по-неприемливи за обитаване. Жителите са многобройни, а водните източници недостатъчни, да не говорим за примитивната канализация. През 50-те години на XX в. правителството на Италия, решава да изсели принудително близо 20 хил. обитатели на старинните къщи, като ги настанява в построени за целта сгради в новата част на града. След 40 години ЮНЕСКО обявява древния град за световно архитектурно наследство и държавата финансира проекти по реставрирането му. Постепенно Матера става все „по-туристическа”, особено след филма „Страстите Христови” (Passion of the Christ; 2004).

Сега в старата част има възстановени и осъвременени къщи, заведения, хотели, църкви и музеи. Всички те в нереално съчетание със стари изоставени домове и дупки…

За съжаление, беше понеделник и скалните църкви бяха затворени, но успяхме да видим едно много интересно място - Сasa grotta - типично пещерно жилище в sassi. Вкопано е в скалата, има две помещения и прилично изглеждаща кухня. Било е обитавано в този вид до 1950 г. Семейството е живяло в основната голяма стая заедно с добитъка - магаре, прасе, кой каквото е имал. В другата, по-малка стая са съхранявали провизиите. Най-долното чекмедже на шкафа в дясно било издърпвано вечер и в него имало легло за някое от децата. Имаше много предмети, познати от нашия селски бит: хурка, мангал, вретена, сърпове, ютия с въглени, всякакви домакински съдове от онова време. И огледало! Под стаята има резервоар за дъждовна вода, която се черпи директно с кофа през дупка-кладенец в пода - в дясно пред кухнята.

Трули в Алберобело. Снимка: © Йолана Колева25 октомври. Алберобело...

Тръгваме към последната точка от маршрута - трулите на Алберобело (Alberobello). Преди това, обаче, за разнообразие ще влезем в пещера…

Grotte di Castellana е система от карстови пещери близо до малкото градче Кастелана (Castellana). Въпреки че местните жители винаги са знаели за съществуването им, пещерите са открити и проучени през 1938 г. от спелеологът Франко Анели (Franco Anelli). Образувани са преди 90 млн. години от древна река. Представляват най-големия и най-живописен комплекс от пещери в Италия. Обиколили сме всички български пещери, пригодени за туристи и мога да кажа, че Grotte di Castellana са сред най-красивите, които сме виждали. Предлагат се два маршрута: кратък за 50 минути и по-дълъг - за около 2 часа. Избрахме втория и в продължение на 2 км преминахме през 8 прекрасни зали, за да стигнем до най-красивата - Бялата пещера (Grotta Bianca). Цялата е изпълнена с чисто бели образувания, невероятна е! През 1963 г. на международен конгрес на спелеолозите в Бари тя е избрана за най-красива бяла зала в света.

Целият комплекс е уникално красив, могат да се видят всички характерни елементи: разноцветни сталактити, драперии, кристали… Имаше малки езерца, в които водата е толкова чиста и неподвижна, че я виждаш само благодарение на вълничките от случайна капка. За наша гордост нямат пещерни перли, каквито могат да се видят в Ягодинската пещера. Необходими са много повече от 2 часа, за да се наслади човек на цялата красота, но няма избор - тичкаш след водача и туй-то. Температурата варира между 11 и 15 градуса, влажността достига 90%. Снимането е забранено, но купихме албумче...

Алберобело e поредното уникално място, царството на трулите. Градът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Всъщност, трулите са характерни за целия регион Пулия (Puglia). Причудливи къщи от камък, построени без „спойка” и с конусовидни покриви от сиви плочи.

Също - трули... Снимка: © Йолана КолеваАлберобело е възникнало около XV в. като селище от временни постройки, на фермери установили се в района, за да обработват земята. Варовикът наоколо е в изобилие и затова широко бил използван за строителство...

Съществува история, която разказва, че причината да възникне цял град от такива постройки била въвеждането на кралски данък върху всяко ново жилище. Трулите се строяли от дялан варовик без хоросан и затова бързо можело да се „разтурят” и да се превърнат в купчина камъни при сигнал, че бирниците са тръгнали да събират налога. Няма къщи - няма данък. Селяните живеели под постоянна заплаха, че къщите им ще бъдат съборени и това се е случило поне веднъж - през 1644 г.

Стените на trullo-то са дебели повече от метър, за да осигуряват прохлада през лятото и топлина през зимата. Под къщата има кухина-цистерна за вода. Повечето имат централна стая и допълнителни ниши в дебелите стени. По-богатите са имали двустайни, дори двуетажни къщи. На някои покриви са нарисувани символи за благополучие - слънце, звезда, сърце или други с религиозно значение. На върха имат различни орнаменти, които вероятно са подпис на майстора-зидар.

Алберобело е по-туристическо място от Матера. Има два квартала изцяло от трули, с тесни живописни улички, заведения и магазинчета за сувенири. Усещането е приятно, все едно си в приказка с добри герои. Част от местните продължават да живеят в тези постройки. Някои са напълно реновирани с традиционни методи, други са автентични.

Нощувахме в симпатично труло-студио, та се почувствахме и ние като приказни герои...

Митко и Йолана, докоснали Италия. Снимка: © неизвестен автор26 октомври. Дългият път...

Пътешествието свърши. Остана да стигнем до Бриндизи (Brindisi), да се качим на ферибота, който закъсня с 3 часа, и през Гърция да се приберем у дома. Всичко това продължи 20 часа и мина без особени премеждия...

Получи се доста дълъг разказ. Благодаря на всички, които имаха търпението да го прочетат докрай!

Докосвайки Италия в няколко цифри:

с кола - 3500 км;
пеша - дори не искам и да знам!;
вход за Двореца на дожите, Венеция - 16 EUR;
Базилика „Сан Марко”, Венеция - малка такса за Златния олтар и Бронзовите коне;
за асансьор в Кулата-камбанария на „Сан Марко” - 8 EUR;
вход за Двореца „Пити”, Флоренция - 10 EUR;
вход за наклонената кула в Пиза - 17 EUR; за катедралата - 6 EUR;
вход за Колизеум и Форум, Рим - 18 EUR;
вход за Капитолийски музеи - 15 EUR;
вход Ватикански музеи - 15 EUR;
транспорт и вход за Везувий - 17 EUR;
вход за Помпей - 11 EUR;
вход за Grotte Castellana - 15 EUR.


Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Понеделник, 07 Май 2012г. 18:19ч.